Решение № 13233 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1475/2010 г.

Решение № 13233 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1475/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. връзка с чл. 244, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е след като с решение № 995 от 26.01.2010 г. по адм. дело № 13056/2009 г. Върховният административен съд отменя на основание чл. 239, т. 1 от АПК решение № 10033 от 24.07.2009 г. по адм. дело № 3568/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменено решение от 10.02.2009 г. по адм. дело № 2132/2008 г. на Административен съд - Пловдив и е отхвърлена жалбата на Цветан Димитров Варимезов против заповеди № № ОА-3114 и ОА-3115 от 20.10.2008 г. на кмета на община Пловдив за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и за прекратяване на служебното му правоотношение и връща делото на касационната инстанция за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото, за да се произнесе настоящият съдебен състав взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на кмета на община Пловдив против решение 10.02.2009 г. по адм. дело № 2132/2008 г. на Административен съд - Пловдив, с което са отменени заповеди № № заповеди № № ОА-3114 и ОА-3115 от 20.10.2008 г. на същия административен орган, с които на Цветан Димитров Варимезов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят твърди, че решението на съда е незаконосъобразно и необосновано и моли да бъде отменено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд - Пловдив да бъде оставено в сила. В съдебно заседание и в представеното писмено становище ответникът по касация поддържа доводите си за законосъобразност на съдебния акт. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд - Пловдив е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че оспорените заповеди са издадени от компетентния орган и в предвидената форма. Правилно е и заключението, че при постановяване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са спазени и административнопроизводствените правила. Най - тежката дисциплинарна санкция е наложена след изпълнение от страна на наказващия орган на задължението по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл (в случая обяснения не са депозирани от служителя и изслушване не е проведено по негова вина) и след проведено по реда на чл. 96 от ЗДСл дисциплинарно производство. Спазени са и сроковете за налагане на наказанието, предвидени в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл - административнонаказващият орган е уведомен за поведението на служителя на 29.09.2008 г. с доклад от главния секретар на общината, а заповедта за налагане на наказание е издадена на 20.10.2008 г. В този смисъл изводът на първоинстанционния съд, че наказанието е наложено след изтичане на двумесечния срок от узнаване на нарушението е направен в противоречие със закона и доказателствата, но тъй като същият не се отразява на правилността на крайните изводи на съда, настоящият състав намира, че този порок не е основание за отмяна на съдебния акт. Крайният извод на първоинстанционния съдебния състав за липсата на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя също кореспондира със закона. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност следва да се установи извършване някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай наказващият орган следва да докаже осъществяването на описаното в т. 1, 2 и т. 3 от заповедта неизпълнение на служебните задължения от страна на Варимезов В случая е установено, че като главен юрисконсулт на община Пловдив служителят е обжалвал с касационна жалба постановеното по дело 904/2007 г. на Апелативен съд - Пловдив решение, като прави и искане за спиране на изпълнителното производство. При тези данни следва да се приеме, че от страна на Варимезов не е допуснато, описаното в т. 1 на заповедта неизпълнение на служебните задължения - напротив същият предприема необходимите процесуални действия в защита интересите на общината. С оглед предприетите процесуални действия по обжалване на съдебния акт и искането за спиране на изпълнението следва да се приеме, че не е извършено и нарушението и по т. 2 от заповедта, тъй като становището, поддържано от общината е било, че сумата не се дължи. Липсата на конкретни процесуални действия във връзка с получената от общината покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20088270400290 на частен съдебен изпълнител също не може да се възприеме като неизпълнение на служебните задължения от страна на служителя, тъй като последният не е имал пълномощия конкретно по делото, а и постановлението на частния съдебен изпълнител за прехвърляне на акциите не би могло да породи правни последици и съответно да доведе до вреди за общината (постановление от 14.07.2009 г. на Окръжна прокуратура - Пловдив). Поради това следва да се приеме, че не е допуснато и неизпълнение на задълженията, свързани с осигуряване на ефективна защита на правата и интересите на общината. След като посочените в заповедта за налагане на наказание, конкретни нарушения на служебните задължения не са установени следва да се направи извод, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Поради това заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и последвалата я заповед за прекратяване на служебното правоотношение са издадени при отсъствие на предвидените материалноправните предпоставки. В този смисъл са и крайните изводи на първоинстанционния съд, поради което настоящият състав намира, че постановеното решение е в съответствие със закона. Обжалваното решение на Административен съд - Пловдив е постановено в съответствие с доказателствата по делото. Първоинстанционният съд извършва цялостна преценка на всички събрани доказателства и доводите на страните и на тази база изгражда изводите за това, че не са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". При липсата на доказателства за конкретно неизпълнение на служебните задължения съдът достига до обоснования извод, че служителят не е допуснал нарушенията, за които е наказан. В този смисъл становището на съда, че нарушенията по т. 1 - 3 от заповедта не са осъществени е изцяло в съответствие със събраните доказателства. Единственият необоснован извод на първоинстанционния съд, както се посочи по- горе, е по отношение на пропускането на двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание. В случая обаче допуснатото нарушение не може да обоснове извод за отмяна на съдебния акт, тъй като не се отразява на неговата законосъобразност. Освен наличието на процесуално основание за отмяна, съдът е изложил и доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед по същество, които са в съответствие със закона и които, както вече се посочи, се възприемат и от настоящия състав. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски община Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация сумата 500.00 лв. разноски по делото. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,