Решение № 14985 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5414/2012 г.

Решение № 14985 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5414/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Йоана Тодорова Михайлова-Пеева от гр. Русе против решение № 10 от 05.03.2011 г., постановено по адм. дело № 3 от 2012 г. на Административния съд - Русе, с което е отхвърлено оспорването й срещу решение № ПОВН-244 от 02.12.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е потвърдено разпореждане № 544 от 18.10.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото управление за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО в размер на 245,46 лв. главница и 237,90 лв. лихва и жалбоподателката е осъдена да заплати на ТП на НОИ - гр. Русе, разноски по делото в размер на 100 лева. Искането е за отмяна на оспорения съдебен акт като неправилен, а сочените пороци са относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна като незаконосъобразни на горецитираното решение на директора на ТП на НОИ - гр. Русе, и на потвърденото с него разпореждане № 544 от 18.10.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото управление за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО за периода от 04.06-16.07.2007 г. в размер на 254,46 лв. главница и 237,90 лв. лихва поради настаняване на детето в детско заведение. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. Русе, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Русе, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО е оспореното от Йоана Тодорова Михайлова-Пеева от гр. Русе решение № ПОВН-244 от 02.12.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е потвърдено разпореждане № 544 от 18.10.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото управление. С последното на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО е разпоредено касационната жалбоподателка да възстанови недобросъвестно полученото за периода 04.06-16.07.2007 г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО в размер на 254,46 лв. главница и 237,90 лв. лихва. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспорваният административен акт е законосъобразен като постановен в съответствие с чл. 53, ал. 4 КСО, според който ако детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо колко редовно е било посещавано детското заведение, и е отхвърлил жалбата на Йоана Михайлова-Пеева срещу оспорваното решение на директора на ТП на НОИ - гр. Русе. От данните по делото съдът е установил безспорно, че Йоана Михайлова-Пеева е работила по трудов договор в Професионалната гимназия по речно корабостроене и корабоплаване (ПГРКК) - гр. Русе, и от 14.12.2005 до 15.09.2007 г. е получавала парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 КСО в платен отпуск, разрешен от работодателя й на основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). В заявлението-декларация от 14.12.2005 г. за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 КСО касаторката е декларирала, че детето й не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка. Видно от доказателствата по делото, на 11.07.2007 г. тя е подала заявление до директора на училището, че желае да бъде прекъснат ползваният от нея платен отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164, ал. 1 КТ и да се върне на работа, считано от 16.07.2007 г. Работодателят е уважил молбата, Йоана Пеева е започнала работа, считано от 16.07.2007 г., подала е молба за получаване на парично обезщетение по чл. 54 КСО в размер на 1/2 за времето от 16.07 до 15.09.2007 г. и работодателят й е разрешил ползването на отпуск по чл. 164, ал. 5 КТ. При направена от контролните органи на РУСО - Русе, проверка по чл. 107 КСО е било установено, че детето Петър Иванов Пеев е прието в Детска ясла № 8 - гр. Русе, на 04.06.2007 г. и в 7-дневния срок по чл. 14, ал. 1 от НИИПОПДОО (в редакцията й към ДВ, бр. 1 от 2007 г.) и до навършването му на 2-годишна възраст - 15.09.2007 г., жалбоподателката Йоана Пеева не е подала декларация за промяна на обстоятелствата, която осигурителят да представи в РУСО - Русе. Това е дало основание за започване на административното производство по издаване на оспорените административни актове - разпореждане и решение. Със служебна бележка изх. № 2 от 17.01.2012 г. (л. 26 от първоинстанционното дело) директорката на Детска ясла № 8 - гр. Русе, е удостоверила, че детето на касаторката е посещавало детското заведение за периода 04.06-15.09.2007 г. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, според която парично обезщетение по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че синът на жалбоподателката, роден на 16.09.2005 г., за времето 04.06-15.09.2007 г. е бил настанен в детско заведение, поради което не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 КСО, Йоана Пеева да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете, и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяване на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се плаща на майката (или осиновителката) през време на нейния допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, а това е отпускът по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), чиито разрешаване и ползване са регламентирани с чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Правото на този отпуск възниква, при условие че детето не е настанено в детско заведение (чл. 164, ал. 1 КТ), а според чл. 46, ал. 7, т. 2 от цитираната наредба отпускът по чл. 164 КТ се прекратява, когато детето след разрешаването на отпуска бъде настанено в детско заведение. Това прекратяване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете има за последица прекратяване и на паричното обезщетение, защото то е юридическият факт, пораждащ правото на обезщетение - чл. 164, ал. 3 КТ и чл. 53, ал. 1 КСО. Затова с чл. 53, ал. 4 КСО е прогласено правилото, че паричното обезщетение не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Идеята на законодателя е паричното обезщетение да се получава само от майка на дете, което не е настанено в детско заведение. С чл. 118, ал. 1 от Закона за здравето е предвидено детските ясли да се създават за подпомагане на семейството при отглеждане на деца до тригодишна възраст и за осигуряване на тяхното нормално физическо и психическо развитие. Към 29.09.2008 г. за "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора на заведението и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 6 от27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отм. - ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.). Основните доводи, развити в касационната жалба, са в насока, че при получаване на обезщетението по чл. 53, ал. 4 КСО Пеева е действала добросъвестно, процесните суми е получила от нейния работодател и ако НОИ е имал претенции за недобросъвестно получено обезщетение, то е следвало да се насочи към работодателя й. Така наведените оплаквания са неоснователни. От данните по делото е видно, че за визирания в процесното решение период - 04.06-15.09.2007 г., настоящата касаторка е получавала обезщетенията при условията на § 22б от ПЗР на КСО като лице, намиращо се в разрешен отпуск за отглеждане на малко дете към 01.01.2007 г. От съществено значение е установеното по делото, че на Пеева й е бил разрешен и тя реално е ползвала отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ, както и че по време на този отпуск детето й е било настанено в детска ясла, а тя не е декларирала това обстоятелство, поради което отпускът й по чл. 164 КТ не е бил прекратен и е получавала недължими й за този период обезщетения по чл. 53, ал. 1 КСО. В тази връзка, видно от съдържащата се в административната преписка декларация от 14.12.2005 г., Йоана Пеева е декларирала изрично, че детето й не е настанено в детско заведение. Определящо за преценката дали е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е обстоятелството, че Пеева не е спазила нормативното изискване в срок от седем работни дни от промяната на обстоятелствата, свързано с изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на осигурителя си декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането от 04.06.2007 г. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО. След като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено от приобщената по надлежния ред към доказателствения материал по делото административна преписка, че синът на касационната жалбоподателка е бил записан в периода 04.06-15.09.2007 г. в Детска ясла № 8 - гр. Русе, то в съответствие с приложимия материален закон решаващият състав на Административния съд - Русе, е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО и че липсват основания за изменение на размера на определените за възстановяване суми. Безспорният факт, че за времето, през което касационната жалбоподателка е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете, същото е било записано в детско заведение, се явява пречка за изплащане на посоченото обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, което води до извода, че Йоана Михайлова-Пеева е получавала обезщетението недобросъвестно, следователно административният орган законосъобразно е наредил възстановяване на полученото обезщетение за този период ведно с начислената лихва. Настоящият състав на Върховния административен съд - шесто отделение, споделя и останалите фактически и правни изводи, изложени от Русенския административен съд в мотивите към постановеното от него решение, поради което и с оглед изложените по-горе съображения счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд- шесто отделение,