Решение № 10121 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6303/2019 г.

Решение № 10121 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6303/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Б., подадена чрез адв. Михалков, в качеството му на процесуален представител, срещу Решение № 2146/28.03.2019 г. по административно дело № 602/2019 г. на Административен съд- С. град (АССГ) в частта, с която е бил ОТХВЪРЛЕН, предявения от него иск за разликата над 200 /двеста/ лева до 1500 /хиляда и петстотин лева/, като неоснователен и недоказан. В жалбата са изложени твърдения, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон – чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 172а, ал. 2 АПК и необоснованост. Счита се, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател излага твърдения, че сумата от 200 лева не е справедлива, защото не репарира в достатъчна степен неимуществените вреди. Счита, че сумата не е съобразена с душевните отрицателни преживявания на лицето, както и с минималната работна заплата за страната. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на изцяло предявения иск до неговия пълен размер от 1500 лева. Ответникът- Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) в писмени бележки от 30.06.2020 г., подадени чрез гл. юрисконсулт Георгиева, счита предявената касационна жалба за неоснователна. Моли да се потвърди решението на АССГ, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт е била ОСЪДЕНА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на И. Б. от [населено място] сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на отменена с влязло в сила решение- Заповед за задържане на лице рег. № 3730/07.12.2015 г., издадена от полицейски орган при 06 РУ - СДВР. На следващо място е бил ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над 200 /двеста/ лева до 1500 /хиляда и петстотин лева/, като неоснователен и недоказан. В разходната част е била ОСЪДЕНА Столична дирекция на вътрешните работи, да заплати на И. Б. от [населено място] деловодни разноски за внесена държавна такса в размер на 10 /десет/ лева и сумата от 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Решението в частта, с която е уважен иска за сумата от 200 лева не е обжалвано, съответно е влязло в сила и не предмет на настоящото касационно производство. За да достигне до този резултат решаващият съд е приел, че Заповед за задържане на лице рег. № 3730/07.12.2015 г., издадена от полицейски орган при 06 РУ - СДВР е отменена като незаконосъобразна с Решение № 2294 от 07.04.2016 г., постановено по адм. дело № 140/2016 г. по описа на Административен съд С. - град, влязло в сила на 04.05.2016 г., с което е било доказано наличието на първата изискуема предпоставка на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложил е съображения, че е налице и втората изискуема предпоставка - вреди, които ищецът е претърпят в резултат на отменената заповед. От задържането за срок до 24 часа /реално в случая 17 часа/ въз основа на отменената заповед, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически стрес и дискомфорт по време на самото задържане в 06 РУ - СДВР. Преценил е, че за обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди, предмет на исковата молба, следва да бъде присъдена сумата от 200 /двеста/ лева, като в останалата част до предявения размер от 1500 лева искът е бил приет за неоснователен. Адм. съд е приел, че е налице пряка причинна връзка между преживените от ищеца неимуществени вреди с отменения административен акт, като именно вследствие на задържането въз основа на отменената заповед са били претърпени неимуществените вреди. В заключение съдът е намерил, че са налице изискуемите и посочени кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с отменената Заповед за задържане от 07.12.2015 г., издадена от полицейски орган при 06 РУ - СДВР. Приел е предявения иск като основателен и доказан в размер от 200 лева. Счел е, че върху тази сума следва да бъде присъдена претендираната законна лихва, началният момент на която е датата на предявяване на иска – 17.01.2019 г., до окончателното изплащане на сумата. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира постановеното решение в неговата отхвърлителна част за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт на АССГ. Макар мотивите в съдебното решение да не са пространни и да не обсъждат детайлно всички доводи на ищеца, същите са ясни и конкретни. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти и дават отговори на спорните въпроси- чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. В случая налице са претърпени неимуществени вреди, резултат на незаконосъобразно прилагане на мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.);. Несъмнено неправомерното задържане при установените по делото условия има негативно отражение върху психическото състояние на задържаното лице. Налице са негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт. От доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно е искането в касационната жалба за увеличаване на размера на присъденото обезщетение до пълния му предявен размер от 1500 лева. АССГ е изложил точни ясни мотиви и правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Всички относими доказателства са отчетени от съда, като направените изводи относно размера на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. При определянето на размера на обезщетението от съда, правилно са взети предвид характерът и интензитет на породените страдания и негативни преживявания. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. Настоящата инстанция споделя доводите на АССГ и намира присъждането на обезщетение в размер от 200 лева за правилно. В случая обезщетението е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и психическото им конкретно отражение върху увреденото лице, като е отчетен техният интензитет и продължителност. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател относно присъденото с обжалваното решение адвокатско възнаграждение. Съгласно изричната разпоредба на чл. 10, ал. 3 изр. последно ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,