Решение № 8104 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2540/2010 г.

Решение № 8104 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2540/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Вес 2006" ООД, гр. Перник, чрез управителя му - Димчо Илиев Димитров, против Решение № 16062/28.12.2009 г. по адм. дело № 3512/2009 г. на Върховен административен съд, пето отделение, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Министъра на околната среда и водите, чрез пълномощника си - юрисконсулт Найденова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд, е отхвърлил жалбата на "Вес 2006" ООД, гр. Перник срещу Решение № ОВОСУ-3287-П/12.12.2008 г. на министъра на околната среда и водите, с което е прекратена процедурата по оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/, в т. ч. и оценка за съвместимост /ОС/ за инвестиционно предложение "Изграждане на каскада "Еко Горна Арда", състояща се от 15 броя водноелектрически централи /ВЕЦ или МВЕЦ/ на воден обект р. Арда /в участък между коти 325 м. - 605 м./, общини Ардино, Баните и Мадан, области Кърджали и Смолян. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорващото дружество няма качеството на "възложител на инвестиционно предложение", по смисъла на § 1, т. 20 от Допълнителните разпоредби на ЗООС, което има право да инициира или да кандидатства за одобряване на внесеното инвестиционно предложение, тъй като не отговаря на изискванията на специалния закон - чл. 47а от Закона за водите и по конкретно не е концесионер на обектите, предмет на инвестиционното намерение, респ. върху имотите върху които същото ще се реализира. Съдът е имал предвид липсата на концесионни права, придобити по реда на Закона за концесиите, върху тези имотите - публична държавна собственост, предмет на инвестиционното намерение за изграждане на ВЕЦ, като хидроенергийни съоръжения. Изводът е, че липсата на това качество, прави невъзможна процедурата по ОВОС на внесеното в МОСВ инвестиционно предложение. Решението е правилно. Предмет на разглеждане пред тричленния състав е законосъобразността на Решение № ОВОСУ-3287-П/12.12.2008 г. на министъра на околната среда и водите, издадено на основание чл. 6, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС /ред. Д. в. бр. 3/2006 г./, вр. с чл. 93, ал. 1 от ЗООС. Съгласно чл. 6, ал. 1 от тази Наредба, процедурата за ОВОС за инвестиционни предложения по чл. 93, ал. 1 от ЗООС, попадащи в обхвата на приложение № 1 на ЗООС, каквото е процесното, се открива с внасяне на писмено искане от възложителя до компетентния орган, към което се прилага информация по приложение № 2 и информация относно обществения интерес към инвестиционното предложение. Следователно правоимащо лице за откриване на процедура за извършване на ОВОС, е възложителят на инвестиционното предложение. В § 1, т. 20 от ДР на ЗООС е дадено легално определение на това понятие, правилно възприето от тричленния състав, като материалноправно основание на което трябва да отговаря вносителя на искането за извършване на ОВОС за конкретното инвестиционно предложение. В случая от данните по делото е установено, че касационният жалбоподател, като вносител на писменото искане до министъра на околната среда и водите за извършване на ОВОС за инвестиционно предложение "Изграждане на каскада "Еко Горна Арда", състояща се от 15 бр. ВЕЦ /или МВЕЦ/ на воден обект - р. Арда, не покрива изцяло изискванията на възложител, по смисъла на ЗООС, тъй като не разполага с правото да инициира или да кандидатства за одобряване на това предложение, на основание специалните закони - Закона за водите /ЗВ/ и Закона за концесиите /ЗК/, с оглед предмета му. Инвестиционното предложение включва намерение за изграждане на 15 язовирни стени с шлюзове към тях и 15 бр. ВЕЦ на всяка от тях в участъка на р. Арда, между коти 325 м. и 605 м., разположени в речното корито на реката и крайбрежната ивица, които са публична държавна собственост, както и използване на водите и водните обекти, чрез водовземане. С оглед на тези инвестиционни намерения, законосъобразно е прието, че за да има правото на одобрение на това предложение, касаторът трябва да докаже, че притежава правото да извърши това строителство на тези 15 бр. ВЕЦ /или МВЕЦ/, които представляват хидроенергийни системи и съоръжения. Строежът на такива системи върху имоти - публична държавна собственост, се осъществява чрез концесия за строителство, при условията и реда на ЗК. Това следва от разпоредбата на чл. 47а от ЗВ, вр. с чл. 3, ал. 1 и чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗК. Наличието на право за получаване на разрешително за водовземане по чл. 44 от ЗВ, не отменя необходимостта и от наличието на концесионни права за изпълнение на инвестиционното намерение за строеж на 15 бр. ВЕЦ, защото се касае за различни по своето естество инвестиционни намерения, почиващи на различни основания. От изложеното следва, че касаторът има правото да кандидатства за одобряване на инвестиционно предложение за водовземане, по смисъла на чл. 44, ал. 2 от ЗВ, почиващо на административен акт - разрешително за водовземане, което обаче не го прави възложител на същото, за изграждане на 15 бр. язовирни стени и 15 бр. ВЕЦ към всяка една от тях, по поречието на р. Арда, поради това, че не отговаря на условията на специалния закон за одобрението му. При положение, че касаторът не е възложител на процесното инвестиционно предложение, по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗООС, няма и правото да иска извършването на ОВОС. Като е достигнал до същите изводи и е приел прекратяването на процедурата по ОВОС за законосъобразна, тричленния състав на ВАС е приложил правилно и закона и решението му се явява обосновано. По изложените съображения, петчленния състав намира за неоснователни доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение. Последното е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия