Решение № 2312 от 7.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5022/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение Отечествен съюз - София, представлявано от председателя В. Т., против решение 1010 от 15.02.2024г., постановено по адм. дело 8962/2023г. по описа на Административен съд София - град. С това решение е отхвърлена жалбата на сдружението против заповед ДС-20-8/18.08.2023 г. на областния управител на област София. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички факти по спора и представените по делото писмени доказателства, което представлява съществено процесуално нарушение. Сочи се, че в случая не се касае за наемни правоотношения в техния гражданскоправен вид, тъй като с решение на Министерски съвет процесният недвижим имот е бил предоставен за ползване от сдружението. Поддържа се, че е нарушен и материалният закон, тъй като съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) държавата може да подпомага и да насърчава юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в обществена полза, чрез данъчни и други финансови и икономически облекчения, както и финансирания при условия и по ред, определени в съответните специални закони и при съобразяване с правилата по държавните помощи, а в случая сдружението - касатор представлява именно такава гражданска инициатива. Наред с това се твърди, че пристъпването към изземване на имота като най-тежка мярка, в срока на договора за наем, е необосновано. Иска се отмяна на решението на съда и произнасяне по същество с отмяна на обжалваната заповед на областния управител, с която е разпоредено изземването на недвижимия имот частна държавна собственост. Ответникът - областният управител на област София, чрез процесуален представител, всъдебно заседание и с представен по делото отговор на касационната жалба взема становище за нейната неоснователност и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Сдружение Отечествен съюз против заповед ДС-20-8/18.08.2023 г. на областния управител на област София, с която на основание чл. 80, ал. 1 от закона за държавната собственост (ЗДС) е наредено изземването на недвижим имот - частна държавна собственост, находящ се в гр. София, район "Триадица", [улица], представляващ част от четвърти етаж, а именно: помещения 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12, с обща полезна площ 289. 09 кв. м предмет на Акт за частна държавна собственост 01557/28.01.1999 г., тъй като сдружението го държи без правно основание. За да постанови този резултат, съставът на Административен съд София-град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е приел също така, че при издаването на заповедта правилно е приложен материалният закон, тъй като са изпълнени елементите от фактическия състав на чл. 80, ал. 1 ЗДС - имотът, предмет на заповедта, е държавна собственост, като жалбоподателят държи разпоредените за изземване помещения 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12, с обща полезна площ 289. 09 кв. м, без да има валидно правно основание за това. В тази връзка подробно е обсъдена редовното връчената Покана за доброволно изпълнение с изх. 0А23-7808 от 27.05.2022 г, с която на основание чл. 238 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е прекратено правото на сдружението за ползване на държавния имот и същото е поканено в едномесечен срок доброволно да освободи имота и да заплати дължимите суми на Областна администрация на област София. Съдът е приел, че с тези си действия административният орган законосъобразно едностранно е прекратил наемното правоотношение, като същевременно е спазил общото изискване по чл. 26, ал. 1 АПК заинтересованото лице да бъде уведомено за началото на производството. От което е направен извод, че сдружението държи имот държавна собственост, на отпаднало правно основание, което обуславя законосъобразност на издадената заповед за неговото изземване. Така постановеното решение е правилно. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК, касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че са доказани материалноправните предпоставки за изземване на имот по реда на чл. 80, ал. 1 ЗДС. Според посочената разпоредба, имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител, въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство. В случая не е спорно, че процесният имот е частна държавна собственост, видно от представения Акт за частна държавна собственост 01557/28.01.1999г., одобрен от министъра на финансите, и управляван от областния управител на област София при условията на чл. 18, ал. 1 ЗДС. Не е спорно и че този имот се държи от сдружение Отечествен фронт. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд, че нареденият за изземване имот се държи на отпаднало правно основание. Видно е от приетите по делото доказателства, че със заповед РД-04-026/22.11.2015г. на областния управител на област София, на основание чл. 19, ал. 3 ЗДС във вр. с чл. 14, ал. 2 ППЗДС, сдружение Отечествен съюз е определено за наемател за срок до 10 години на имот частна държавна собственост, намиращ се в гр. София ,район Триадица, [улица], представляващ част от четвърти етаж, а именно: помещения 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12, с обща полезна площ 289. 09 кв. м., при определена месечна наемна цена в размер на 1842 лв. с ДДС. Въз основа на заповедта, на 23.12.2015г. е сключен договор за наем на недвижим имот частна държавна собственост, между Областна администрация на област София, представлявана от областния управител на област София, и сдружение Отечествен съюз. С Покана за доброволно изпълнение изх. ОА23-7808/27.05.2022г., връчена на представител на сдружението на 06.06.2022г., областният управител на област София, на основание чл. 238 ЗЗД, едностранно е прекратил правото на ползване на държавния имот в едномесечен срок от получаване на съобщението, като на сдружението е предоставен едномесечен срок да заплати всички дължими суми. Това означава, както и изрично е отбелязано в последващата Покана за доброволно изпълнение изх. ОА23-9769/01.07.2022г., връчена на 11.07.2022г., че договорът за наем е прекратен, считано от 06.07.2022г. С оглед на изложеното, обосновано решаващият съд е приел, че към датата на издаване на заповедта за изземване сдружението държи посочените помещения на отпаднало правно основание. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че съдът не е обсъдил всички възражения на оспорващия и представените от него доказателства. Съдът е осъществил дължимия служебен контрол за законосъобразност на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК. Изложени са подробни и ясни мотиви по правнорелевантните факти. Въз основа на приобщените по делото относими за предмета на спора доказателства са направените съответните фактически установявания, въз основа на които са изведени обосновани правни изводи. Неоснователни са и доводите, че съдът не е извършил инцидентен съдебен контрол върху заповедта за прекратяване на наемния договор. Освен че в административното производство не е допустим инцидентен съдебен контрол спрямо актове, които не са предмет на конкретния спор, в приложимия ЗДС не е предвидено издаването на нарочна заповед за прекратяване на наемното правоотношение и съответно такава не е издавана. Неоснователно е и оплакването, че действията на административния орган са разрез с държавната политика по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Вярно е, че съгласно чл. 4, ал. 1 от този закон, държавата може да подпомага юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в обществена полза, чрез данъчни и други финансови и икономически облекчения. Тази подкрепа обаче не следва да бъде за сметка на обществения интерес и не означава, че юридическите лица с нестопанска цел не следва да спазват, при това за продължителен период от време, поетите с договор задължения, като неплащане на наемната цена, консумативи, такса Битови оитпадъци. Видно от цитирания договор за наем от 23.12.2015г., държавата, в лицето на областния управител е предоставила площ от близо 300 кв.м. в идеалния център на гр. София при месечен наем в размер на 1535,07 лв. без ДДС. Договорът е сключен за 10 години на преференциална цена, именно с оглед факта, че сдружението е вписано в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел и е създадено за осъществяване на дейност в обществена полза. Това обаче не освобождава сдружението от изпълнението на този договор за плащането на наемната месечна цена и консумативи за поддържането на имота. Не може да бъде споделена и тезата за необосновано засягане на интересите на сдружението, чрез прилагане на мярката за изземване на имота. В случая налагането на тази мярка е нормативно установено и преследва легитимна цел. Представените от касационния жалбоподател доказателства са неотносими към предмета на спора, тъй като не установяват годно правно основание за ползване на имота. Обстоятелството, че сдружението е предоставило безвъзмездно за ползване част от предоставените му помещения на други организации, не създава валидно правно основание за ползване, а освен това е изрично забранено съгласно цитираната заповед РД-04-026/22.12.2015г. на областния управител на област София наемателят няма право да го преотдава, да го преотстъпва за ползване и/или да го ползване съвместно по договор с трети лица за цели, различни от посоченото. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,