Решение № 4856 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14776/2018 г.

Решение № 4856 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14776/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1960 от 19.10.2018 г., постановено по адм. д. № 546/16 г. Административен съд - В., 10-ти състав, е отхвърлил оспорването по жалбата на "Мичик" – ООД против ревизионен акт № Р – 03 – 1103001 – 091 – 001/24.11.2015 г., издаден от орган по приходите пи ТД на НАП – гр. В., потвърден с Решение № 662/05.02.2016 г. на директора на Д"ОДОП"-гр. В. и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОДОП"-гр. В. юрисконсулско възнаграждение в размер на 2 206, 39 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Мичик" – ООД-гр. В., ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Д., чрез пълномощника му адв. Н. Ч.. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд гр. В. е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - В. и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – В. е отхвърлил жалбата на "Мичик" – ООД против ревизионен акт № Р – 03 – 1103001 – 091 – 001/24.11.2015 г., издаден от орган по приходите пи ТД на НАП – гр. В., потвърден с Решение № 662/05.02.2016 г. на директора на Д"ОДОП"-гр. В., с който на дружеството са определени задължения за ДДС 36 605, 83 лв. и лихви за забава в размер на 19 274, 68 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по доставки на "Витал"-ООД, "Глобъл трейдинг"-ЕООД, "Юви трейдинг"-ЕООД, "Новакови и син"-ООД и "А и Н 07"-ЕООД. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по процесния ревизионен акт - издадените заповеди във връзка с провеждане на ревизията, извършените действия по събиране на доказателства и събраните такива, констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури/л. 382 - 384 от делото/. В мотивите на решението са възпроизведени и основните възражения на задълженото лице, както и ангажираните от него доказателства – двете заключения по назначените счетоводни експертизи, които са възприети от съда, както и показанията на свидетеля В. С., разпитан в съдебно заседание на 19.04.2017 г. /л. 156 – 157 от делото/. Прието е, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Решаващите мотиви на съда относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт са изложени на л. 384 от делото. Прието е, че основният спор между страните се свежда до това налице ли са реални доставки. За да отговори на спорния въпрос решаващият съд е възпроизвел на първо място основните констатации на приходния орган за липса на реални доставки – че в хода на ревизията не са събрани доказателства за извършване на реални доставки между ревизираното дружество и неговите преки доставчици, като това е обосновано с обстоятелството, че предмет на доставка са родово определени вещи /различни видове замразена риба/, което определя, че прехвърлянето на собствеността върху същата следва да бъде извършено чрез прехвърлянето й /чл. 24 ЗЗД/, доказателства в която насока не са представени в хода на ревизията. Решаващият съд е посочил, че задълженото лице носи тежестта да докаже реалното извършване на доставките, но същото не е доказало този факт. Ангажираните доказателства в тази насока са коментирани в смисъл, че жалбоподателят не е доказал реалното отделяне на стоката, а обстоятелството, че стоките са отразени счетоводно при страните по доставката само по себе си не означава, че доставките са реално извършени, т. е. че е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – В. е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е доказано предаването на стоката по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, тъй като за това не са били съставени приемо-предавателни протоколи. Твърди, че начинът на предаване на стоката е бил установен по делото чрез показанията на свидетеля В. С., който е бил управител на базата, където се е съхранявала рибата, като по делото чрез двете съдебно-счетоводни експертизи е било установено начисляването на данъка както от преките доставчици, така и от ревизираното дружество. По наведените доводи и оплаквания на касатора настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Даденото тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит от страна на първоинстанционния съд е правилно и съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Решаващият съд е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните доставки. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос между страните по делото - налице ли са реални доставки по фактури на процесните доставчици. Даденият отрицателен отговор на спорния въпрос, като е прието, че ангажираните от дружеството-жалбоподател доказателства, в това число и заключенията по двете назначени съдебно-счетоводни експертизи, както и показанията на разпитания свидетел В. С. не опровергават констатациите за нереалност на доставките. Настоящата съдебна инстанция споделя този извод на административния съд и го намира за обоснован на фактите и доказателствата по делото и изграден в съответствие с материалния закон. С оглед вида на вещите, предмет на доставка, решаващият съд правилно е акцентирал на това установено ли е предаване на същите от доставчик на получател/задължено лице/. Предаването на вещите от продавача на купувача при този вид търговски сделки е необходимо, понеже чрез него вещите - предмет на конкретната сделка, се индивидуализират и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. У. на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 6 ЗДДС и както правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. Не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора, че поради особеностите на търговията / според него стоката е съхранявана в хладилни складове, като не е била предавана, а един вид е било предавано владението върху склада, в който се съхранява рибата, които е ставало с участието на представил на фирмата, управляваща складовете/ не е било необходимо да се съставят такива протоколи за предаване. По изложените по-горе мотиви с оглед вида на стоката като родово определена, както приходният орган, така и първоинстанционният съд правилно са приели, че фактът на предаване на същата следва да бъде надлежно доказан от жалбоподателя в качеството си на получател на същата. Самият жалбоподател не отрича в касационната жалба, че такива протоколи не са били съставяни между него и доставчиците и че такива не е и следвало да се съставят, като според него механизмът на извършване на доставките бил установен от показанията на разпитания свидетел В. С., който е работил към момента на доставките като управител на хладилната база. Предвид на обстоятелствата по делото настоящата съдебна инстанция споделя изводите на административния съд, че показанията на този свидетел също не установяват факта на предаване на стоката. В допълнение на изложеното от решаващия съд следва да бъде посочено, че показанията на този свидетел са твърде общи и не намират подкрепа в останалите доказателства по делото. В същото време органите по приходите обосновават липсата на доставки не само с факта на липса на доказателства за предаването на стоката, а и поради това, че данните в счетоводствата на доставчиците не дават възможност да се извърши съпоставка между налични количества и продадени към "Мичик"-ООД; че едно и също количество риба е продавано от някои от доставчици едновременно и не става ясно кой е крайния получател; че при продажба на риба като вид храна доставката следва да бъде придружавана от съответни документи, установяващи произход, срок на годност и прочие. Изложените обстоятелства не са коментирани в първоинстанционното решение, но така или иначе не са опровергани от задълженото лице чрез надлежни доказателства. В ревизионния акт са направени и констатации за наличие на данъчна измама тип "въртележка"/карусел/, като констатациите в тази насока също не са опровергани от жалбоподателя. Впрочем по аналогични доставки в предходни данъчни периоди между същите страни вече има формирана съдебна практика – решение № 6794 от 31.05.2017 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. д. № 5225/2016 г. Като е направил краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата на "Мичик" ООД като неоснователна, Административен съд – В. е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация дирекция разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 654, 81 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,