Решение № 12409 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5602/2017 г.

Решение № 12409 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5602/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 410 от 21.03.2017 г., постановено по адм. д. № 441/1016 г. Административен съд - гр. Б. е отхвърлил жалбата на "Технопарк" ЕД - гр. Б., против акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № DT 000005/23.03.2016 г., издаден от старши инспектор в дирекция "МДТ" при О. Б., потвърден с решение № Р-DT-5/14.06.2016 г. на директора на дирекция "МДТ" при О. Б., в частта за такса битова отпадъци за 2012, 2013 и 2014 г., като е осъдил жалбоподателя да заплати на О. Б. разноски по делото в размер на 100 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Технопарк" ЕАД - с. З. дол, общ. Б., чрез пълномощника му адв. Д. Г. . В същата се прави оплакване, че решението на Благоевградския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е неосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Б.. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на дирекция "МДТ" при Община - Б. взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - гр. Б. е отхвърлил жалбата на "Технопарк" - ЕАД - Б., против акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № DT 000005/23.03.2016 г., издаден от старши инпектор в дирекция "МДТ" при О. Б., потвърден с решение № Р-DT-5/14.06.2016 г. на директора на дирекция "МДТ" при О. Б., в частта за такса битова отпадъци за 2012, 2013 и 2014 г. С оглед на становищата на страните е прието, че те не спорят относно обстоятелството, че дружеството е собственик на недвижими имоти, представляващи земя и сгради, нежилищни имоти находящи се на територията на с. З. дол, общ. Б., на територията на което съгласно заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ на кмета на О. Б. за 2012, 20 (13 и 2014 г. е организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Като не спорно е посочено и обстоятелството, че отчетната стойност на сградите е 1 291 700 лв., която сума е правилно е определена и е по-висока от данъчната им стойност. Като спорен между страните е отбелязан въпросът относно дължимостта на ТБО за процесните години предвид обстоятелството, че по отделните години е налице отмяна на част от разпоредбите на Наредбата и Тарифата към нея /съдебните решения на Административен съд - Б. по отмените са описани на стр. 3 от решението, л. 261 от делото/, които определят размера на дължимите ТБО. Съобразявайки тези решение и обстоятелството кои разпоредби намират приложение след отмяната, решаващият съд е приел, че размерът на дължимата такса битови отпадъци по отделни години е правилно определен. В тази насока са изложени мотиви за всяка една от годините /стр. 5 и сл. от решението, л. 262 от делото/. Направени са изводи, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните разпоредби и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподател за нищожност на издадения акт за установяване на задължения по декларация, като се е мотивирал с обстоятелството, че е актът е издаден от компетентен орган предвид наличието на заповед за делегиране на компетентност. Направените възражения за несправедливост на Наредбата и наличието на диспропорции по отношение на данъчно задължените субекти са оставени без разглеждане, като е посочено, че те не могат да бъдат оспорвани инцидентно, а по определен в АПК ред, поради което се явяват неотносими към спора. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - гр. Б. е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на "Технопарк"-ЕАД се правят оплаквания за неправилност на решението на административния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Същите ще бъдат разгледани по реда на тяхното излагане. Първото оплакване на касатора/т. 1 римското от жалбата/ е неправилност на решението на административния съд поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че административният съд е извършил проверката за законосъобразност на оспорения акт в рамките на оплакванията направени в жалбата, без да извърши цялостна проверка на оспорения акт. Твърди се още, че неправилно е прието за безспорно обстоятелството, че услугите по сметосъбирането са извършени от О. Б., без от страна на последната да са ангажирани доказателства в тази насока, изключая заповедите на Кмета на Общината за определяне на районните на организирано сметосъбиране. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: С оглед фактите по делото и становищата на страните първоинстанционният съд е отбелязал кои обстоятелствата са безспорни между страните, в това число, че О. Б. извършва услуга по сметосъбиране / и трите компонента/ на територията на с. З. дол, където се намират недвижими имоти /земя и сгради/, собственост на задълженото дружеството. Нормата на чл. 168, ал. 1 АПК, определяща предмета на съдебна проверка при обжалване на индивидуални административни актове, действително посочва, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. С оглед становището на жалбоподателят съдът действително не е изследвал въпросът дали въпросните услуги се извършават от общината, но допуснатото нарушение не може да бъде разглеждано като съществено, доколкото този факт не е бил спорен между страните. От друга страна твърдението на касатора, че това обстоятелство се установява единствено от представените заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ на кмета на Община - Б., не отговаря на действителността. От страна на общината освен въпросните заповеди, като доказателства за реалното извършване на услугите са представени и договор за осъществяване на дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване, депониране на битови отпадъци, експлоатация на депо за битови отпадъци, машинно и ръчно почистване на алеи, улична мрежа и тротоари, поддържане на зелени площи, снегопочистване и други дейности, сключен между О. Б. и "Биострой" ЕООД /л. 168 и сл. от делото/, както и ведомости-извлечение от аналитична партида за заплатени от Общината услуги по сметосъбирането /л. 183 и сл. от делото/в изпълнение на въпросния договор. По т. II от жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението на административния съд свързани с това, че последният не е санкционирал всички посочени от жалбоподателя пороци на оспорения акт за установяване на задължения. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Наведеното в т. 1.1 оплакване, че актът е издаден без наличие на материална разпоредба за определяне на размера на таксата поради отмяната на съответна разпоредба от Тарифата на Общината, е неоснователно. Решаващият съд е изложил мотиви относно това коя разпоредба определя размера на дължимата такса след отмяна по реда на съдебното обжалване на действащи разпоредби от Тарифата. Изводите му в тази насока са логически обосновани и при съобразяване на действието на отменителните решения на съдилищата по отношение на подзаконови нормативни актове. Направеното в т. 1.2 оплакване за допуснато нарушение на материалния закон и по специално на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ относно начина на определяне на таксата е неоснователно. В случая касаторът се е позовал на сега действащата разпоредба на нормата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, която норма е в сила от 01.01.2017 г. и е неприложима за процесните данъчни периоди, за които са определени задължения на дружеството. Направените оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по т. II-2 от жалбата са неоснователни. На първо място предмет на касационно разглеждане от настоящата инстанция е решението на административния съд, а не оспорения индивидуален административен акт - чл. 208 АПК. На второ място, самите оплаквания по същество се явяват неоснователни. Съгласно чл. 107, ал. 3 ДОПК, актът за установяване на задължения по декларация може да бъде издаден и служебно от приходния орган, т. е. за него няма задължение да уведомява лицето подало декларация за започване на производството по издаването му. Направените оплаквания, свързани с недействителност /нищожност/ на решението на зам. кмета на О. Б. № Р-DT-5/14.06.2016 г. са неоснователни. От тълкуването на разпоредбите на чл. 107, ал. 4 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 5 ЗМДТ следва извод, че компетентен да се произнесе по жалбата по оспорването по административен ред на издадения акт за установяване на задължение по декларация е ръководителят на звеното за местните приходи в съответната община. От данните по делото е видно, че издалият процесното решение зам. кмет на О. Б. е упълномощен от кмета на Общината да изпълнява функции на директор на дирекция"Местни данъци и такси" в О. Б., поради което правилно е прието от първоинстанционният съд, че решението е издадено от компетентен орган. Дори въпросното решение да е нищожно като издадено от некомпетентен орган, то това обстоятелството е неотносимо към спора, тъй като задължения за жалбоподателя възникват по силата на издадения акт за установяване на задължение по декларация, който в подобна хипотеза следва да счита за мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 ДОПК. Направеното последно оплакване т. II-3 от жалбата, за неправилност на съдебното решение поради невъзприемане на становището на жалбоподателя за несъответствие с целта на закона на акта за установяване на задължение по декларация, също не може да бъде споделено. Съответствието на издадения индивидуален административен акт с целта на закона е едно от условията за неговата правилност/по аргумент от противното от чл. 146, т. 5 АПК/. Съответствието съставлява проявление на принципа за законност, уреден в чл. 4, ал. 2 АПК. При извършената проверка за правилност на оспорения индивидуален административен акт решаващият съд е установил съответствие на същия с материално-правните разпоредби на ЗМДТ. Дали същите разпоредби са справедливи и как разпределят задълженията за такса битови отпадъци между отделните задължени лица е обстоятелство, по отношение на което съдът няма правомощия за проверка. Съдът е длъжен да приложи действащият закон, такъв какъвто е, което правило е спазено в случая. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения акт за установяване на задължения по декларация и е отхвърлил жалбата на "Технопарк"-ЕАД като неоснователна, Административен съд - гр. Б. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на О. Б. разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 100 лв. юрисконсулско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,