Решение № 17160 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11279/2011 г.

Решение № 17160 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11279/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Иванов Димитров против решение № 355/29.06.2011 г, постановено по адм. д. № 93/2011 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-127/13.12.2010 г, на Началника на РДНСК - Южен централен район. Счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, като претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК - Южен централен регион не се ангажира със становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално е допустима. Разгледана по съществото е неоснователна, по следните съображения: За да отхвърли жалбата, първостепенният съд е обосновал нейната допустимост и неоснователност, преценявайки процесната заповед като законосъобразна, постановена в условията на компетентност, спазени процедурни правила и материалния закон. Посочени са разпоредбите, изискващи строителни книжа и към момента на извършването на строежа и понастоящем, обсъдена е липсата на условията за приложимост на § 16 ПР на ЗУТ и обратното - констатирани са предпоставките на чл. 225 ЗУТ, установени от доказателствата, включително и допуснатата експертиза. Решението е правилно, отменителни основания за него не са налице. Процесната едноетажна масивна постройка - "Вилна сграда", представлява строеж пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5."а", изградена в чашката на язовир "Ивайловград", землището на с. Хухла, Община Ивайловград, ПИ № I000234, местност "Цимбала", публична държавна собственост. Безспорно по делото се установява, че същата е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, незаконен, съобразно чл. 225, ал. 2, т 2 ЗУТ, изграден през 2000 г, без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ. Няма спор и, че за него не е инициирана процедура по § 184 от ПЗР на ЗУТ за узаконяване, същият не е и търпим строеж по § 16 от ПР на ЗУТ, доколкото не отговаря на законовите изисквания. Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати нарушения на административната процедура по издаване на обжалваната заповед. Такива са били изложени и пред първоинстанционният съд, който правилно ги е отхвърлил поради несъстоятелността им. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,