Решение № 4689 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8478/2012 г.

Решение № 4689 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8478/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Директорът на дирекция "Устройство на територията" при Община Аксаково е подал касационна жалба срещу решение № 1016 от 18.04.2012 г. по адм. дело № 2302/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е бил отменен отказа му по писмо № УТ1-75/3 от 15.06.2011 г. за издаване на скица за поземлен имот № 589 по кадастралния план на местността "Коркурука", в землището на село Кичево, община Аксаково, област Варна, по подаденото от Борис Железов Борисов заявление вх. № УТ1-75/03.02.2011 г. и преписката е била върната на административния орган за извършване на административната услуга. Направени са оплаквания за недопустимост и алтернативно, за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Ответникът Борис Железов Борисов е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Ответникът, кметът на община Аксаково, не взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта на решението, прие следното: Административният съд е установил, че със заявление № УТ 1-75/03.02.2011 г. до кмета на община Аксаково Борис Железов Борисов направил искане да му бъде издадена скица за поземлен имот № 589 по кадастралния план на местността "Коркурука " в землището на село Кичево, община Аксаково, област Варна. В заявлението било посочено, че услугата се търси за снабдяване с нотариален акт за собственост върху имота по обстоятелствена проверка. Със заповед № 104/14.02.2011 г. на кмета на община Аксаково производството по преписката било спряно до влизането в сила на заповед на областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти за същата местност, включена в околовръстния полигон на селищно образувание "Коркурука", част от селищно образувание "Могилите", в землището на село Кичево, община Аксаково, област Варна. Впоследствие спирането на производството било отменено с определение по адм. дело № 920/2011 г. по описа на Административен съд - Варна. С молба № УТ 1-75/2/28.05.2011 г. Борис Борисов отново поискал от кмета на община Аксаково да се произнесе по заявлението му. С писмо № УТ 1-75/3 от 15.06.2011 г. директорът на дирекция " Устройство на територията " към Община Аксаково отказал да издаде скица за снабдяване с констативен нотариален акт за посочения недвижим имот, поради това, че нямало влязъл в сила план на новообразуваните имоти, както и с оглед издадената заповед на кмета на общината, с която се разпореждало да се спре издаването на скици за имоти, попадащи в терени по § 4 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, до окончателното приемане и в влизане в сила на съответните планове, с изключение на лицата, притежаващи документи за собственост или други документи, определящи ги като правоимащи да трансформират правото си на ползване в право на собственост, в която категория Борис Борисов не попадал. От правна страна, съдът приел, че по заявлението на гражданина е бил постановен изричен отказ да се издаде документ от значение за признаването на права, който е незаконосъобразен, тъй като органът имал задължение да издаде скица по действащия план, вместо да изчаква влизането в сила на нов план. В компетентността на нотариуса, който провеждал обстоятелствената проверка, било да реши дали представените от заявителя обстоятелства удостоверяват правото му на собственост, придобито по давност. С отказа си административният орган осуетил упражняването на права в охранителното производство от страна на лицето, поискало услугата. Поради това съдът отменил отказа на директор на дирекция "Устройство на територията" към община Аксаково и върнал преписката на Община Аксаково за ново разглеждане. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо. Административният съд се е произнесъл относно законосъобразността на акт, който не е бил въведен като предмет на проверка. Производството пред Административния съд - Варна е било образувано по жалбата на Борис Железов Борисов от 15.06.201 г. срещу мълчаливия отказ на кмета на община Аксаково за издаване на скица за описания по-горе поземлен имот. Впоследствие, с определение от 6.02.2012 г., съдът конституирал като ответник по делото и директора на дирекция "Устройство на територията" при Община Аксаково, като се позовал на изявлението на защитника на жалбоподателя, направено в същото съдебно заседание, че насочва жалбата си срещу изричния отказ на кмета на община Аксаково, обективиран в писмо № УТ 1-75/3 от 15.06.2011 г. Съдът не е съобразил, че административното право не познава процесуално действие като изменение на жалбата. Производството пред административните съдилища се образува въз основа на жалба, подадена в писмена форма, поради което не е възможно изявление на оспорващия, записано в протокола на съдебното заседание, да доведе до промяна на предмета на делото. При отпадане на правния му интерес жалбоподателят разполага с възможността да оттегли жалбата си или да се откаже от нея, но не и да въведе друг спорен предмет, което може да направи само с подаването на писмена жалба, в рамките на отделно съдебно производство. Очевидното непознаване на основни правила на административния процес от страна на съда, е довело до конституирането на двама ответници, както и до формирането на сила на присъдено нещо по отношение на административен акт, който не бил оспорен с подадената от Борис Борисов писмена жалба. Прави впечатление, че съдът е допуснал процесуално нарушение още при първоначалното конституиране на страните. В определението от 01.08.2011 г. административният съд е конституирал оспорващия и административния орган като "заинтересовани страни", смесвайки различни правни понятия на основата на текста на чл. 153, ал. 1 АПК, който гласи, че страни по делото по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Що се отнася до предмета на делото, съдът е следвало да разграничи мълчаливия отказ на кмета на общината и изричния отказ на директора на дирекция "Устройство на територията" като самостоятелни административни актове, макар и третиращи един и същ въпрос. Съгласно чл. 58, ал. 3 АПК, когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. Това не означава, че съдът, който е бил сезиран с жалба срещу мълчалив отказ, дължи произнасяне относно последвалия изричен отказ на същия орган. В такива случаи съдът постановява решение, с което отменя оспорения мълчалив отказ на административния орган, но силата на присъдено нещо на решението обхваща и издадения впоследствие изричен отказ. В разглеждания случай обаче хипотезата на чл. 58, ал. 3 АПК не е налице, тъй като няма съвпадение между издателя на изричния и мълчаливия отказ за извършване на поисканата административна услуга. Като се е произнесъл относно административен акт, за който не е бил сезиран с подаването на писмена жалба и е подменил предмета на производството, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане, при което съдът да се произнесе по действителния спорен предмет, с участието на надлежните страни по делото. Тъй като разглеждането на делото продължава, касационната инстанция не следва да се произнася относно възлагането на направените от страните до момента разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд