Решение № 1483 от 8.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6706/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ОДОП) София против Решение 3319/19.05.2023г., постановено по адм. дело 6134/2022 г. по описа на Административен съд София-град, в частта с която е отменен по жалба на НЕОСТИЛ 2015 ЕООД Ревизионен акт Р-22002221001880-091-001 от 08.02.2022 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт П-22221722039388-003-001 от 08.03.2022 г., на органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 778 от 20.05.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика-София, в частта с която по отношение на НЕОСТИЛ 2015 ЕООД е определен корпоративен данък за довнасяне в размер на 83 886.82 лв. и лихви за забава в размер на 25 851.95 лв. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на РА. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и за държавна такса. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа чрез упълномощен юрисконсулт. Ответникът НЕОСТИЛ 2015 ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия, в изискуемата форма и при спазване на правилата за издаване на електронни документи. За да уважи жалбата и да отмени ревизионния акт в частта относно установените задължения по ЗКПО, съдът е обосновал извод, че същият е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Установено е, че основната дейност на НЕОСТИЛ 2015 ЕООД е хотелиерство и търговия с мебели, като за осъществяване на дейността си дружеството е стопанисвало хотел и мебелен магазин. В хода на ревизията от ревизираното дружество са изискани първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри и извлечения от сметки, декларация за произход на средствата за финансиране на дейността, договори с контрагенти, доказателства за извършени и получени доставки и други документи, свързани с осъществяваната от търговеца дейност през ревизираните данъчни периоди. На основание чл. 115, ал. 2 от ДОПК е извършено посещение в счетоводството на дружеството, с цел преглед на оригиналните първични и вторични счетоводни документи, съставени във връзка осъществяваната от ревизираното лице търговска дейност през разглежданите данъчни периоди. При проверката са прегледани първични счетоводни документи на дружеството за 2017 г. Констатирана е липсата на счетоводни регистри, оборотна ведомост и главна книга, поради което на задълженото лице е указано да ги представи пред органите по приходите. Изисканите счетоводни документи не са представени от ревизираното дружество. След анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, органите по приходите са констатирали, че са налице основания за извършване на корекции на декларираните от лицето резултати по ЗКПО, както следва: В частта на облагането по ЗКПО: Установено е, че за 2017 г. лицето е подало Годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО с вх. 2217И0137240/02.04.2018 г. и коригираща декларация с вх. 2217И0148901/09.07.2018 г. В част VІ на ГДД Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък са декларирани общо приходи в размер на 155 587,60 лв. и общо разходи в размер на 139 018,15 лв. Органите по приходите са преобразували счетоводния финансов резултат на дружеството, като поради липса на ангажирани от лицето първични и вторични счетоводни документи, касаещи отчетените от дружеството разходи за процесния период, при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък са приели за относими единствено декларираните от НЕОСТИЛ 2015 ЕООД приходи от продажба на стоки /мебели/ и услуги /хотелско настаняване и отдаване под наем на гаражи/. Определена е данъчна основа за облагане с корпоративен данък в размер на 155 587,60 лв., формирана изцяло от размера на отчетните за периода приходи от продажби на стоки и услуги. В резултат на това за данъчен период 2017 г. е определен корпоративен данък в размер на 15 558,76 лв., от който след приспадане на внесената от лицето сума в размер на 540,29 лв. е установен дължим данък в размер на 15 018,47 лв., ведно с начислена лихва за забава в размер на 5 878,53 лв. За 2018 г. лицето е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО с вх. 2217И0181257/01.04.2019 г. В част VІ на ГДД Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък, са декларирани общо приходи в размер на 431 555,17 лв., общо разходи в размер на 428 376,40 лв. От страна на органите по приходите са извършени проверки и са установени данни за кумулирани от дружеството приходи чрез фискални устройства, чрез които са отчетени приходи /данъчни основи/ от продажба на стоки и услуги облагаеми с 9 % и 20 % в общ размер на 368 758,78 лв. без ДДС; - приходи от фактурирани продажби, платени по банков път в общ размер на 276 181,84 лв.; - получени преводи по банковите сметки на дружеството в размер на 43 742,91 лв., за които не са издадени данъчни документи. На основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, във връзка с ал. 1 от кодекса, е определена данъчна основа за облагане с корпоративен данък в размер на 688 683,53 лв., формирана изцяло от реализираните през отчетния периоди приходи и е определен допълнителен корпоративен данък за внасяне в размер на 68 868,36 лв., ведно с лихва за забава в размер на 19 973,42 лв. Относно декларираните от лицето разходи в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. ревизиращите органи са приели, че същите не са документално доказани съгласно изискванията на чл. 4 от ЗСч, поради което не са взети предвид при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък през съответните данъчни периоди. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил ревизионния акт в частта на определения корпоративен данък за 2017г. и 2018г. Съдът е обсъдил фактическите основания, посочени в ревизионния акт във връзка с преминаване на облагането по особения ред и е приел, че макар от страна на ревизираното лице да не са представени счетоводни документи и регистри, оборотни ведомости, справки и декларации и други счетоводни документи, поради което и ревизията е извършена на основание чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, приетия от ревизиращите органи подход при облагане е неправилен. Административният съд е счел, че в случая не е извършен обективен анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 ДОПК, а същите недопустимо са заменени със счетоводните данни за приходи на ревизираното дружество, за които в хода на самото ревизионно производство е признато, че не са представени доказателства за това, че счетоводството се осъществява в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството. Според съдът, анализът на обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК, направен с РД, показва наличие на данни, относими към данъчното облагане на лицето, а именно: 1.Данни за разходи за наемна цена за недвижимите имоти, в които дружеството упражнява цялостно или частично дейността, доколкото е установено, че то извършва дейността си в нает търговски обект - хотел. 2. Брутните приходи/доходи (оборота) от дейността на дружеството за ревизирания период, които се отчитат чрез ЕКАФП. 3. Сключени договори от лицето във връзка с осъществяване на дейността му, подробно посочени в РД. 4. Получени и извършени доставки и упражненото право на данъчен кредит, посочени в РД. В тази връзка е прието, че приходните органи е следвало да анализират тези данни, вкл. и данните от информационните масиви на НАП, но вместо това те са се ограничили да определят данъчната основа за облагане по ЗКПО въз основа на счетоводни данни на самото ревизираното лице и то при твърдение за наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4 ДОПК. Прието е, че от анализа на обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК в РД се установява и наличие на данни относно сторени от търговеца разходи, т.е. налице са данни за разходи във връзка с дейността, които неправилно не са съобразени от ревизиращите органи. Вместо това и изцяло неправилно, същите са извършили облагане единствено по счетоводните данни на ревизираното лице за неговите приходи, като са изключили изцяло декларираните от лицето разходи. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. За да се извърши ревизия по особения ред по несъмнен начин приходните органи следва да установят наличие на обстоятелство(а) по чл. 122, ал. 1 ДОПК, поради което тежестта на доказване е върху тях. В процесния случай ревизията е извършена по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК и въз основа на това е определен за довнасяне корпоративен данък за 2017г. и 2018г., като ревизионният акт в тази му част първоинстанционният съд е отменил. Правилно съдът е установил фактическата обстановка по делото, според която в конкретния случай ревизираното дружество не е представило изисканата счетоводна документация. Същевременно, обаче, именно декларираните от дружеството данни от същото това счетоводство са послужили на органите по приходите, за да определят макар и по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчната основа по ЗКПО. Правилен е извода на административния съд, че в случая от страна на приходните органи не е извършен обективен анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 ДОПК, а същите неправилно са заменени с декларираните приходи от самото ревизирано дружество, за които в хода на ревизионното производство не са представени счетоводни данни. Не е направен анализ на данните за сторените от лицето разходи, като декларираните такива са изключени и данъчната основа е определена в нарушение на чл.122, ал.2 ДОПК, без обсъждане на данните относими към данъчното облагане. Административният съд законосъобразно е извършил преценка на събраните доказателства, при което обосновано е извел извод за незаконосъобразност на ревизионния акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Гореизложеното мотивира крайния извод, че първоинстанционно решение в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение