Решение № 13308 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8776/2012 г.

Решение № 13308 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8776/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Пламен Иванов Николов против заповед рег. № К - 2431/06.03.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, тъй като не са изложени фактическите основания, очертаващи допуснатото нарушение и не са обсъдени всички събрани в хода на административното производство доказателства. Моли заповедта да бъде отменена. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Николов е назначен като държавен служител кат. г., разузнавач VI степен в група "Криминална полиция" към Районно управление "Полиция" - Ботевград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - София. По повод постъпили в Министерството на вътрешните работи данни за допуснато от Николов дисциплинарно нарушение е образувано дисциплинарно производство и е определен дисциплинарно - разследващ орган, който да извърши проверка (заповед № К - 1133/06.02.2012 г. на министъра на вътрешните работи). В хода на дисциплинарното производство се установява, че на 11.01.2012 г. в сградата на РУП - Ботевград Николов упражнява физическо насилие като удря два шамара на Петер Цветанов Иванов, призован в управлението във връзка с проверка по полицейска преписка. Случаят и негативни коментари по темата са отразени в бр. 5/31.01.2012 г. на в. "Ботевградски вести". При тези данни дисциплинарно - разследващият орган приема, че с описаните действията жалбоподателят Николов е нарушил на нормите на т. 4, т. 7, т. 8, т. 12, т. 19, т. 22, т. 30 и т. 77 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата, поради което предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" (обобщена справка рег. № 2162/08.02.2012 г. и становище рег. № 2830/17.02.2012 г. на дисциплинарно - разследващата комисия). След като се запознава с материалите от проверката, справката, становището и събраните доказателства, както и с обясненията на служителя, представени на 03.02.2012 г. и на 07.02.2012 г. (такива след запознаване с обобщената справка не са депозирани, а поканата за запознаване с обобщената справка за резултатите от проверката не е връчена на служителя въпреки многократните опити за това - 12 бр. докладни записки) министърът на вътрешните работи, издава оспорената заповед рег. № К - 2431 06.03.2012 г., с която приема, че упражненото от служителя физическо насилие спрямо призовано в полицейското управление лице, представлява нарушение на т. 4, т. 7, т. 8, т. 12, т. 19, т. 22, т. 30 и т. 77 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, изискващи служителят да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример за това, да изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за извършеното, да зачита и спазва правата и основните свободи на всички хора в съответствие с българското законодателство и международните актове, да зачита при изпълнение на професионалните си задължения, правото на живот и достойнството на всеки човек, като не извършва, провокира или толерира какъвто и да било акт на изтезание, нечовешко или унизително отношение или поведение и да използва физическа сила, помощни средства или оръжие само в предвидените от закона случаи, при крайна необходимост, в съответствие със степента на заплахата и при пропорционалност на използваната сила и защитаваният обществен интерес. Това поведение според дисциплинарно наказващия орган е несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата и съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина, поради което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР жалбоподателят Николов е санкциониран с дисциплинарно наказание "уволнение". При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган. Спазени са и формалните изисквания на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е в писмена форма и в нея са посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Изложените в заповедта и в предхождащите я документи (обобщена справка и становище) конкретни факти, описващи поведението на служителя и правните норми, които са нарушени, представляват мотивите на административния акт. Заповедта е издадена въз основа на данните от проведеното дисциплинарно производство, като напълно възпроизвежда констатациите, направени в обобщената справка и становището относно действията на служителя, квалификацията на поведението му и нарушените правни норми и тези от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Изложени са и съображения за обществения отзвук на извършеното, което мотивира заключението, че поведението на служителя води до уронване на престижа на полицейската институция и е неприемливо в нравствено отношение. Ето защо доводите на жалбоподателя за нарушения на формата на акта са неоснователни. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят не е уведомен единствено поради собственото си поведение и пречките, които създава за да осуети всички опити обобщената справка с резултатите от проверката да му бъде представена. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, при спазване изискванията на чл. 229, ал. 1 от закона - преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя, а в съответствие с нормата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР са събрани и оценени всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая. В разглежданата хипотеза поведението и действията на служителя се установяват и от депозираното от последното сведение с рег. № 1804 от 03.02.2012 г., в което Николов признава употребата на физическа сила спрямо призования Петер Иванов. Ето защо доводите на жалбоподателя, че не са преценени всички факти от значение за случая са неоснователни. Определеното наказание е в съответствие с предвиденото в императивната норма на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР и е наложено след като поведението на жалбоподателя е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила, с които се уронва престижа на службата. Оспорената заповед е постановена след като са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са изброени в разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР. Нормата, на която се позовава административният орган, е нарушение по т. 10 от цитирания текст. Според посочената разпоредба наказанието се налага за "извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение". Последното понятие е дефинирано в чл. 230, ал. 2, който изброява видовете дисциплинарни нарушения. Съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР са и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Следователно, за да се приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността на жалбоподателя на посоченото основание, е необходимо да се установи, че описаното в заповедта поведение е в нарушение на етичните правила за поведение и уронва престижа на службата. В случая е установено, че жалбоподателят Николов, разузнавач VI степен в РУП-Ботевград упражнява физическо насилие спрямо призовано в управлението лице. Действията на полицейския служител стават известни на роднини на пострадалия и са отразени в местната преса. Това поведение на жалбоподателя закономерно е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 4, т. 7, т. 8, т. 12, т. 19, т. 22, и т. 77 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример за това, да изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за извършеното, да зачита и спазва правата и основните свободи на всички хора в съответствие с българското законодателство и международните актове, да зачита при изпълнение на професионалните си задължения, правото на живот и достойнството на всеки човек, като не извършва, провокира или толерира какъвто и да било акт на изтезание, нечовешко или унизително отношение или поведение и да използва физическа сила, помощни средства или оръжие само в предвидените от закона случаи, при крайна необходимост, в съответствие със степента на заплахата и при пропорционалност на използваната сила и защитаваният обществен интерес. В случая действията на жалбоподателя са в противоречие с регламентираните полицейски правомощия и в нарушение на установените обществени правила за поведение засягат честта, достойнството и телесния интегритет на гражданите. Това поведение е неприемливо от морална гледна точка, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността, да пази доброто име на полицейската институция, да защитава и пази живота и здравето на гражданите. Действията на Николов, създават основания да се направи извод, че поведението на полицейските служители не се подчинява на закона, а се мотивира от фактори и подбуди, при които съблюдаването и опазването на правовия ред не е от значение. Това поведение, заедно с последвалите медийни публикации, води до уронване престижа на полицейската институция и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание са изпълнени и дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в рамките на закона. Заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение