Решение № 3083 от 23.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Кавлакова и С. Дибекова от гр. Самоков, подадена чрез процесуален представител адв. Атанасова, против решение 804 от 28.07.2022 г. по адм. дело 1257/2021 г. на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата им против заповед 01-1948/08.11.2021 г. на кмета на община Самоков, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ паянтова постройка - гараж , находящ се в поземлен имот с идентификатор 65231.906.492 по кадастралната карта на гр. Самоков. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Молят да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът кметът на община Самоков, чрез процесуалния си представител юрк. Оцетова, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане и на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-област е било образувано по жалба на М. Кавлакова и С. Дибекова, действащи лично и чрез процесуалния си представител адв. Е. Атанасова, против Заповед 01 -1948/08.11.2021 г., издадена от Кмета на Община-Самоков, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.225а, ал.1 във вр. чл.223,ал. 1,т.8 от ЗУТ, във вр. с чл.225, ал.2,т,2 от ЗУТ и Констативен акт30/15.10.2021г., е наредено премахване на незаконен строеж - гараж е идентификатор65231.906.492.4.,собственост на М. Кавлакова, и С. Дибекова, като наследници на П. Николов, и представляващ Паянтова постройка - гараж , притежаващ характеристика на строеж по смисъла на § 5,т. 38 от ДР на ЗУТ ,съответстващ на категория V по смисъла на чл.137,ал.l.r.5 от ЗУТ, което строителство е осъществено в поземлен имот с идентификатор65231.906. 492 по кадастралната карта (КК) на град Самоков - собственост на Сдружение с нестопанска цел Спортно дружество Рилски спортист", без необходимите строителни книжа и разрешение за строеж, и е определен е определен 30 дневен срок за доброволно премахване на строежа, като при неизпълнение на заповедта в доброволния срок, ще се пристъпи към принудително премахване на незаконния строеж. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че Заповед 01-1948/08.11.2021г. на Кмета на Община-Самоков е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, поради което не е налице порок по смисъла на чл.146,т.4 от АПК, който да е основание за отмяната й като незаконосъобразна. Съобразно нормата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, за да бъде упражнено законосъобразно правомощието на кмета на общината да разпореди премахването на незаконен строеж, трябва да са налице две кумулативно две предпоставки: извършен строеж и този строеж или част от него да представлява незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите изрично и изчерпателно регламентирани в чл.225,ал.2 от ЗУТ. От събраните по делото и неоспорени доказателства, включително и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитирал като обосновано и компетентно, категорично се установява наличието строеж по смисъла на т.38, §5 от ДР на ЗУТ, съответстващ на Укатегория по смисъла на чл. 137,ал.1,т.5 от ЗУТ. Въпросният строеж представлява паянтова постройка с дървена конструкция и дъсчена обшивка, изградена през 1968г.,без строителни книжа и разрешение за строеж в западната част на имот 1106 по регулационния план на гр. Самоков от 1955-1965г., записан на д-р Б. Давид, а по регулационния план от 1978г. на гр. Самоков гаражът попада в западната част на имот 1344, записан по разписната книга като собственост на ДСФ Рилски спортист , предвидена за обръщало. По кадастралната карта гаражът попада в западната част на имот с идентификатор65231.906.492, записан на СД Рилски турист . Посочено е, че самите жалбоподателки признават неколкократно, че за въпросният строеж нямат никакви строителни книжа. С оглед установеното в хода на административното производство, завършило с издаване на оспорваната заповед, както и с оглед признанието на Кавлакова и Дибекова, че въпросният гараж е построен без строителни книжа, правилно, обосновано и законосъобразно административният орган е счел, че процесният строеж представлява незаконен такъв по смисъла на чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване. Съдът е счел, че основният спорен въпрос е дали въпросният строеж представлява търпим такъв при условията на § 16,ал. 1 от ПР на ЗУТ с оглед твърденията на жалбоподателя. Безспорно законосъобразното издаване на заповед за премахване на незаконен строеж е обусловено от наличието на още едно нормативно регламентирано условие, а именно - строежът да не е търпим по смисъла на § 16,ал. 1 - ал. 3 от ПР на ЗУТ или по§ 127,ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване и забрана за ползване, "търпимостта" на строежа се явява правоизключващо обстоятелство за упражняване на административното правомощие по чл.225а,ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконния строеж. Съобразно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон , са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. Разпоредбата на §127 от ЗИД на ЗУТ регламентира, че строежи, изградени до 31.03.2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. Съобразно посочената правна уредба, за да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 07.04.1987 г., респективно до 31.03.2001 г., както и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон, като при липсата на която и да е от двете предпоставки, строежът е нетърпим и разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима. Анализът на събраните доказателства - писмени и гласни такива - обосноват извод, че въпросният строеж гараж е изграден пред 07.04.1987г.. , а именно, че е изграден в края на 60-те години на миналия век. Следователно, налице е една от изискуемите предпоставки, за да бъде квалифициран въпросният строеж като търпим. Съдът е посочил, че не е изпълнена втората предпоставка - строежът да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Въпросната паянтова постройка- гараж не е съобразена с предвижданията нито на регулационния план на гр. Самоков от 1955-1964г., нито с предвижданията на плана от 1978г.,върху част от имот, за която няма отстъпено право на строеж и без всякакви строителни книжа. Вещото лице е категорично, че така извършеният строеж не съответства на предвижданията за застрояване, тъй като по плана от 1978г. е предвидено там на бъде направено обръщало за ул. Шейново , а в по регулационния план от 2007г. е предвидено да е паркинг и улица, която да осигурява достъп до трафопоста. Не се установява, а и не се твърди на собственика на гаража да е било отстъпено право на строеж върху държавна земя или в чужд имот. Следователно, процесният строеж не е бил допустим по време на извършването му, тъй като не отговаря на предвижданията на действащия план по време на изграждането му и е недопустим нито по правилата и нормите, действащи към момента на изграждането му, нито по сега действащите правни норми. Решението е правилно. Решението на Административен съд София-област е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Административният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена в границите на компетентност на кмета на община Самоков съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Такива се съдържат и в представения констативен акт 30/15.10.2021 г., в който е описан строежът и нарушените при изграждането му разпоредби. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж от пета категория, извършен без необходимите строителни книжа. По този начин заповедта е издадена след установяване на релевантните факти и обстоятелства. Констативният акт е съобщен на жалбоподателите и им е предоставен срок за възражения. Такива са постъпили и са обсъдени от органа преди издаване на административния акт. По този начин на жалбоподателите е осигурена възможност да участват в административното производство и да защитят правата и интересите си, а доводите в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. В съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Установено е, че нареденият за премахване строеж представлява паянтова постройка гараж с дължина 5,00 м., широчина 2,40 м. и е със застроена площ 12,00 кв. Строежът е изпълнен изцяло от дървена конструкция с едноскатен дървен покрив, покрит с интернитови плоскости. Гаражът е изграден през периода след 1968-1978 г. от Б. Стрински без разрешение за строеж, в поземлен имот с идентификатор 65231.906.492 по КК на гр. Самоков, собственост на Сдружение с нестопанска цел Спортно дружество Рилски спортист . При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че наредената за премахване постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ и според легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж. Изводите на административния съд, че строежът не е търпим също са в съответствие с нормативната уредба и се обосновават от събраните доказателства. С оглед времето на извършване на строителството правилно са обсъдени предпоставките за търпимост на строежа, предвидени в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Според цитирания текст не подлежат на премахване и забрана за ползване строежи, изградени до 07.04.1987 г. , които са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на извършването им или по сега действащите такива. Съобразно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон , са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. Разпоредбата на §127 от ЗИД на ЗУТ регламентира, че строежи, изградени до 31.03.2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. Съобразно посочената правна уредба, за да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 07.04.1987 г., респективно до 31.03.2001 г., както и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон, като при липсата на която и да е от двете предпоставки, строежът е нетърпим и разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима. Анализът на събраните доказателства - писмени и гласни такива - обосноват извод, че въпросният строеж гараж е изграден преди 07.04.1987г.. , а именно, че е изграден в края на 60-те години на миналия век. Следователно, налице е една от изискуемите предпоставки, за да бъде квалифициран въпросният строеж като търпим. Не е изпълнена обаче втората предпоставка - строежът да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Въпросната паянтова постройка- гараж не е съобразена с предвижданията нито на регулационния план на гр. Самоков от 1955-1964г., нито с предвижданията на плана от 1978г.,върху част от имот, за която няма отстъпено право на строеж и без всякакви строителни книжа. Вещото лице е било категорично, че така извършеният строеж не съответства на предвижданията за застрояване, тъй като по плана от 1978г. е предвидено там на бъде направено обръщало за ул. Шейново , а в по регулационния план от 2007г. е предвидено да е паркинг и улица, която да осигурява достъп до трафопоста. Не се установява, а и не се твърди на собственика на гаража да е било отстъпено право на строеж върху държавна земя или в чужд имот. Следователно, процесният строеж не е бил допустим по време на извършването му, тъй като не отговаря на предвижданията на действащия план по време на изграждането му и е недопустим нито по правилата и нормите, действащи към момента на изграждането му, нито по сега действащите правни норми. В този смисъл, решение 2720 от 15.03.2023 година, постановено по адм. дело 10324/2022 година по описа на Върховен административен съд. Обстоятелството, че предвижданията на регулационните планове не са реализирани е без значение за допустимостта на строителството и доводите на касаторите в обратен смисъл са неоснователни. Разпоредбата на §127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, на която касаторите се позовават, в случая е неприложима. Цитираният текст не отменя §16 от ПР на ЗУТ и регламентираните с него три отделни хипотези за търпимост на строежите според времето на изграждането им, а въвежда нов четвърти период, който следва във времето периода, установен с §16, ал. 3 ЗУТ, като започва от датата на обнародване на ЗУТ (02.01.2001 г.) и приключва с датата на влизане на ЗУТ в сила (31.03.2021 г.). В случая строителството е извършено през 1968 г.-1978г. и не попада във времевия обхват на §127 от ПРЗ на ЗИДЗУТ. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните е осигурена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си. Установяването на законността на строителството, както и на предпоставките за търпимост на строежа са в тежест на жалбоподателите, тъй като тези факти са благоприятни за него, а доводът в обратен смисъл в касационната жалба е неоснователен. Исканията жалбоподателите за допускане и събиране на относимите към предмета на делото доказателства са уважени от съда, като за изясняване на правния спор по искане на страната е допусната и съдебно- техническа експертиза. Заключението на вещото лице е разгледано от съда и обсъдено съвкупно с останалите писмени и гласни доказателства. Заключението е пълно и ясно, тъй като дава конкретен отговор на поставените въпроси и в този смисъл не са налице основния по чл. 201, пр. 1 ГПК за възлагане на допълни задачи, още повече, че искане в този смисъл не е направено от страните. Не са налице и основания за изготвяне на повторна експертиза, тъй като несъгласието на страната с конкретно установени от вещото лице факти не прави заключението необосновано и не води до съмнения за неговата правилност (чл. 201, предл. 2 ГПК). Поради изложеното следва да се приеме, че съдебното решение е постановено след събиране на релевантните доказателства. Съдебният акт е със съдържанието, посочено в чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК като изводите на съда по съществото на правния спор са мотивирани и са изложени съображения по направените от оспорващите възражения. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решението е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от събраните доказателства. Не са налице изложените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът в касационното производство е представляван от юрисконсулт, който представя писмен отговор и се явява в съдебно заседание и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационните жалбоподатели следва да заплатят солидарно на община Самоков сумата 100.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,