Решение № 505 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2236/2019 г.

Решение № 505 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2236/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. Чоранов срещу Решение № 715/03.12.2018 г. на Административен съд (АС) - Плевен постановено по административно дело № 460/2018 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Л. Чоранов срещу Заповед № 3282 з-1076/03.04.2018 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е прекратено служебното му правоотношение като старши полицай (водач на патрулен автомобил) в група "Охрана на държавната граница" на Гранично полицейско управление - Сомовит към Регионална дирекция "Гранична полиция" – Русе при Главна дирекция "Гранична полиция" на Министерство на вътрешните работи (МВР). Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че за спора били ирелевантни причините, мотивирали лицето да направи искане за прекратяване на служебното му правоотношение. Излага съображения, че не е имал безспорно желание и съгласие за прекратяване на правоотношението и волята му не е била изрична. Оспорва изводите на съда, че е спазена генералната цел на закона. Излага съображения, че по делото е представен документ на чужд език, който не е придружен с точен превод на български и съдът, като не е изискал превод на документа, е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За такова нарушение счита и отхвърляне на доказателственото искане за разпит на двама свидетели и за предоставяне от ответника на информация има ли назначено друго лице на мястото на жалбоподателя. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което оспорваната заповед да се отмени, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане. Претендира разноски за двете инстанции. Представя списък на разноските. Ответникът по касация – Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГД "ГП") оспорва жалбата по съображения изложени в писмени бележки. Счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, и моли същото да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че със заявление № 4066 р-3993/03.04.2018 г. Л. Чоранов е заявил желанието си да му бъде прекратено служебното правоотношение с МВР считано от 01.04.2018 г. С процесната заповед, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР служебното правоотношение е прекратено, считано от 01.04.2018 г. От правна страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като съдържа посочените в чл. 2 от Наредба № 8121 з-311 от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121 з-311/2014 г.) реквизити. Приел е, че в производството по постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че оспорената заповед е постановена след изрично волеизявление на служителя за прекратяване на служебното правоотношение, поради което правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение на това основание, е упражнено в съответствие с нормативната уредба. В тази връзка е посочил, че с достигане на волеизявлението на жалбоподателя (настоящ касатор) до адресата на заявлението - директора на ГД "ГП", за последния възниква задължението да се произнесе по искането за прекратяване на правоотношението. Това задължение е изпълнено с издаване на оспорената заповед, с която искането е удовлетворено и служебното правоотношение е прекратено. Посочил е, че обстоятелствата изложени в жалбата, че заявление № 4066 р-3993/03.04.2018 г. е подадено вследствие нарушена комуникация между жалбоподателя и ръководителите му и непроизнасяне в срок по негово заявление за отпуск, нямат отношение към законосъобразността на заповедта предмет на оспорване. Какви са причините мотивирали лицето да направи искане за прекратяване на служебното му правоотношение, е ирелевантно за спора. Приел е, че заповедта е в съответствие с целта на закона. Решението е правилно, макар настоящата инстанция да не споделя всички доводи на първоинстанционния съд. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По тези въпроси страните не спорят. С оглед изложеното в касационната жалба и в писмения отговор на ответника спорът се свежда до правилното приложение на материалния закон. Настоящата инстанция не споделя довода на решаващия съд, че въпросът какви са причините мотивирали лицето да направи искане за прекратяване на служебното му правоотношение, е ирелевантен за спора. С оглед обжалваемостта на заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР, този въпрос има значение. За материалната законосъобразност на заповед издадена на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР, е необходимо фактическият състав предвиден в нормата на чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР да е осъществен към датата на издаването й. Това означава, че към датата на издаването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, държавният служител в МВР следва да е имал действителна (а не привидна, опорочена) воля за прекратяване на служебното му правоотношение. Поради тази причина въпросът какво е мотивирало лицето да подаде заявление за прекратяване на служебното правоотношение има значение за преценка наличието на действителна воля (съгласие) за това. В конкретния случай, с оглед твърденията на Чоранов, че е подал молбата си за прекратяване на служебното му правоотношение по собствено желание – поради нарушена комуникация между него и ръководителите му и неполучаването до момента на подаване на заявление № 4066 р-3993/03.04.2018 г. на ясен отговор на заявлението му за разрешаване на неплатен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 6 ЗМВР, за преценка на материалната законосъобразност на заповедта спорен по делото е въпросът тези причини опорочават ли до степен на невалидност изричното волеизявление на Чоранов да напусне МВР. Тук следва да се отбележи, че противно на посоченото от касатора, със заявление № 4066 р-385/08.01.2018 г. същият е поискал на основание чл. 167, ал. 1 ЗМВР да му бъде разрешено да кандидатства за заемане на длъжност "наблюдател" по срочен договор в Специална мисия за наблюдение в Украйна към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, от 01.04.2018 г. до 31.03.2019 г., а не неплатен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 6 ЗМВР, който по правило се разрешава след одобрение и заемане на длъжност по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации. При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, не може да се направи извод, че волята на Чоранов за прекратяване на служебното правоотношение, поради наличие на посочените от него причини, е опорочена до степен на невалидност. Поради това правилен се явява изводът на решаващия съд, че посочените от жалбоподателя причини нямат отношение към законосъобразността на заповедта предмет на оспорване. Касаторът твърди, че индикация за опорочената му воля е посоченото в заявление № 4066 р-3993/03.04.2018 г., че са налице независещи от него обстоятелства. Действително заявлението съдържа подобно посочване, но то е с оглед неспазения срок на предизвестието, а не с изявлението му за прекратяване на служебното правоотношение, което е ясно и недвусмислено. Липсата на отговор на заявление № 4066 р-385/08.01.2018 г. не може да се приеме за причина опорочаваща волята на служителя до степен на невалидност, т. е. на липса на воля за прекратяване на служебното правоотношение. Чоранов е можел да организира защитата си срещу липсващия отговор на подаденото от него заявление, като оспори мълчаливия отказ на министъра, което не е направил. Служителят е имал възможност за свободен избор дали да оспори липсата на отговор или да поиска прекратяване на служебното му правоотношение. Няма данни за упражнена спрямо него принуда или друга причина, която да води до извод за наличие на основанията по чл. 26 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), обосноваваща недействителност на изразената воля. Очевидно е в случая, че поради липсата на отговор на подаденото заявление от 08.01.2018 г. касаторът сам е преценил, че предпочита да остане на работа в Украйна, вместо да се завърне в България и да продължи работата си в системата на МВР. С неуважаване на доказателствените искания – за допускане на двама свидетели, изискване на справка за това дали на длъжността на Чоранов е назначен друг служител, съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да обосновава отмяна на обжалваното решение. Съществено нарушение на съдопроизводствените правила е това, което се отразява на правилността на решението и ако не е било допуснато, то решението ще е правилно. Фактите и обстоятелствата, които са заявени за доказване с тези доказателствени искания са неотносими към предмета на спора. Те биха имали значение при оспорване на отказ за разрешаване на отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 6 ЗМВР. Същото се отнася и за отразеното в писмо рег. № SMM/HR/2018/259 на националния експерт по човешки ресурси в Специалната мисия за наблюдение в Украйна към OSCE. Обстоятелствата отразени в писмото, нямат значение за правилността на решението. При служебно извършената проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди Л. Чоранов да заплати на ГД "ГП" – юридическото лице (чл. 37, ал. 2 ЗМВР), в чиято структура е органът – ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите, с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът определя на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение