Решение № 671 от 22.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6544/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Ангелов, подадена чрез пълномощник, против решение 353 от 20.03.2023 г. по адм. дело 1513/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, с което съдът е отхвърлил негова жалба срещу отказ за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), обективиран в писмо УРИ 81900-26667/22.06.2022 г. на началник-сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не са изложени фактически и правни основания за издаване на отказа. Според касационния жалбоподател предходното СУМПС е издадено след влизане в сила на посочените в акта наказателни постановления, а това не би било възможно, ако са отнети всичките му контролни точки. Иска отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - Варна не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е образувано по подадено от А. Ангелов заявление с рег. 7589 от 23.05.2022 г. за издаване на ново свидетелство за управление на моторно превозно средство. След извършена проверка органът е констатирал, че с влезли в сила четири наказателни постановления, подробно описани в писмото, са отнети всички 39 контролни точки на водача и предвид разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) Ангелов е изгубил придобитата правоспособност да управлява МПС от категория "В". С оспореното пред първоинстанционния съд писмо УРИ 81900-26667/22.06.2022 г. началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна е отказал издаването на СУМПС на заявителя, защото то може да бъде издадено само след полагане на изпит пред съответните органи за придобиване на правоспособност за водач на МПС съгласно чл. 157, ал. 5 ЗДвП. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава СУМПС (чл. 150а, ал. 1 ЗДвП), което се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 ЗДвП) и удостоверява правоспособността му. Съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. В националния регистър за водачите и техните нарушения и наказания по чл. 165, ал. 1, т. 6 ЗДвП се съхранява информация за контролните точки. Съгласно чл. 2, ал.1 от Наредба Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението (Наредбата), максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движение по пътищата е 39 точки. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения законодателят е въвел максимален брой контролни точки и е предвидил отнемане на определен брой от тях за отделни нарушения. Отнемането на контролни точки е последица от извършване на нарушение и не е административнонаказателна санкция по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на издадено наказателно постановление, а възстановяването им се извършва по нарочен ред и процедура, предвиден в чл. 158 ЗДвП. След отнемането на всички контролни точки, предвид чл.157, ал.4 ЗДвП, нодачът губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството в съответната служба на МВР. Съгласно чл.157, ал.5 ЗДвП той има право да бъде допуснат до изпит за придобиване на правоспособност. По делото не е спорно, че А. Ангелов е притежавал СУМПС от 03.05.2012 г. със срок на валидност до 25.04.2022 г. Първоинстанионният съд обосновано е приел, че към датата на подаване на заявлението за издаване на ново СУМПС - 23.05.2022 г., на Ангелов са отнети всички 39 контролни точки на основание конкретно описани четири влезли в сила наказателни постановления. С три от тях, влезли в сила съответно на 26.08.2011 г. и 30.08.2011 г., на водача са отнети 31 контролни точки. С влязлото в сила на 16.02.2013 г. наказателно постановление на водача са отнети 8 контролни точки. Това означава, че максималният брой контролни точки са отнети на Ангелов след издаването през 2012 г. на предходното, вече с изтекъл срок, СУМПС. Съгласно разпоредбата на чл.158, ал.1, т.2 ЗДвП и чл. 2, ал.7, т. 2 от Наредба Iз-2539 от 17.12.2012 г. броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява служебно след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Тълкуването на разпоредбата на чл. 158, вр. с чл. 157 ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки до първоначалния максимален размер е допустимо при частичното им отнемане, но не и в случаите на пълно изчерпване на определения максимален брой точки. В последната хипотеза водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 ЗДвП - с полагане на изпит за придобиване. Изпълнението на процедурата по чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП изисква служебно отразяване на факта на възстановяване на точките в съответните регистри, но само ако водачът не е изчерпал определения с подзаконовия нормативен акт лимит на контролните точки. Съпоставяйки датите на влизане в сила на описаните в акта наказателни постановления, обосновано съдът е приел, че не е изпълнена хипотезата на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй като не е изтекъл период от две години между влизането в сила на всяко от тези наказателни постановления, с които на водача са отнети контролни точки. Първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че спрямо жалбоподателя не са изпълнени материалноправните предпоставки за издаване на СУМПС по подаденото заявление. Към датата на подаване на заявлението на Ангелов са отнети всички 39 контролни точки и те не са били възстановени. Няма доказателства лицето да е положило изпит за правоспособност. Отнемането на контролните точки в хипотезата на чл.157, ал.4 ЗДвП, както и липсата на предпоставките по чл.157, ал.5 ЗДвП,са релевантните факти, въз основа на които административинят орган е постановил оспорения отказ. Твърдението на касатора, че през 2017 г. му е издадено СУМПС, не отговаря на установените по делото факти и е в противоречие със самото отправено искане. На 01.04.2017 г. на водача е възстановено отнето СУМПС, но този факт не променя извода, че той е загубил правоспособност да управлява МПС, тъй като вече са му били отнети всичките 39 контролни точки и същите не са възстановени. Невръчването на издадена на Ангелов заповед за прилагане на принудителна административна мярка за изземване на СУМПС не променя факта, че към 23.05.2022 г., когато той е подал заявлението за издаване на СУМПС, по отношение на него е изпълнена хипотезата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Неоснователен е доводът на касатора, че административният акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Съдът правилно е приел, че актът е издаден в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Органът е посочил като фактическо основание издадени и влезли в сила конкретни четири наказателни постановления, доказващи отнемането на всички контролни точки на водача, и липсата на основания за издаване на поисканото СУМПС. Установените факти съответстват на приетото от органа правно основание. С оглед изложеното релевираните от касатора доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани от ответника, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд