Решение № 8153 от 25.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4066/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Сдружение Български икономически форум (Сдружението) със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], срещу Решение 7238 от 02.03.2025 г. на Административен съд София град (АССГ) по адм. дело 7779/2024 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Сдружението срещу Решение РД 02-14-1277 от 29.11.2023 г. на ръководителя на Националния орган по Програма за транснационално сътрудничество Балкани Средиземно море 2014 2020 г. (Програмата), с което на Сдружение Български икономически форум е определена финансова корекция в размер на 100 % от допустимите разходи финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по Договор i3-01/01.11.2017 г. с изпълнител Вит-Ел 2000 ООД на стойност 3 318,00 лв. без ДДС, за нередности за нарушения на чл. 3, ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, и ал. 18 от Постановление 160 на Министерския съвет от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, обн., ДВ, бр. 52 от 8.07.2016 г., в сила от 8.07.2016 г. (ПМС 160/2016/Постановлението), чл. 4,§ 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета ( Регламент 1303/2013) във връзка с чл.33, чл.36, §1 от Регламент (EC, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, /ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (EC) 223/2014 и (EC) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент 2018/1046), чл. 61 Регламент 2018/1046 и чл. 2, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), квалифицирани като нередности съответно по т. 11,б. а от Приложение 1 към чл.2, ал.2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г. (Наредбата за посочване на нередности/Наредбата), по т. 2 и т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности.

Касационният жалбоподател - Сдружение Български икономически форум , счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр.1 и пр.3 АПК.

Счита за неправилен извода на съда, че по отношение на констатираните нарушения не е изтекла погасителната давност по чл.3, § 1 от Регламент 2988/1995 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95). Счита, че неправилно съдът е приел, че Програмата за транснационално сътрудничество Балкани Средиземно море 2014-2020 г. представлява многогодишна програма по смисъла на същия регламент. Твърди, че в конкретния случай става въпрос за договор, който се изпълнява в рамките на една година, с оглед на което не е налице многогодишна програма .

Счита за неправилни и необосновани изводите на УО, че са осъществени описаните в акта нарушения.

Излага съображения и относно неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно приетите от него за установени и доказани нередности по т.1 и т.3 от акта.

Прави искане настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалвания административен акт. Претендира съдебни разноски. В съдебно заседание се представлява от адвокат К. М..

Ответникът по касационната жалба ръководителят на Националния орган по Програмата за транснационално сътрудничество Балкани Средиземно море 2014 2020, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи.

Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция, като прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско/адвокатско възнаграждение от касатора, в случай че същото не съответства на фактическата и правна сложност на дело, съобразно с тълкуването на решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна следното:

Сдружение "Български икономически форум" е водещ бенефициер по сключен с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) Договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програмата за транснационално сътрудничество "БАЛКАНИ СРЕДИЗЕМНО МОРЕ" 2014 - 2020, рег. РД02-29-319/01.11.2017 г., реф. на проекта BMP1/1.3/2532/2017, акроним на проекта i3, наименование "Education for ideas, inventions and innovations for entrepreneurship".

Сдружение "Български икономически форум" е провело процедура по реда на ПМС 160 / 2016 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Услуги за графичен дизайн и отпечатване на промоционални и печатни материали по проекта".

В резултат на проведената процедура с избрания за изпълнител участник "ВИТ-ЕЛ 2000" ООД, е сключен Договор i3-01/01.11.2017 г., на стойност 3 318,00 лева без ДДС.

Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който е установено, че са допуснати общо три групи нарушения, съставляващи отделни нередности, както следва:

1.Незаконосъобразна методика за оценка.

На първо място, е установено, че утвърдената по процедурата методика за комплексна оценка включва три показателя, както следва:

• П1 "Срок в дни за изпълнение на услугата по дизайн и предпечат след подадена заявка от Възложителя" с относителна тежест 10%;

• П2 "Предлагана цена" с относителна тежест 50% и

• ПЗ "Качество на техническото предложение" с относителна тежест 40%.

Показател ПЗ "Качество на техническото предложение" оценява съответствието и качеството на техническото предложение и съдържа следните подпоказатели:

• К1 - оценка по критерий "Оригинално представяне на проектните изисквания и идеи" с максимален брой точков актив - 40 т., при който се оценява дали предложените разработки имат комплексни свойства - да включват задължителните елементи и изисквания на програмата и същевременно да са естетически издържани, да съдържат оригинално творческо решение, в т.ч., но не само: цветово решение, начин на поднасяне на информацията, оригинална визия и др., и да показват познания за композиция и форма;

• К2 - оценка по критерий "Функционалност" - с максимален брой точков актив - 30 т., оценяващ умението на автора да подбира графични елементи, които са ясни, разбираеми и дават възможност за лесната им адаптация към различни формати (брошури, папки, банери и т.н.);

• КЗ - оценка по критерий "Степен на постигнат графичен и смислов синтез" - с максимален брой точков актив - 30 т., който оценява общия ефект на въздействие, цялостност в разработката и стил на визуалното представяне на проекта. Преценява се съчетаването на отделните елементи, включително съчетаването на цветовете и отчетливост на визията и цялостното възприемане на разработката като единен проект с ясен и силен смислов ефект на посланието.

Според проверяващите методиката е абстрактна, субективна и неясна, т.к. използваните термини, сред които "комплексни свойства", "естетически издържани", "оригинално творческо решение", "оригинална визия", "ясни и разбираеми графични елементи", "общ ефект на въздействие", "цялостност в разработката и стил", "силен смислов ефект", могат да бъдат тълкувани по различен начин, а в този смисъл и комисията разполага с възможност да приложи субективна преценка при оценяването на офертите. Отделно от това, допълнителна неяснота относно извършената оценка, съгласно констатациите от проверката, създава и липсата на каквито и да било мотиви относно присъдените на участника точки от страна на определените оценители.

Описаните факти са мотивирали теза за допуснато нарушение на чл. 3, ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, и ал. 18 ПМС 160/2016 г., съставляващо нередност по т. 11, буква "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, за което е предложено определянето на финансова корекция в размер на 10 % от стойността на засегнатия договор за възлагане на обществена поръчка.

2.Незаконосъобразно избран изпълнител(нарушение на принципите на добро финансово управление).

Констатирано е и че съгласно изискванията на възложителя участниците трябва да представят Справка - декларация със списък на услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката, изпълнени през последните 3 (три) години от датата на подаване на офертата в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или е започнал дейността си, вкл. стойностите, датите и получателите, както и минимум 1 (една) референция/препоръка за добро изпълнение, в съответствие с посоченото в Справката декларация.

Посочено е, че под "сходен" предмет на поръчката се разбират услуги с предмет печат/изработка на рекламни/промоционални/информационни/учебни материали включително дизайн и предпечат.

Същевременно, към офертата на избрания за изпълнител участник - "Вит Ел 2000" ООД, е представена Справка-декларация с единадесет изпълнени услуги, която не съдържа тяхната стойност. Приложена е една референция по отношение на услуга "Дизайн, предпечат и печат на листовки, брошури, плакати, банери билбордове", извършена в периода 2014 - 2016 г. с възложител "Минерална вода Княжево" ЕООД, но в нея нито е посочена стойност, нито детайлно описание на предоставената услуга, а от липсващата дата на извършване не може да бъде направен извод дали посочените услуги са предоставени в описания в Справката-декларация период 2014 - 2016 г., т.к. препоръката обхваща разнообразни дейности, извършвани в периода 2008 - 2017 г. В допълнение, според текста на препоръката, същата се отнася до услуги, извършени от "Рекламна къща СМ" ООД, като в скоби е посочено наименованието на участника "Вит-Ел 2000" ООД. Проверка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) обаче показва, че "Вит-Ел 2000" ООД е било преименувано на "Рекламна агенция СИЕМ" ООД през 2019 г., а референцията е издадена през септември 2017 г.

Горните констатации са дали основание на ръководителя на националния орган да формулира заключение за незаконосъобразно избран изпълнител (нарушение на принципите на добро финансово управление), съставляващо нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата, за което е предложено определянето на финансова корекция в размер на 25 % от стойността на договора.

3.Конфликт на интереси.

След справка в ТРРЮЛНЦ е установено, че Ю. В. и В. В. са съдружници във "Вит-Ел 2000" ООД (избран за изпълнител участник в процедурата), а Х. Д. и Г. Т. (последният подписал заповедта за стартиране на избор на изпълнител и договора за услуга), са членове на Управителния съвет (УС) на Сдружение "Български икономически форум" към момента на избора на "Вит-Ел 2000" ООД за изпълнител. Също така, трите лица (В. В. в качеството си на председател на Сдружение Българско-германски форум , Х. Д. и Г. Т. - членове на Управителния съвет на сдружението към момента на сключване на договора) съвместно участват в управлението на Сдружение "Българо-германски форум".

Според проверяващите тези факти обосновават теза, че договорът за обществена поръчка е сключен в нарушение на правилото, съдържащо се в чл. 61 от Регламент 2018/1046 и това, регламентирано в чл. 2, ал. 2 ЗУСЕФСУ, а именно - в условията на конфликт на интереси. Нарушението според ръководителя на Националния орган представлява нередност по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата и предполага определяне на финансова корекция в размер на 100 % от стойността на разглеждания договор.

Като крайна констатация е предложено определянето на една обща финансова корекция в размер на 100% върху засегнатите допустими разходи.

На основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, с писмо изх. 99-00-3-102-(3)/ 09.11.2023 г. по описа на МРРБ, на бенефициера е предоставена възможност да възрази срещу първоначалните констатации на Националния орган за установяване на нередност и определяне на финансова корекция. Писмото е изпратено на бенефициера, като същото е получено на 13.11.2023 г. В законоустановения 14-дневен срок бенефициерът е депозирал възражение с вх. 99-00-3-102-(9)/24.11.2023 г., което е прието за неоснователно и е издадено Решение РД 02-14-1277 от 29.11.2023 г. на ръководителя на Националния орган по Програма за транснационално сътрудничество Балкани Средиземно море 2014 2020 г., с което на сдружението-касатор е определена финансова корекция в размер на 100 % от стойността на допустимите разходи по договор i3-01/01.11.2017 г. с изпълнител Вит-Ел 2000 ООД на стойност 3 318,00 лв. без ДДС.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон.

По отношение на давността съдът е приел, че Програмата за транснационално сътрудничество Балкани Средиземно море 2014-2020 попада в обхвата на понятието многогодишна програма по смисъла на чл.3, §1 от Регламент 2988/95, както и че давността не е изтекла, доколкото към 23.04.2024 г. продължават да се извършват действия от отговорните органи в изпълнение на програмата.

Излагайки относимата нормативна регламентация, първоинстанционният съд е приел за правилни изводите на УО на Програмата за наличие на сочените нарушения по т.1 и т.3 от акта.

По отношение на първото нарушение съдът е приел, че използваните в методиката словосъчетания и изрази - комплексни свойства , естетически издържани , оригинално творческо решение , оригинална визия , ясни и разбираеми графични елементи", общ ефект на въздействие", цялостност в разработката и стил , силен смислов ефект , са общо и абстрактно формулирани, с оглед на което не става ясно на какви условия следва да отговаря предложението, за да се приеме, че е оригинално или че е естетическо издържано, или че има силен смислов ефект. По тези съображения е възприел извода на ръководителя на Националния орган за извършено нарушение на чл. 3, ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, и ал. 18 ПМС 160/2016 г., квалифицирано като нередност по т. 11, буква "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности.

По отношение на второто нарушение съдът е приел, че фактическите констатации, посочени в акта неправилно са квалифицирани като нарушение на принципите на добро финансово управление, съставляващи нередност по т.2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата, с оглед на което е обосновал извод за незаконосъобразност на акта в тази част.

По отношение на третото нарушение съдът е приел, че от представените по делото доказателства, се установява, че е налице свързаност между сдружението - възложител на обществената поръчка и дружеството, избрано за изпълнител, а именно чрез лицата В. В. - председател на Сдружение Българско-германски форум , Х. Д. и Г. Т. - членове на управителния съвет на същото сдружение, което обуславя извод за доказаност на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, тъй като сдружението-бенефициер е свързано с избраното за изпълнител дружество.

Обосновал е изводи, че подобна свързаност, води до съмнение за безпристрастното и обективно избиране на изпълнителя.

Първоинстанционният съд е приел, че е налице съмнение за опорочаване на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на бенефициера по повод получените средства, поради причини свързани с икономически интерес, предвид което е счел за правилни и обосновани изводите на НО, за наличие на нарушение, представляващо конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046, което правилно е квалифицирано като нередност по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата.

Въз основа на горното първоинстанционният съд е стигнал до извод за законосъобразност на акта и е отхвърлил подадената жалба.

Решението е правилно като краен резултат.

По възражението на касатора за изтекла погасителна давност:

Съгласно чл.3 §1 на Регламент 2988/95 срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Въпреки това срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция, освен ако административната процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 1.

В Решение на съда (трети състав) от 15 юни 2017 г. по Дело C-436/15 е прието, че след като не е дефиниран в Регламент 2988/95, обхватът на понятието многогодишна програма следва да се определи, като се вземе предвид значението на всеки един от съставящите го термини, контекстът, в който те са използвани, и целите на правната уредба, за която то се отнася (вж. по аналогия решения от 6 октомври 2015 г., Firma Ernst Kollmer Fleischimport und -export, C-59/14, EU:C:2015:660, т. 22 и от 21 декември 2016 г., Interservice, C-547/15, EU:C:2016:983, т. 20). В т. 46 е посочено, че най-напред по отношение на използваните термини следва да се отбележи, че терминът програма е с широко значение, а термините програма и проект могат да се използват като взаимнозаменяеми по смисъла на член 3, параграф 1 от посочения регламент. В т. 47 е прието, че многогодишна програма по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея, второ изречение от Регламент 2988/95 е широкоспектърно понятие, което би могло да се срещне във всички области от политиката на Съюза, в които има използване на негови бюджетни средства. В т. 48 съдът приема, че не може да се установи наличието на тясна терминологична връзка между това понятие и понятията, които се използват в инструментите за създаване на различните фондове за предоставяне на финансова помощ.

В цитираното решение на СЕС е прието, че проект като разглеждания в главното производство, който е с предмет разработване на система за управление на отпадъците в определен регион и за който е предвидено да се изпълнява няколко години и да се финансира със средства на Европейския съюз, попада в понятието многогодишна програма по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея, второ изречение от Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности . Самият проект, по повод на който е отправено преюдициалното запитване, представлява Разработване на система за управление на отпадъците за регион Алитус в Литва.

От анализа на цитираните разпоредби на регламента и изложените в решението на СЕС мотиви може да се направи извод, че давността по чл.3, §1, ал.1 от Регламент 2988/95 г. не е изтекла, но съображенията на настоящата инстанция са различни от изложените в съдебното решение.

На първо място неправилно съдът е приел, че Програмата за транснационално сътрудничество Балкани Средиземно море 2014-2020 попада в обхвата на понятието многогодишна програма по смисъла на чл.3, §1 от Регламент 2988/95. От мотивите на Решението на Съда по Дело C-436/15 г. е видно, че за да се отговори на въпроса дали процесният случай попада в обхвата на многогодишна програма следва да се изследва конкретният проект, получил европейско финансиране а именно проект ВМР1/1.3/2532/2017 (5017615) Education for ideas, inventions and innovations for entrepreneurship, , финансиран по Програма за транснационално сътрудничество Балкани - Средиземно море 2014-2020 г, с бенефициер Сдружение Български икономически форум . Видно от доказателствата по делото проектът е с продължителност 24 месеца. Следователно същият попада в обхвата на понятието многогодишна програма по смисъла на чл.3, § 1 от Регламент 2988/95.

В цитираното по-горе решение на СЕС е прието още, че член 3, параграф 1 от Регламент 2988/95 трябва да се тълкува в смисъл, че давностният срок за преследване на нередност, извършена в рамките на многогодишна програма като разглеждания в главното производство проект, започва да тече от момента, в който въпросната нередност е извършена, в съответствие с член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент 2988/95, като следва да се уточни, че ако става въпрос за продължаваща или повторно извършена нередност, давностният срок започва да тече от датата, на която нередността е прекратена, в съответствие с член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент 2988/95. Освен това многогодишна програма се счита за изрично прекратена по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея, второ изречение от Регламент 2988/95 от крайната дата за тази програма, която съдържащите уредбата ѝ правни норми предвиждат. В частност многогодишна програма уредена с Регламент (ЕО) 1164/94 на Съвета от 16 май 1994 година относно създаването на Кохезионния фонд, изменен с Регламент (ЕО) 1264/1999 на Съвета от 21 юни 1999 г., Регламент (ЕО) 1265/1999 на Съвета от 21 юни 1999 г. г и Акта относно условията за присъединяването към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз трябва да се счита за изрично прекратена по смисъла на споменатата разпоредба от датата, посочена в решението на Комисията за одобряване на този проект като крайна дата за приключване на работите и за извършване на плащанията на свързаните с тях допустими разходи, без да се засяга възможността за евентуално продължаване с ново решение на Комисията в този смисъл.

В случая видно от доказателствата по делото като крайна дата за приключване на работите по проекта и за извършване на плащанията в договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е посочена датата - 31.12.2023 г. Липсват данни по делото, от които да се направи извод, че този срок е продължен от НО на Програмата. Следователно давността по чл.3, § 1, ал.2 във връзка с ал.1 Регламент 2988/95 изтича на 31.12.2023 г. Оспореният пред първата инстанция административен акт, с който на касатора е определена финансова корекция е издаден на 29.11.2023 г. ( преди да е изтекъл давностният срок по чл.3, §1, ал. 2 във вр. с ал.1 от Регламента), следователно възражението на касатора за изтекла погасителна давност е неоснователно.

Доводите на касационния жалбоподател за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и необоснованост са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередности, за които е определена финансова корекция.

По първото констатирано в акта нарушение - незаконосъобразна методика:

Настоящата инстанция намира за неправилни изводите на ръководителя на НО и на съда, че е извършено констатираното в акта нарушение на чл. 3, ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, и ал. 18 ПМС 160/2016 г., квалифицирано като нередност по т. 11, буква "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. В противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че процесната методика е абстрактна, субективна и неясна.

Посочените от ръководителя на НО "неясни" понятия и изрази следва да се тълкуват винаги в контекста на всички поставени изисквания към предмета на поръчката. Съдържанието им е напълно ясно и разбираемо, особено за разумно (добре) информираните и полагащи обичайна грижа потенциални участници, притежаващи опит в доставка на съответното оборудване. В тази връзка нелогичен е изводът на органа и на съда, че липсват предварително измерими и обективни критерии. В цялата методика са използвани конкретни и точни указания, фрази, които носят конкретна информация, в съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 3, ал. 7, т.1, т. 2 и т.З ПМС 160 от 01.07.2016 г.

Методиката съдържа достатъчно информация, на базата на която в рамките на своята професионална компетентност, всеки един участник да покаже възможността си да покрие, както минималните изисквания по спорния показател, така и евентуално способността му да отговори на някое или на всички от надграждащите и водещи до по-високо оценяване обстоятелства. Ясно са разграничени отделните компоненти, наличието на които би осигурило съответното по-високо оценяване на офертата. Така изготвената методика не дава прекомерната свобода на комисията при присъждането на точки, като същевременно се гарантира и реална конкуренция между участниците.

От изложеното до тук следва извод за неправилност на решението на съда в тази част и съответно за незаконосъобразност на акта в частта за първото констатирано нарушение.

По второто констатирано нарушение - незаконосъобразно избран изпълнител (нарушение на принципите на добро финансово управление):

Правилно е прието от административния съд, че в акта са описани факти, неправилно квалифицирани като нарушение на принципите на добро финансово управление, съставляващи нередност по т.2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата. Изложените от органа факти, отнасящи се до несъответствие на офертата на спечелилия кандидат с условията на поръчката, не биха могли да обосноват нарушение на чл. 4,§ 8, чл. 7 и 8 от Регламент 1303/2013, както и да се квалифицират като нередност по т.2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата.

С оглед на изложеното решението на съда в тази част е правилно.

По третото констатирано нарушение конфликт на интереси:

Задължението на държавите членки за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси следва от установените в член 63 от Регламент 2018/1046 техни задължения по споделеното управление, каквото с оглед на член 4, параграф 7 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), е управлението на ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ. В съответствие със задълженията си, произтичащи от споделеното управление, националният законодател в член 2, ал. 2 ЗУСЕФСУ изрично е въвел забраната за "конфликт на интереси" при управление на средствата от ЕСИФ при това със смисъла и съдържанието на член 61 от Регламент 2018/1046.

Съгласно разпоредбата на чл. 61, § 3 от Регламент 2018/1046, за целите на параграф 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес.

Доколкото става дума за "конфликт на интереси" по отношение на "бенефициер", конфликтът е възможен именно във връзка с разходването на получените от бенефициера средства. С оглед на член 6 от Регламент 1303/2013 бенефициерът трябва да разходва получените средства от ЕСИФ законосъобразно, в случая това значи средствата, платени по договорите, да бъдат в съответствие с приложимото право и в частност с чл. 61 от Регламент 2018/1046.

Макар и да не са приложимо право, в Насоките на Европейската комисия относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент (2021/С 121/01, Насоките) се съдържа единното тълкуване и прилагане на правилата за избягване на конфликт на интереси от страна на финансовите участници, като една от целите им е да се повиши осведомеността сред органите на държавите членки, лицата, заемащи публични длъжности и всяко друго лице, участващо в изпълнението на бюджета на Европейския съюз. Според Насоките, конфликт на интереси може да възникне дори ако лицето не се възползва действително от ситуацията, тъй като е достатъчно обстоятелствата да опорочават обективното и безпристрастно упражняване на функциите му. Такива обстоятелства обаче трябва да имат определена установима и индивидуална връзка с конкретни аспекти на поведението или взаимоотношенията на лицето (или да оказват въздействие върху тях). Това включва по-специално подлежащи на проверка фактически данни за наличие на връзки между функциите и съответния интерес, например правомощие за предприемане на действие или даване на указания, връзка чрез трето лице, продължаваща връзка въз основа на заемани в миналото длъжности, връзка чрез бъдещи длъжности или йерархична и/или функционална връзка. Колкото по-голяма е отговорността и отчетността или колкото по-голям е интересът, или колкото по-непосредствено е участието в изпълнението на бюджета, толкова по-голяма е вероятността за предполагаем конфликт на интереси.

Член 61 от Регламент 2018/1046 се прилага по отношение на всяка стъпка, която трябва да бъде предприета от всеки, който отговаря за процеса на вземане на решения, свързани с изпълнението на бюджета на Европейския съюз, и/или който е в състояние да ръководи и/или да влияе върху този процес. Участието обаче трябва да е достатъчно значително: лицето трябва да има право да упражнява определена степен на преценка или контрол върху изпълнението на бюджета (т. е. правомощието да действа или да дава указания на тези, които действат; да дава съвети или да предоставя становища на тези, които действат).

В Насоките Комисията е дала примери за наличие на конфликт на интереси при възлагане на обществена поръчка. Не е необходимо жалбоподателят да доказва, че конфликтът на интереси се е осъществил.

Съгласно т. ЗЗ от решение по дело С-538/13 г. на СЕС принципът на равно третиране на оферентите, който има за цел да насърчи развитието на здравословна и ефективна конкуренция между участващите в обществена поръчка предприятия, налага всички оференти да разполагат с еднакви възможности при изготвяне на офертите си и следователно включва изискването спрямо офертите на всички оференти да се прилагат едни и същи условия (вж. в този смисъл решения Комисия/CAS Succhi di Frutta, C 496/99 P, EU: C: 2004: 236, т. 110 и Cartiera dell Adda и Cartiera di Cologno, C 42/13, EU: C: 2014: 2345, т. 44).

А според т. 43 на решение по дело С-538/13 г. на СЕС възлагащият орган е длъжен при всяка хипотеза да провери съществуването на евентуални конфликти на интереси и да вземе подходящи мерки, за да предотврати, да установи конфликтите на интереси и да ги отстрани.

Съгласно т. 132 от решение по дело Т-292/15 от съвместния прочит на разпоредбите на Финансовия регламент и на точка 2.3.6 от PRAG следва, че възлагащият орган има задачата да определи за всеки отделен случай и след конкретна преценка дали дадено лице или кандидат се намира в положение на конфликт на интереси, преди да вземе решението дали да го изключи от процедурата за възлагане на обществена поръчка и за възлагането на поръчката.

В случая установените отношения между сдружението възложител и дружеството - изпълнител по договора компрометират избора на изпълнител в разглежданата процедура и поставят под въпрос спазването на принципите за свободна конкуренция и прозрачност. Така установените данни на свързаност между лицата В. В., Х. Д. и Г. Т., както правилно приема и първоинстанционният съд, са обективни обстоятелства по смисъла на Регламент 2018/1046, които създават съмнения в безпристрастния избор на изпълнител на услугата.

В хода на процедурата за избор на изпълнител, възложителят не е осигурил спазването на принципа на свободна конкуренция и прозрачност.

Възлагащият орган е бил длъжен при всяка хипотеза да провери съществуването на евентуален конфликт на интереси и да вземе подходящи мерки, за да го предотврати, установи и отстрани. Следователно възлагащият орган е бил длъжен да установи наличието на свързаности между лицата, управляващи и представляващи възложителя (Х. Д. и Г. Т.) и В. В., съдружник в дружеството, на което е възложена обществената поръчка и да не допусне възникването на конфликт на интереси, като възложи обществената поръчка на дружество, което не е свързано с възложителя.

Безспорно се налага извод за наличие на съмнение за опорочаване на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на бенефициера по повод получените средства по причини, свързани с икономически интерес, което представлява конфликт на интереси, в нарушение на чл. 61 от Регламент 2018/1046. Не е необходимо да се демонстрира действително въздействие на конфликта на интереси върху конкретния процес на вземане на решение и няма нужда от доказателства, че конфликтът на интереси е бил умишлено използван в полза на избрания изпълнител.

Изложеното по-горе, както правилно приема и първоинстанционният съд, обосновава заключение за конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046, който е повлиял върху решението на бенефициера - Сдружение Български икономически форум за определяне на изпълнител по конкретната процедура.

Правилни са изводите на УО, възприети и от първоинстанционния съд, че бенефициерът е нарушил чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, тъй като е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046.

При установена нередност по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ законосъобразно издателят на акта я е квалифицирал по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата и е определил финансова корекция в предвидения размер от 100%.

Предвид горното и в съответствие с доказателствата по делото, правилен се явява изводът на съда за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт.

Незаконосъобразността на съдебното решение и на административния акт в частта, с която е прието за осъществено нарушението по на чл. 3, ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, и ал. 18 ПМС 160/2016 г. не променя извода за законосъобразност на административния акт и за правилност на съдебното решение като резултат, тъй като по отношение на констатираното нарушение по чл.61 Регламент 2018/1046 на касатора е определена финансова корекция в максимален размер - 100% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор i3-01/01.11.2017 г. с Вит-Ел 2000 ООД на стойност 3 318,00 лв. без ДДС.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни.

С оглед изхода на спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Сдружение Български икономически форум да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице в чиято структура е органът ответник претендираните по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд