Решение № 1248 от 5.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8613/2015 г.

Решение № 1248 от 5.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8613/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Премиер М" ЕООД със седалище в гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград, против решение № 806 от 26.05.2015 г., постановено по адм. дело № 900/2014 г. на Административен съд Благоевград. С него е отхвърлена жалбата на "Премиер М" ЕООД срещу заповед № 03-РД/4492 от 27.11.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 806 от 26.05.2015 г., постановено по адм. дело № 900/2014 г. на Административен съд Благоевград е отхвърлена жалбата на "Премиер М" ЕООД срещу заповед № 03-РД/4492 от 27.11.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона форма. Приел е също така, че оспорваната заповед е мотивирана, постановена е при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. В тази насока е развил подробни мотиви, че в заповедта на чл. 25, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 30/, с която е открита процедурата за прием на заявления за подпомагане, е бил посочен бюджета по мярката - левовата равностойност на 46 000 000 евро. Одобряването на заявленията за финансиране се е извършило съгласно чл. 30 от Наредба № 30 - в низходящ ред и до размера на бюджета, като проектите са оценени и класирани съобразно критериите за оценка, посочени в Приложение № 6 към чл. 27, ал. 3, т. 2 от наредбата. При подадени 721 заявления за подпомагане бюджетът е стигнал само за 278 от тях. Заявлението на жалбоподателя е оценено с 40, т. и при класирането му е имало 498 проекта преди него. Тъй като бюджета е изчерпан до 278-тие от тях, то правилно в съответствие с чл. 29, ал. 1, т. 4 и чл. 30 от Наредба № 30, му е било отказано финансиране. Обжалваното решение е правилно. Установява се, че касаторът е кандидатствал по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /ПРСР/. Заявил е искане за финансиране по проект "Основен ремонт, обзавеждане и оборудване на ресторант, спа-център и фитнес в с. Добротино, община Гоце Делчев, обл. Благоевград. " По тази мярка в заповедта по чл. 25, ал. 1 от Наредба № 30, с която е открита процедурата за прием на заявления за подпомагане, е бил определен бюджет от левовата равностойност на 46 000 000 евро, което е 89 966 800 лв. По мярката са постъпили 721 заявления, с които са заявени искания за финансиране на стойност 240 745 915,63 лв. Явно е, че бюджетът не е бил достатъчен за финансиране на всички заявления за подпомагане. Нормата на чл. 30, ал. 1 от Наредба № 30 разписва, че в този случай заявленията за подпомагане се класират по критериите за оценка по чл. 27, ал. 3, т. 2 от Наредба № 30 /посочени в Приложение № 6 към наредбата/. След това заявленията за подпомагане се одобряват в низходящ ред до размера на бюджета. В случая се установява, че този ред е бил спазен. Извършеното класиране е установено от назначената по делото експертиза. Последната установява, че бюджетът на мярката е стигнал до 278 проекта /видно от приложение № 2 от експертизата/, като последния частично одобрен за финансиране проект е бил оценен с 55, т. Проектът на касатора е оценен с 40, т. по критериите за оценка по чл. 27, ал. 3, т. 2 от Наредба № 30, посочени в Приложение № 6 към наредбата. Той дори не е класиран непосредствено след одобрените проекти, а е имало още 220 некласирани проекта преди него /класиран е на 499 място/. При тези данни законосъобразно /в съответствие с чл. 29, ал. 1, т. 4 от Наредба № 30/ му е отказано финансиране. Последната разпоредба разписва, че заявлението за подпомагане може да получи пълен или частичен отказ за финансиране в случай на недостатъчен бюджет по мярката. На това основание е била постановено и оспорваната в първоинстанционното производство заповед на изпълнителния директор на ДФЗ. Като е отхвърлил жалбата срещу нея, административният съд е постановил законосъобразно решение. Затова то следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е оплакването на касатора, че не е установено дали правилно е извършено класирането на заявленията за подпомагане. На първо място, експертизата по делото с отговора по т. 4.1, изрично е посочила, че "класирането на проектите е извършено по критериите, посочени в приложение № 6 към чл. 27, ал. 3, т. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. " Освен това касаторът е обжалвал само заповедта за отказ за финансово подпомагане на неговото заявление, не и актовете, с които е одобрено подпомагане на 278-те проекта. А и той е класиран едва на 499 място и за да бъде одобрен неговия проект, следва да докаже, че много проекти преди него са неправилно оценени, за да се включи в одобрения бюджет на мярката. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,