Решение № 544 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7973/2020 г.

Решение № 544 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7973/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Л. Типер, гражданка на [държава], чрез пълномощника й адвокат Новиков, срещу Решение № 1945 от 09.04.2020 г., постановено по адм. дело № 13419/2019 г., по описа на Административен съд София-град в частта му, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в размера над уважената част до претендирания такъв и изцяло този за обезщетяване на причинени имуществени вреди. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което се уважат исковите и претенции в претендирания размер, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Главна дирекция "Гранична полиция" - Министерство на вътрешните работи София (ГД "ГП" на МВР) в съдебно заседание чрез юрисконсулт Георгиева твърди неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваните му части. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявените на основание чл. 203, ал. 1 АПК от Л. Типер против ГД "ГП" на МВР София обективно съединени искове за заплащане на обезщетение в размер на 7000 лева, неимуществени вреди и 285. 12 лева имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразен отказ за влизане в страната № 0076519002205/15.05.2019 г., издаден от служител на ГД "Гранична полиция" на ГКПП Аерогара София, отменен с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва от 05.09.2019 г. до окончателното плащане. От съда е дадена възможност да се ангажират доказателства по делото, като са събрани посочените такива от страните. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка въз основа на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателен и доказан искът за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сума в размер на 300 лева, ведно със законната лихва от 05.09.2019 г. до окончателното плащане. В останалата му част до претендирания размер от 7000 лева този иск е отхвърлен като неоснователен, както и изцяло искът за обезщетяване на причинени имуществени вреди. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) по отношение на иска за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е определил размера на дължимото се обезщетение. Относно иска за обезщетяване на причинени имуществени вреди е приел недоказаност на претендираните такива като пряка и непосредствена последица от отменения акт. В частта му, с която искът за обезщетяване на неимуществени вреди е уважен решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо и правилно. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на ищцата не са нарушени в развилото се съдебно производство, решението е и надлежно мотивирано. Предявените пред съда искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени обстоятелства, на които се основават предявените искове. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон и за неоснователност на предявеният иск за обезщетяване на претърпени имуществени такива. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви и не следва ги преповтаря в своя съдебен акт. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност само на предявения иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не е налице твърдяната от касационният жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Обезщетението за причинени неимуществени вреди, произтичащо от отменения като незаконосъобразен административен акт, е определено в съответствие с изискванията на посочената разпоредба въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, относими към увреждането, от което се претендират вреди, и е в съответствие със закона. Съдът обосновано е приел искът за частично основателен и го е уважил до размера на сумата от 300 лева, като справедливо и адекватно обезщетение за причинените неудобства от битов характер и разочарованието от проваленото посещение в Република България. По отношение на претендираните имуществени вреди, изразяващи се в платена резервация за почивка съдът обосновано е приел, че не се доказва вреда, настъпила в патримониума на ищцата. По делото не са представени доказателства за резервация на името на ищцата или вписването й в съществуващата резервация на името на свидетеля Ангелов, съответно заплащане от нея на сочената в исковата молба сума. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и обуславя неоснователност на исковата претенция. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение