Решение № 6276 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12435/2014 г.

Решение № 6276 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12435/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 1838/6.08.2014 г., постановено по адм. дело № 739/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отменен Ревизионен акт / РА/ № 091001833/30.08.2010 г. на орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 797 от 1.11.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, с която на Костадин Симеонов Иванов, действащ в качеството си на ЕТ "СИМ-КО - Костадин Иванов", гр. Пловдив е определен допълнително данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. за сумата над 125,41 лв. до пълния размер на задължението от 13 144,37 лв., ведно със законните лихви над 4,33 лв. до 453,58 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводите на съда не са съобразени с разпоредбите на чл. 2 и чл. 6 ЗДДФЛ, тъй като преведените на ревизираното лице средства са трансформирани от него в лични депозити, а не са внесени в дружеството, чийто капитал е негова еднолична собственост. Сочи, че неправилно е определен дохода на лицето от продажбата на правото на строеж, възлизащ на 3/8 от получената сума. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по същество на спора, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения ревизионен акт и в тази й част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Костадин Симеонов Иванов, чрез процесуален представител, с писмен отговор и защита по същество изразява становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 091001833/30.08.2010 г. на орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 797 от 1.11.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, с която на Костадин Симеонов Иванов, действащ в качеството си на ЕТ "СИМ-КО- Костадин Иванов", гр. Пловдив е определен допълнително данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. за сумата над 125,41 лв. до пълния размер на задължението от 13 144,37 лв., ведно със законните лихви над 4,33 лв. до 453,58 лв. За да обоснове преценката си за основателност на предявената жалба, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на нарушения на процесуалните правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. Това заключение е формирано въз основа на следните релевантни фактически констатации досежно обжалваната пред настоящата инстанция част от РА: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122, ал. 2 ДОПК след констатиране на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Установено е, че за 2009 г. ревизираното лице е подало ГДД, с която е декларира само доходи от прехвърляне на право на строеж, формиращи данъчна основа в размер от 12 602,83 лв. Върху посочената данъчна основа е начислен данък в размер от 1 260,28 лв., който е внесен на 30.04.2010 г. С нотариален акт № 56/2009 г. за продажба на право на строеж от 19.06.2009 г. Костадин Иванов и съпругата му продават апартамент А05 и склад № С-05 от предвидената за изграждане сграда в ПИ с № 276, УПИ ХIII-276, кв. 25 по плана на "Кишинев-Смирненски", за сумата от 8 058 евро. Според посочения нотариален акт, при подписването му, на продавачите е заплатена сумата от 4 250 евро. С нотариален акт № 60/2009 г. за продажба на право на строеж от 19.06.2009 г. ревизираното лице и съпругата му продават на "МВГ-ЕНГ" ЕООД гараж № 3 и гараж № 4, от предвидената за изграждане сграда в ПИ с № 276, УПИ ХIII-276, кв. 25 по плана на "Кишинев-Смирненски", за сумата от 3 380 евро., заплатена при подписването на договора. С нотариален акт № 57/2009 г. за продажба на право на строеж от 19.06.2009 г. е транслирана и собствеността върху гараж № 5 от предвидената за изграждане сграда в ПИ с № 276, УПИ ХIII-276, кв. 25 по плана на "Кишинев-Смирненски", за сумата от 3 547,70 лв., заплатена при сключването на договора. С нотариален акт № 408/2009 г. за продажба на право на строеж от 13.11.2009 г. е прехвърлена собствеността върху гараж № 5 от предвидената за изграждане сграда в ПИ с № 276, УПИ ХIII-276, кв. 25 по плана на "Кишинев-Смирненски", за получената сума от 2 087,80 лв. Тъй като предвидената за изграждане сграда в УПИ ХIII-267 е въведена в експлоатация с Удостоверение № 78 от 04.12.2009 г., приходните органи са приели, че през месец 12.2009 г. е доплатена сумата от 3 808 евра /с левова равностойност от 7 447,68 лв./ по нотариален акт с № 56/2009 г., в резултат на което полученият от ревизираното лице доход възлиза на 3 723,84 лв. Констатирано е още, че през месец 12.2009 г. е доплатена сумата от 3 800 евра /с левова равностойност от 7 432,04 лв./ по нотариален акт с № 116/2008 г., от която 3 716,02 лв. е доход, получен от Костадин Иванов. Така общият размер на приходите от продажба на право на строеж е определен на 17 718,99 лв., върху които са признати нормативно определени разходи в размер от 10 на сто или 1 771,90 лв., а остатъка от сумата 15 947,09 лв. е приета за основа за облагане по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ., вместо декларираната от жалбоподателя основа в размер от 12 602,83 лв. Органите по приходите са установили още, че през 2009 г. по банкова cметка на ревизираното лице са получени парични преводи от Маркус Гезер на обща стойност от 131 000 евро, с които впоследствие са осъществени вътрешнобанкови преводи по различни сметки. Изтеглените суми през годината са в общ размер на 117 640 евра. При тези констатации ревизиращите са приели, че половината от левовата равностойност на 131 000 евро или сумата от 128 104,90 лв. е доход с неустановен произход, който подлежи на облагане по реда на чл. 122 от ДОПК с данък по ЗДДФЛ. След като са определили обща данъчна основа в размер от 144 051,99 лв., представляваща сбора на данъчната основа от приходите от продажба на право на строеж /15 947,09 лв./ и данъчната основа от доходите с неустановен произход /128 104,90 лв./, приходните органи са установили и размерът на дължимия данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, възлизащ на сумата от 14 405,20 лв. От нея е приспаднат внесеният данък в размер от 1 260,83 лв., в резултат на което с РА е определен данък за довнасяне от 13 144,37 лв., ведно със следващата се лихва за забава. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че j ид. ч. от УПИ ХIII-267 е придобит от съпругата на ревизираното лице по дарение, поради което само възмездно придобитите s ид. ч. от имота са в режим на СИО. Така частта на Костадин Иванов възлиза на 3/8 ид. ч. от транслираното право на строеж, като разликата между общата продажна цена от 21 564,66 лв. и цената на придобиване на имота -18 862,55 лв. е в размер на 2 702,11 лв., формиращ облагаем доход по чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, намален с 10 на сто разход и възлизащ на 3/8 от 2 431,90 лв. Преценено е, че дори и да се приеме размерът на получените доходи от продажба на право на строеж през 2009 г., посочен в РА, представляващ не 3/8, а s част от общата стойност на извършените през годината продажби на право на строеж от съпрузите, то данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е разликата между декларираната от ревизираното лице с ГДД основа за облагане от продажби на право на строеж в размер на 12 602,83 лв. и ревизионно установената такава от 15 947,09 лв., възлизаща на сумата от 1 254,10 лв. Следващият се данък върху нея е в размер на 125,41 лв. Относно получените от ревизираното лице банкови преводи от Маркус Гезер решаващият състав е счел, че ангажираните доказателства и заключението на експертите по проведената ССчЕ и тройна ССчЕ мотивират заключението, че сумите са получени в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на "Симко 62" ЕООД, поради което незаконосъобразно са третирани от приходните органи като данъчна основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, формирана от недеклариран доход в лично качество. Настоящият състав намира, че атакуваното решение в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора относно определения от съда размер на данъчната основа, формирана от доходите от продажби на правото на строеж върху процесния имот. Съпоставката на съобразените от решаващият състав стойности сочи, че той е възприел размерът на данъчната основа, определена в РА, възлизаща на сумата от 15 947.09 лв., без да редуцира същата според квотата в съсобствеността на ревизираното лице, като от тази сума е приспаднал декларираната от Иванов с ГДД данъчна основа в размер на 12 602. 83 лв. В резултат на това, изводът, че размерът на следващия се данък по чл. 48 ЗДДФЛ при данъчна основа 1254.10 лв. възлиза на 125.41 лв. е благоприятен за касатора, а при липсата на релевирана касационна жалба от ревизираното лице мотиви за дължимостта му в по- нисък размер не следва да се излагат. Не би могла да бъде споделена и тезата, че получените банкови преводи са личен доход на Костадин Иванов, формиращ данъчна основа за 2009 г. по чл. 122, ал. 2 ДОПК, върху която се дължи данък по чл. 48 ЗДДФЛ. По делото са ангажирани множество доказателства, които подробно са обсъдени от съда, ведно с проведените единична и тройна ССчЕ, обосноваващи извода, че сумите, макар и получени по лична сметка на ревизираното лице, впоследствие са внесени от същото в касата на "Симко 62" ЕООД от името на чуждестранния гражданин, осъществил преводите. За тези плащания "Симко 52" ЕООД е издало фактури на "МВГ-ЕНГ" ЕООД, което се представлява от Маркус Гезер и е страна по сключения договор за продажба на право на строеж от 19.06.2009 г. по НА № 59/2009 г. на склад № С-07, склад № С-08, склад № С-09, апартамент А07, апартамент А08 и апартамент А09, от предвидената за изграждане сграда в ПИ с № 276, УПИ ХIII-276, кв. 25 по плана на "Кишинев-Смирненски", за сумата от 45 500,00 евра, от които 32 400,00 евра, платени при подписването на договора, а остатъка от цената в размер от 131 000 евра в 3-дневен срок от издаване на разрешение за ползване на сградата. Между същите страни е възникнало и друго облигационно правоотношение по силата на Договор за извършване на строително-монтажни работи от 19.06.2009 г. с възложител "МВГ-ЕНГ" ЕООД и изпълнител "Симко 62" ЕООД на обща стойност 50 500 евро, от които 47 500 евро за трите апартамента и трите изби /складове/ и 3 000 евро за двата гаража. В изпълнение на поетите по тези договори задължения между юридическите лица са осъществени изследваните от експертите плащания, за които първоинстанционният съд правилно е приел, че са получени от ревизираното лице в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на "Симко 62" ЕООД, респективно - че не формират данъчна основа от недеклариран доход на физическото лице. Достигайки до този извод решаващият състав е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски за настоящото производство поради липсата на доказателства, че такива действително са осъществени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение