Решение № 12953 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9561/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационната жалба на Р. Сохел, гражданин на Бангладеш, чрез пълномощника адв. Стоянов, против решение 5071 от 26.07.2023 г., постановено по адм. д. 3677/2023 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 4078 ПАМ - 145/20.03.2023 г. на ВПД директор на Регионална дирекция Гранична полиция Драгоман (РДГП-Драгоман), с която на касатора е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) връщане до страната по произход Бангладеш . С касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение. Не претендира разноски. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът ВПД директор на Регионална дирекция Гранична полиция Драгоман, чрез юрк. Пейчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави възражение за прекомерност при евентуално претендирани разноски. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Р. Сохел, гражданин на Бангладеш, срещу заповед 4078 ПАМ - 145/20.03.2023 г. на ВПД директор на Регионална дирекция Гранична полиция Драгоман. С оспорената заповед, на осн. чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, е наложена принудителна административна мярка връщане до страната на произход - Бангладеш и е допуснатото предварително изпълнение на заповедта на осн. чл. 60, ал. 1 от АПК. С определение 3364 от 19.04.2023 г. по делото е отхвърлено искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение, което е оставено в сила с определение 6058 от 07.06.2023 г. по адм. д. 5091 от 2023 г. на ВАС, четвърто отделение. За да отхвърли жалбата на Р. Сохел срещу оспорената заповед на ВПД директора на РДГП-Драгоман, съдът сочи, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, мотивиран от фактическа и правна страна и не са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на материалната законосъобразност на акта е приел, че събраните по делото доказателства и тяхната съвкупна преценка обосновават изводи за наличие на предпоставките по чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, уреждаща връщане на чужденеца, ако не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б. Решението е неправилно. Настоящият касационен съдебен състав на ВАС, четвърто отделение, след като се запозна с твърденията в касационната жалба и по арг. на чл. 218 от АПК счита, че оспореният съдебен акт е постановен в нарушение на съдопроизводствените правила поради липса на мотиви. С разпоредбата на чл. 121, ал. 4 от Конституцията на Република България е въведено конституционното изискване за мотивиране на съдебните актове в контекста на цялостната конституционна уредба на съдебната власт, принципите на Конституцията и необходимостта да се осигури демократичната легитимност на съдилищата. Така с решение 7 от 30 юни 2020 г. по конст. д. 11/2019 г. Конституционният съд на РБ решава, че чл. 121, ал. 4 от Конституцията изисква всички съдебни актове да бъдат мотивирани, съответно съдебният акт е мотивиран, когато са известни съображенията за постановяването му. На следващо място КС приема, че немотивираният съдебен акт създава конституционно нетърпимо положение, а определянето на вида и тежестта на този порок и неговите правни последици се уреждат в процесуалните закони. Съгласно чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението на съда се излагат мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В този смисъл, формалното споменаване, че събраните по делото доказателства и тяхната съвкупна преценка обосновават изводи за наличие на предпоставките по чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ и липсата на обсъждане, съотв. обяснение или съображения на съда за материалната законосъобразност на административния акт досежно фактическите и правните основания за прилагането на процесната норма на ЗЧРБ и съответно за неоснователност на жалбата на Р. Сохел налагат извод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е следвало да изложи надлежни мотиви относно правната и фактическа преценка за наличието на основанията за издаването на административния акт за връщането на чужденеца до страната на произход като провери и обсъди в мотивите съответните факти и правните основания, обосноваващи задължението на чужденеца да напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б от ЗЧРБ. По тези съображения настоящият състав, счете че следва да отмени обжалваното решение и да върне делото на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане на жалбата на Р. Сохел, гражданин на Бангладеш, срещу заповед 4078 ПАМ - 145/20.03.2023 г. на ВПД директор на Регионална дирекция Гранична полиция Драгоман, който състав следва да анализира събраните по делото доказателства и след преценка на пълнотата на доказване на наличието на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт да изложи мотиви, които съдържат съображенията и правните изводи за постановяването на съдебния акт. Единствено постановяването на мотивиран съдебен акт, в който са обсъдени становищата на страните, фактите по делото и ясно са мотивирани правните изводи на съда, допринася за установяването на конституционния правов ред и за гарантирането на законност и справедливост в правораздавателната дейност (така в решение 10313 от 30.10.2023 г. по адм. д. 7115/2023 г. на ВАС, четвърто отделение; решение 4312 от 24.04.2023 г. по адм. д. 1612023 г. на ВАС, Петчленен състав). Воден от горното, в изпълнение на правомощията си по чл. 218 от АПК, и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,