Решение № 4411 от 29.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 149/2025 г.
ВАСПето отделение29.04.2025 г.докладчик Ирина Кюртева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1334 от 18.10.2024 г., постановено по адм. дело 125/2024 г. на Административен съд Кърджали.
ОСЪЖДА СЕВМИЛК ГРУП ЕООД, с ЕИК 202439126, със седалище и адрес на управление: гр. Джебел, [улица], [адрес], съд. адрес: гр. София, [улица], [адрес], да заплати на Държавен фонд Земеделие , съд. адрес: гр. Кърджали, [улица], сумата 100 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ Членове: /п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА /п/ ИРИНА КЮРТЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на СЕВМИЛК ГРУП ЕООД, с ЕИК 202439126, чрез пълномощника адв. Х. Стойкова, срещу решение 1334 от 18.10.2024 г., постановено по адм. дело 125/2024 г. на Административен съд Кърджали. В жалбата се развиват съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска неговата отмяна и се претендират разноските за съдебното производство по представен списък. Ответната страна заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез пълномощника ст. юрк. К. Милева, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище и моли оспореното съдебно решение да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Уведомително писмо (УП) изх. 02-090-2600/8266#4 от 28.12.2023 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., в частта, с която е отказано подпомагане по СЕПП в размер на 6 820,26 лв., по СПП в размер на 58,26 лв., по ЗДП в размер на 1 785,59 лв., по Подмярка 13.1/НР1 в размер на 7 256,29 лв. и по Мярка 12/Натура 2000 в размер на 10,96 лв. Уведомителното писмо е постановено в изпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решение 279/23.09.2022 г. по адм. дело 166/2022 г. на Административен съд Кърджали, потвърдено с решение 11234/16.11.2023 г. по адм. дело 720/2023 г. на Върховния административен съд. С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата на СЕВМИЛК ГРУП ЕООД, като неоснователна, и е осъдил търговското дружество да заплати на насрещната страна понесените по делото разноски. Съдът е събрал необходимите доказателства по делото и е изяснил релевантните фактически обстоятелства. Приел е за установено от фактическа страна, че на 15.05.2018 г. СЕВМИЛК ГРУП ЕООД е подало заявление УРН 604484 за кампания 2018 г. за оторизиране и изплащане на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, както следва: Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПП); по Схема за плащане на Селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП); Мярка 10 Агроекология и климат ; Мярка 11 Биологично земеделие ; Мярка 12 Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите ; Мярка 13 Подмярка 13.1/HP1 Компенсаторни плащания в планински райони и Подмярка 13.2/НР2 Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения . В заявлението са посочени 28 парцела, находящи се в землищата на селата Врело, Гургулица, Плешинци и Садовица, област Кърджали. От представената административна преписка са налични още две подадени заявления от дружеството-заявител, като и двете са подадени на 31.05.2018 г. Съгласно третото заявление и приложената към него Таблица на заявени площи по схеми и мерки 2018 декларираната площ по СЕПП е 79.149 ха, по ЗДП е 79.19 ха, по Подмярка 13.1/НР1 е 76.37 ха, по Подмярка 13.2/НР2 е 2.82 ха и по Мярка 12/Натура 2000 е 22.87 ха. На подадените заявления са извършени автоматични проверки на въведените данни за подпомагане по директни плащания за кампания 2018, като дружеството-заявител е запознато с резултатите от тях. На 28.12.2023 г., съобразявайки се с мотивите на решение 279/23.09.2022 г. по адм. дело 166/2022 г. на Административен съд Кърджали, потвърдено с решение 11234/16.11.2023 г. по адм. дело 720/2023 г. на Върховния административен съд, е издадено процесното УП изх. 02-090-2600/8266#4 на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано подпомагане по СЕПП в размер на 6 820,26 лв., по СПП в размер на 58,26 лв., по ЗДП в размер на 1 785,59 лв., по Подмярка 13.1/НР1 в размер на 7 256,29 лв. и по Мярка 12/Натура 2000 в размер на 10,96 лв. По отношение СЕПП, СПП, ЗДП, Подмярка 13.1/НР1 и Подмярка 13.2/НР2 в уведомителното писмо в Таблица 1 са посочени 12 от заявените 28 парцела, за които след извършените проверки по чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е установено наддеклариране. Разликата между декларираната и установената площ за тези 12 парцела е в общ размер е 13.61 ха, а като причина за наддеклариране е посочено, че са площи извън специализирания слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018, който е одобрен със Заповед РД 46-504 от 12.12.2018 г. и Заповед РД 09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите. В обжалвания акт е посочено, че на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба 105) и във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП, ДФЗ отказва частично или пълно плащания на основание на площ, когато кандидатът е заявил площ, попадаща извън специализирания слой Площи, допустими за подпомагане за 2018 г. По отношение на Мярка 12/Натура 2000 в Таблица 9 от уведомително писмо са посочени 2 от заявените 28 парцела, за които след извършените проверки по чл. 37 от ЗПЗП е установено наддеклариране. Като причина за наддеклариране е посочено, че недопустимата площ се определя от начина на трайно ползване на физическите блокове, пресичащи се със защитената зона по Натура 2000, независимо дали попадат в слой Площи, допустими за подпомагане - § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба 5 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на Мярка 12 Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба 5). Решаващият съд е приел, че Заповед РД 09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен специализирания слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018 е влязла в законна сила на 23.03.2019 г. по отношение на заявените от дружеството-кандидат парцели, тъй като по делото не са представени доказателства, нито са наведени твърдения СЕВМИЛК ГРУП ЕООД да се е възползвал от възможността да оспори посочената заповед по предвидения от закона ред. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административно производствените правила, и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е постановил съдебно решение в законен състав, по допустима жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт от лице, за което е налице правен интерес от оспорването. Съдът е установил релевантните за спора фактически обстоятелства, вярно е интерпретирал същите, правилно е тълкувал и приложил относимата нормативна уредба и е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. След установяване на фактите съдът е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, има изискуемите от закона форма и съдържание, постановен е при спазване на административно производствените правила и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Съдът мотивирано е посочил, че оспореният акт отговаря на изискванията за форма и съдържание. В същия, в табличен вид и пояснения към отделните колони от таблицата конкретно са отразени фактическите и правни основания за извършените намаления по заявените от СЕВМИЛК ГРУП ЕООД схеми и мерки за финансиране за кампания 2018 г. Правилни са изводите на съда относно релевантното значение на одобрения специализиран слой със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, която не е била оспорена от жалбоподателя и по отношение на него е влязла в сила. С оглед влязлата в сила заповед, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба 105, Разплащателната агенция, действайки в условията на обвързана компетентност, правилно е определила площта, допустима за подпомагане, като е направила редукция на онези части от площта на завените парцели, които не попадат в одобрения специализиран слой. Тези фактически и правни обстоятелства коректно са съобразени от административния орган при издаване на оспореното уведомително писмо. От изложеното следва, че правилно е приел решаващия съд, че са изпълнени указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решение 279/23.09.2022 г. по адм. дело 166/2022 г. на Административен съд Кърджали, и процесния административен акт съдържа мотиви от които се установяват причините (фактически и правни обстоятелства) за извършените намаления на исканите суми за финансово подпомагане по заявените за подпомагане схеми и мерки за кампания 2018. Правилни са изводите на съда за материална законосъобразност на обжалвания акт. В уведомителното писмо, в разясненията към Таблица 1 е посочена като правно основание за отказа разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба 105, съгласно която въз основа на получените съгласно ал. 5 специализирани слоеве и извършените повторни административни проверки Разплащателната агенция може да извърши отказ, частично или пълно плащане на площ във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП (в приложимата редакция), съгласно която Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой Площи, допустими за подпомагане за съответната кампания. По заявлението на оспорващия е извършена задължителна проверка в ИСАК, в съответствие с чл. 37 ЗПЗП, при която е установена наддекларираната площ. Поради това съдът обосновано е достигнал до извод, че са налице фактическите и правни основания за постановения отказ за одобрение на площ от 13.61 ха и намаляване на заявената сума за финансово подпомагане по схеми СЕПП, СПП, ЗДП и Подмярка 13.1/НР1. Обосновано решаващия съд е приел, че намалението по Мярка 12/Натура 2000 е в достатъчна степен конкретизирано. В разясненията към Таблица 9 е посочено, че недопустимата площ се определя от начина на трайно ползване на физическите блокове, пресичащи се със защитената зона по Натура 2000, независимо дали попадат в слой Площи, допустими за подпомагане по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба 5. Следователно налице са правни и фактически основания за поставения отказ за одобрение на площ от 0.14 ха и намаляване на заявената сума за финансово подпомагане по Мярка 12/Натура 2000. Доводите на касатора относно подадено възражение срещу заповедта, с която е обявен проекта на специализирания слой, са неотносими към предмета на контрол за законосъобразност на съдебното производство пред първа инстанция. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 16г, ал. 1 и ал. 3 във вр. чл. 16в, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 105 при подадено възражение по отношение на публикувания проект на специализирания слой Площи, допустими за подпомагане резултатите от извършените проверки на възраженията се публикуват на интернет страницата на ДФЗ. Законодателят е предвидил възможност на кандидатите да подават възражения по отношение на публикувания проект на специализирания слой Площи, допустими за подпомагане с цел отстраняване на грешки и непълноти, установени след извършване на проверка по реда на ал. 2, чл. 16 г от Наредба 105. В случай че е налице установена непълнота или грешка по отношение на описаните във възражението парцели, в заповедта, с която се одобрява окончателния слой ще е налице изменение по отношение на тези парцели за които са установени тези непълноти и грешки, като същите ще бъдат с коригирани стойности след извършената проверка на коректността. В обратната хипотеза, при неустановяване на непълноти и грешки по отношение на парцели, със заповедта, с която се одобрява окончателния специализиран слой няма да са налице промени. Следователно за кандидата остава законовата възможност да оспори по предвидения ред заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за съответната кампания. Меродавен е момента на оспорване на заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой Площ, допустими за подпомагане . По делото не са налице твърдения и не са ангажирани доказателства, че касатора се е възползвал от възможността да оспори заповедта, с която е одобрен специализирания слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018 г., поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти, заповедта е влязла в законна сила. По този начин заповедта е придобила стабилитет спрямо заявените от кандидата за подпомагане спорни парцели. От изложеното следва, че не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нито необоснованост, от страна на решаващия съд като е отхвърлил доказателствените искания за назначаването на съдебно-техническа експертиза и за представянето от ДФЗ на подаденото възражение на СЕВМИЛК ГРУП ЕООД за непопадането на парцели или части от парцели в проекта на специализирания слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018 г., с оглед на тяхната неотносимост към предмета на спора. Неоснователни са доводите на касатора по отношение на извършването на проверки на подаденото заявление за подпомагане СЕВМИЛК ГРУП ЕООД за кампания 2018 г. Действително на първата страница на оспорения административен акт е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни проверки и проверки на място в съответствие с чл. 37 ЗПЗП на подаденото заявление. В допълнителните пояснения след Таблица 1 изрично е разписано, че по заявлението на кандидата не са извършвани проверки на място от ДФЗ-РА по смисъла на чл. 37, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП. Същото се потвърждава и от данните в таблиците, където в колоните относно установената площ след извършена проверка на място не са въвеждани стойности. Допълнително в представената административна преписка не са налице документи за извършвани проверки на място на СЕВМИЛК ГРУП ЕООД. От изложеното следва, че посочването в акта, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и проверки на място в съответствие с чл. 37 ЗПЗП, не влече след себе си незаконосъобразност на оспорения административен акт, която да води до неговата отмяна, доколкото са налице достатъчно доказателства в обратна посока. Предвид изложеното не са налице наведените касационни доводи за отмяна, а след извършената проверка съгласно чл. 218 АПК оспореното съдебно решение е валиден, допустим и правилен съдебен акт. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от ответната страна за заплащане на разноските по делото, касаторът следва да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,