Решение № 17210 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10374/2013 г.

Решение № 17210 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10374/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Амбулатория за извънболнична специализирана помощ - Медицински център за интегративна медицина" ООД, гр. София против решение № 3834/07.06.2013 г. по адм. дело № 9578/2011 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът претендира, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, произтичащи от изискванията на чл. 26, чл. 34, чл. 36, чл. 41 и чл. 57 АПК. Декларативното посочване на правните норми от ЗЛЗ не прави заповедта обоснована и мотивирана, тъй като е пренебрегната разпоредбата на чл. 35 АПК, която изисква за установяване на обективната истина да се обсъдят всички възражения на страната, засегната от акта и се прецени логическата връзка между фактите и приложимия закон. Посочва, че съдът е смесил необосновано практикуваните в лечебното заведение медицински методи за лечение, приемайки веднъж, че са конвенционални, а друг път неконвенционални във връзка с оценката му за нарушени медицински стандарти. Ответната по жалбата страна - директорът на Столична регионална здравна инспекция (СРЗИ) не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Приема за неоснователни доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, отчитайки че в провелото се административно производство на жалбоподателя е била гарантирана възможността за участие и ангажиране на доказателства. Посочва, че заличената регистрация на лечебното заведение е обусловена от нарушение на медицинските стандарти и здравни изисквания при осъществяване на дейността, което обосновано е ценено с оглед приложимите материалноправни разпоредби. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е заповед № 74-00-177 от 27.10.2011 г. на директора на Столична регионална здравна инспекция, с която на основание чл. 45, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от Закона за лечебните заведения е наредено да бъде заличено от регистъра на СРЗИ удостоверение № 6710/17.05.2006 г., издадено на лечебно заведение "Амбулатория за извънболнична специализирана помощ - Медицински център за интегративна медицина" ООД, гр. София във връзка с писмо на ИА "МО" и писмо на МЗ (осъществяване на дейности в нарушение на утвърдените медицински стандарти и здравни изисквания), считано от 25.10.2011 г., с което се обезсилва удостоверение за регистрация с № 6710. С решение № 3834/07.06.2013 г. по адм. дело № 9578/2011 г. Административен съд София - град е отхвърлил оспорването по жалба на лечебното заведение, приемайки че атакуваният индивидуален административен акт не страда от пороци обуславящи незаконосъобразност по смисъла на чл. 146 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че с констативен протокол № КП 27 - 234/03.09.2011 г., съставен след извършена проверка, образувана по повод сигнал е извършен цялостен одит на дейността на медицинския център. Заповедта за заличаване е издадена след подадена информация от Изпълнителна агенция "Медицински одит" с писмо вх. № 12-00-143/07.10.2011 г. към която е приложен констативния протокол, както и писмо на Министерство на здравеопазването вх. № 04-14-783/17.10.2011 г. Основанията, съдържащи се в процесните документи могат да бъдат обобщени като 1.) упражняване на неконвенционални методи на лечение от юридически лица при отсъствие на законова възможност за това (чл. 167 ЗЗ) и незаконосъобразност на текста на чл. 6, ал. 3 от Правилника за вътрешния ред на лечебното заведение, уреждащ използването на неконвенционалните методи и отказа за привеждането му в съответствие с изискванията на чл. 166 и сл. ЗЗ и Наредба № 7 от 1 март 2005 г. за изискванията към дейността на лицата, които упражняват неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве; 2.) извършване в МЦ на дейности в нарушение на действащите медицински стандарти по "Медицинска онкология", "Трансфузионна хематология" и "Физикална и рехабилитационна медицина" от лица, нямащи съответната специалност за това; 3.) липса на книга за посещения по образец, съгласно чл. 173 ЗЗ; 4.) липса на удостоверения за лицата, работещи с лазерни апарати за правоспособност за извършване на лазер терапия и лазерпунктура; 5.) липса на актуално хигиенно заключение за помещенията от новия адрес на медицинския център, на който той се е преместил през април 2011 г.; 6.) медицинското заведение е извършвало дейности, които не фигурират в удостоверението му за регистрация. Обосновано административният съд е приел, че визираните нарушения на здравните изисквания и медицински стандарти са надлежно установени. В рамките на развилата се кореспонденция между лечебното заведение и административния орган са уточнявани и изяснявани констатираните в хода и на предходни проверки идентични нарушения. Всички те са извършвани в присъствието на представител на медицинския център, а по делото не са приобщени доказателства, които да сочат, че възприетите от органа основания за заличаване на лиценза са отстранени. Законосъобразни са изводите на съда за мотивираност на акта в рамките на приобщените към административната преписка документи, към които същият препраща при условията на ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Правилно е отбелязано, че основанието за заличаване не касае полезността и практическата полза на неконвенционалните методи на лечение, използвани от практикуващите в медицинския център лекари, а е вследствие неизпълнени изисквания за регистрация съобразно ЗЗ, ЗЛЗ и Наредба № 7 от 1 март 2005 г. за изискванията към дейността на лицата, които упражняват неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве и неспазването на утвърдени медицински стандарти, когато лечението е по конвенционални методи. В този смисъл е съобразено и приетото по делото заключение на медицинска експертиза, уточняващо че комплементарната и интегративната медицина са понятия, означаващи прилагане на лечебни методи от алтернативната медицина съвместно или като допълнение към конвенционалната, поради което следва да бъдат спазвани законовите изисквания. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение