Решение № 5342 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10975/2012 г.

ВАСIV отделение16.04.2013 г.докладчик Татяна Хинова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 358 от 6.07.2012 г., постановено от Административен съд Пазарджик по адм. д. № 321/2012 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5342 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10975/2012 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на Пазарджишка област срещу решение № 358 от 6.07.2012 г., постановено от Административен съд Пазарджик по адм. д. № 321/2012 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът - Катерина Генчева Коцева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна Георги Стоичков Апостолов не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № 363 от 13.12.2010 г., с която областният управител на област Пазарджик е одобрил план на новообразуваните имоти за м. Копривец I, в землището на гр. Пещера. Заповедта е оспорена по отношение на предвиденото отреждане за имот № 240368 с площ от 0,751 дка и имот № 240367 с площ от 0,400 дка. Производството се е развило след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, с дадени в отменителното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е отменил като незаконосъобразна заповедта в оспорената част и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че с оспорения ПНИ неправилно е отреден имот с № 240367, с площ от 400 кв. м., който е записан на собственик Георги Стоилов Апостолов. Съобразно приетата по делото съдебно-техническа експертиза имота, отреден за бившия ползвател не може да се идентифицира на място нито с видими граници, нито със съществуващи сгради или трайни насаждения, нито с описаните граници в заповедта за преобразуване на правото на ползване в право на собственост. Вещото лице приема, че при липса на видими и установими идентификатори на ползвателския имот не може да се приеме, че отредения имот е идентичен с този, описан в удостоверение № 887/1983 г. Съобразявайки дадените указания в отменителното решение на Върховния административен съд, съдът е преценявал и други писмени доказателства, от които по косвен начин се установява, че имота, за който на заинтересованата страна е признато право на преобразуване на право на ползване в право на собственост не е идентичен с този, който му е отреден по оспорения план на новообразуваните имоти. По тези доводи съдът е отменил като незаконосъобразна заповедта в оспорената част и е върнал преписката за ново разглеждане от административния орган, който при новото произнасяне следва да се съобрази с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. При така уредените материалноправни и процесуални правила правилно решаващият съд е установил релевантните за спора факти, като при новото разглеждане на делото, е съобразил изцяло указанията дадени в отменително решение на Върховния административен съд. По делото безспорно е било установено, че оспорващата страна се легитимира като собственик с възстановено право на собственост при приключило реституционно производство. Заинтересованата страна е легитимирана като собственик, чието право на ползване е преобразувано в право на собственост при приключила административна процедура по § 5, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Основния спорен въпрос, който е бил разглеждан от съда, е за това дали имота, отреден за бившия ползвател се идентифицира по граници, така както е отреден с плана на новообразуваните имоти. За да се произнесе по този въпрос, съдът е преценявал прието по делото заключение на съдебно-техническа експертиза. Според неоспореното заключение на вещото лице, което е изготвено след оглед на място, на терена няма видими граници на ползвателския имот, няма установено трайни насаждения или застроявания, които са дали основание за признаване на правата на ползвателя в приключилото производство по § 5, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Вещото лице е установило, че единствените трайни граници на терена са тези които идентифицират възстановения на бившите собственици имот в неговата цялост и така както е отразен по помощния план с площ от 1,206 дка. За отразяването върху този имот на ползвателски имот № 367 не е посочено основание и липсват данни за идентификацията на този имот. Настоящият състав не споделя доводите на касационния жалбоподател относно това, че при изработване на плана на новообразуваните имоти са спазени техническите изисквания, а по отношение на претендираните права от оспорващата страна спора следва да се разреши по исков ред. Във връзка с тези доводи състав на Върховния административен съд се е произнесъл, като е отменил решение на първоинстанционния съд, постановено в предходно производство. Касационната инстанция изрично е приела, че в случая не става реч за спор за материално право, а за спор относно законосъобразността на заповедта на областния управител, с която е одобрен план на новообразувани имоти и именно по този спор, съобразно дадените задължителни указания е постановено обжалваното сега решение. В отменителното решение изрично е посочено, че след като не е уважено възражението на оспорващата страна за допусната грешка в помощния план, единствения ред, по който тя може да реализира правата е като оспорва заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти, като в това производство съдът следва да се произнесе и по въпроса за грешка в помощния план. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват релевираните касационни отменителни основания, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение