Решение № 365 от 27.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1252/2014 г.

Решение № 365 от 27.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1252/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на осъдената Е. С. П. за проверка по реда на възобновяването на наказателни дела на решение № 128/11.07.2014 г. по внохд № 271/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Релевирани са трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на осъдената. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивното решение, установи следното: Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил изцяло присъда № 92/28.03.2014 г. по нохд № 809/2013 г. на Пазарджишкия районен съд, с която подсъдимата Е. С. П. е призната за виновна в това, че от средата на м. април до 25.05.2009 г., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Т. А. В., с което й причинила имотна вреда в размер на 16021.66 лв. На осн. чл. 209, ал. 1 от НК подсъдимата е осъдена на две години лишаване от свобода, които да търпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален "общ" режим. Същата е осъдена да заплати на Т. В. обезщетение за имуществени вреди в размер на 16021.66 лв. Процесуално допустимото искане на осъдената е частично основателно. Оплакването на осъдената, че решаващите съдилища са формирали фактическите си изводи в нарушение на процесуалните изисквания за обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото, като неправилно са игнорирали показанията на майка й, св. П. е лишено от фактическо основание. На идентични по съдържание възражения, въззивният съд е дал убедителен отговор, след като сам е анализирал събраните от първата инстанция доказателства. Видно е от мотивите към решението, че обясненията на подс. П. и показанията на пострадалата В. са съпоставени с останалите доказателствени източници и са оценени добросъвестно, без извращаване на действителното им съдържание. Съдът е изложил подробни съображения защо приема за недостоверни твърденията на подсъдимата, че не е въвела в заблуждение пострадалата, опирайки се на тяхната изолираност, неубедителност и най-вече на показанията на свидетелите П., Г., П., Т. и П., които категорично ги опровергават. Обсъдени са и показанията на св. П., като по отношение на тяхната недостоверност също е изложена подробна аргументация. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК, като е мотивирал основанията, поради които не приема доводите на подсъдимата за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Не са допуснати твърдяните в искането процесуални нарушения, които да дават основание за отмяна на въззивното решение. Не е допуснато и нарушение на материалния закон, тъй като установените по делото факти законосъобразно са квалифицирани като престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Пазарджишкият окръжен съд е изложил подробни съображения / на л. 34 и 35/ за наличието на обективните и субективни признаци на измамата, които настоящата инстанция напълно споделя и не е нужно да преповтаря. Неоснователна е тезата, че се касае за гражданско- правни отношения /неизпълнение на договор/, тъй като подсъдимата изначално е знаела, че не може да изпълни поетото задължение за продажба на имота, умишлено е въвела в заблуждение пострадалата в обратното, за да я мотивира да й предостави инкриминираната сума и не е предприела каквито и да било действия за уреждане на имуществените си отношение с останалите съсобственици или за финализиране на продажбата с тяхно участие. Съдът правилно е посочил, че издадения от подсъдимата запис на заповед не води до несъставомерност на извършеното, защото това е станало след осъществяване на престъплението. Липсват основания за оправдаване на осъдената П. Върховният касационен съд намира за основателно искането за приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК. Изложените от съдилищата съображения, че осъдената П. е личност със сравнително висока степен на обществена опасност не се споделят от касационния състав. Тя е неосъждана и с положителни характеристични данни /както впрочем е посочил и районния съд/, а механизмът на осъществяване на деянието не се различава от обичайния за този вид престъпления, поради което е състоятелна тезата за изключителната й хитрост при въвеждането в заблуждение и трайни нагласи за изкривяване на действителността. Същественото според този съд е, че осъдената страда по рождение от тежко заболяване, призната й е пожизнена инвалидност от II група, а здравословното й състояние не е отчетено при решаване на въпроса за начина на изтърпяване на наложеното наказание. ВКС счита, че за поправянето и превъзпитанието на П. не е необходимо изолирането й в затворническо заведение, а целите на чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и чрез отлагане на изтърпяването на наказанието за срок от четири години. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение