Решение № 15927 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3724/2012 г.

Решение № 15927 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3724/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на "Огоста" АД, гр. Монтана, представлявано от Михаил Тодоров Петков, срещу решението от 1.02.2012 г. по адм. д. № 799/2009 г. на Административен съд Монтана с доводи, че е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, и затова следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Националната агенция по приходите, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 19 от ЗНАП и чл. 1 и сл. от ЗОДОВ, е отхвърлен иска на "Огоста" АД, гр. Монтана, против Националната агенция по приходите, гр. София, който е предявен като частичен, а именно в размер на 650000 лева за присъждане на обезщетение за причинени вреди и пропуснати ползи за периода от 1.01.2004 г. - 31.12.2008 г., ведно със законната лихва и разноските по водене на делото. С оглед твърденията в исковата молба, че във връзка с издадени данъчно ревизионни актове и начислени данъчни задължения за периода 1999 - 2003 г., които актове са отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения, за дружеството са последвали значителни вреди, които се определят на 1303000 лева - имуществени вреди и 7500000 лева пропуснати ползи, и с оглед окончателното и изрично уточняване в с. з. на 9.06.2011 г. на процесния период, по делото са събрани всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. Всичките документи от ИД № 334/2005 г., касаещи настоящия спор, са подробно разгледани от експертите по назначените две експертизи и са вземати предвид при изготвяне на заключенията им. Отказът за присъединяване на цялото изпълнително дело, както и изразеното в мотивите становище по претенцията за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, не дават отражение върху направените изводи по съществото на спора, поради което не може да се приеме твърдението на касатора, че представляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Не са налице кумулативно предвидените предпоставки за успешното реализиране на отговорността на държавата, предвидена в чл. 19 от ЗНАП и чл. 4 от ЗОДОВ. Ищецът не е установил наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или служители при и по повод изпълнение на дейността им. В тази връзка правилно е отбелязано, че обезпечените мерки във връзка с ДРА са били наложени с постановления, които подлежат на обжалване отделно от ДРА и не са ангажирани доказателства за отмяната им, респективно за прогласяване на нищожността им. Освен това обосновано е посочено, че наложените обезпечителни мерки по отношение на банковите сметки, не изключват възможноста за извършване на неотложни плащания след надлежна процедура, което е правено от касационния жалбоподател. Не е доказано и наличието на настъпила вреда в конкретен размер, поради загуба на клиенти и доставчици, както и за отстраняването на дружеството от процедури по ЗОП поради постановените данъчно ревизионни актове и други актове на Националната агенция по приходите. Самото участие в такива процедури, с оглед на характера и целите им, не предопределя спечелването им именно от процесното дружество. При обсъждането на експертните заключения, заедно с всички останали доказателства, е направен обоснован извод, че констатациите им не са обвързани с конкретни обстоятелства, които да не са хипотетични и вероятни, а реални, и които да позволяват конкретизиране на размера на действително причинени вреди, пряка и непосредствена последица от посочените по-горе актове на НАП. Наличието на причинна връзка между акта /действието или бездействието/ и твърдяния вредоносен резултат не е доказана. Предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на посоченото основание не са налице и затова правилно претенцията е отхвърлена, като неоснователна. Оспореното решение не страда от пороците визирани в чл. 209 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150.00 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение