Решение № 12112 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6192/2014 г.

Решение № 12112 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6192/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, чрез пълномощника юрисконсулт Ева Александрова, против решение № 25/03.01.2014 г., постановено по адм. дело № 5301/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено експертно решение /ЕР/ № 0344 от заседание № 060 от 25.04.2013 г. на НЕЛК. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Борислав Цветанов Божков от гр. Етрополе, не е изразил становище. Ответниците - АГПСМП-СЛКК, "Елаците Мед" АД, Агенция за хора с увреждания, РД "Социално подпомагане" - София - област и РУ "Социално подпомагане" - София област, не са изразили становища по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Излага съображения, че съдът правилно е достигнал до извода за липсата на процесуални нарушения при издаването на оспорения болничен лист. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменено по жалба на Борислав Цветанов Божков експертно решение № 0344 от заседание № 060 от 25.04.2013 г. на НЕЛК - Специализиран състав по ортопедични болести, с което е потвърдено експертно решение № 0133-008/29.01.2013 г. на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ при МБАЛ "Проф. д-р Ал. Герчев" ЕООД - гр. Етрополе, с което е анулиран болничен лист № 0187655/21.06.2012 г. За да постанови това решение съдът е приел, че не са налице нарушенията при издаване на болничния лист, които са констатирани с оспореното решение - по чл. 9, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ и по чл. 6, ал. 5 НМЕ. Според съда не е допуснато нарушение по чл. 9, ал. 1 НМЕ, тъй като болничният лист е продължение на предходен болничен лист, чийто срок на неработоспособност изтича на 22.06.2012 г. и затова, макар процесният болничен лист да е издаден на 21.06.2012 г., а срокът на неработоспособността да е от 23.06.2012 г., той е издаден при наличие на регламентираното със същата правна норма изключение. Според съда не е допуснато нарушение по чл. 6, ал. 5 НМЕ, тъй като макар да е установено, че лицето е ползвало отпуск поради временна неработоспособност за повече от 12 месеца за предходните 2 години и текущата, то не е било необходимо преглед от ТЕЛК, тъй като временната неработоспособност е била на различни основания - за различни заболявания. Съдът е приел, че за да е приложимо изискването по чл. 6, ал. 5 НМЕ временната неработоспособност следва да е за едно заболяване, като смисълът на разпоредбата е да се преценява от ТЕЛК наличието на обективни признаци за възстановяване на пациента в съответния период и за следващите 6 месеца и преценка за евентуално преминаване от временна към постоянна неработоспособност. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е неправилно. С оспореното пред съда експертно решение № 0344 от заседание № 060 от 25.04.2013 г. на НЕЛК е потвърдено ЕР № 0133-008/29.01.2013 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Проф. д-р Ал. Герчев" ЕООД, с което е отменен болничен лист № 0187655/21.06.2012 г. В решението на ТЕЛК е посочено, че във връзка с жалба на директора на ТП на НОИ след разглеждане на представената медицинска документация и клиничен преглед е установено, че болничен лист № 0187655/2012 г. на лицето Борислав Цветанов Божков с диагноза "счупване на друг пръст на ръката", е издаден неправомерно издаден - в нарушение на чл. 6, ал. 5 НМЕ - надвишаване на 360 дни временна неработоспособност с прекъсване без експертно решение на НЕЛК; от представените амбулаторни листа е видно, че лицето е в консолидация на фрагментите и е назначена ЛФК /лечебна физкултура/. В мотивите на ЕР на НЕЛК е посочено, че на 21.04.2012 г., по време на работа, вагонетка притиснала пети пръст на лявата ръка, установено е счупване на базална фаланга; лицето е оперирано, поставени игли и гипсова шина; зашит е воларен радиален нерв; лицето не съобщава за проведено лечение след сваляне на шината и конците; оплаква се от ограничени движения на пръста. От рентгенографията от 29.05.2012 г. е видно незавършено калусообразуване, в абм. лист № 1292/21.06.2012 г. е описано обективно състояние - контрактура в ИФС и МФС, в изследвания - фрактура на фалангата с наличие на калус между фрагментите; назначена е ЛФК, без да е уточнена. Прието е, че така документираното състояние два месеца след травмата, без документирани усложнения и необходимост от активно лечение, не обуславя временна неработоспособност по същество. Изложено е също, че от представените копия на болнични листове се установява, че преди обжалвания болничен лист лицето е ползвало повече от 12 месеца отпуск по болест за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., поради което издаденият болничен лист № 0187655/21.06.2012 г. е в нарушение на чл. 6, ал. 5 НМЕ. Наред с това обжалваният болничен лист е издаден като продължение за 30 дни домашно-амбулаторно лечение на "счупване на друг пръст на ръката" от ЛКК - Ортопедия и травматология при ГПСМПОТ "Етроимплант" ООД за периода от 23.06.2012 г. до 22.07.2012 г., изведен е в книгата на болничните листове на 21.06.2012 г. а заседанието на ЛКК е било на 22.06.2012 г. /решение № 600/22.06.2012 г./, издаден е на 21.06.2012 г. - един ден преди заседанието на ЛКК, което е недопустимо; болничният лист започва от 23.06.2012 г., което е в нарушение на чл. 9, ал. 1 НМЕ. Изложено е още, че в ЛАК на лицето липсват записи за провеждано лечение за периода на обжалвания болничен лист; в медицинското експертно досие /МЕД/ не са приложени и лицето не е представило при прегледа /проведен от НЕЛК на 25.04.2013 г./ амбулаторни листове и други медицински документи с регистрирани усложнения и проведени лечебни процедури, налагащи неработоспособност от 23.06.2012 г. до 22.07.2012 г. за пети пръст на лявата ръка след счупване и оперативно лечение на 21.04.2012. В ЕР на НЕЛК е направен извода, че болничният лист правилно е отменен от ТЕЛК по същество и по процедура. Пред първоинстанционният съд не са представени доказателства, установяващи различна фактическа обстановка от тази, която е отразена в ЕР на НЕЛК. Спорът по делото е правен и е свързан с наличието на основание за отмяна на болничния лист при установените фактически обстоятелства. Настоящият състав на съда споделя извода на първоинстанционния съд, че при издаването на болничния лист не е допуснато нарушение на чл. 9, ал. 1 НМЕ, тъй като, макар в първото изречение на нормата да е предвидено, че болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност, то в петото изречение е предвидено, че изключение се допуска и в случаите, когато болничният лист е продължение, а според шестото изречение, в тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от деня, в който лицето е следвало да се яви на работа по предхождащия болничен лист, независимо че той може да е неработен за лицето. Конкретният случай попада в посоченото изключение, тъй като болничният лист е продължение и първия ден на временната неработоспособност по този лист е определен от деня, в който лицето е следвало да се яви на работа по предходния болничен лист. Съдът споделя също виждането на първоинстанционния съд, за това, че при издаването на болничния лист не е допуснато нарушение по чл. 6, ал. 5 НМЕ. Разпоредбата предвижда, че когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. В определението за "временна неработоспособност", дадено в § 1, т. 34 ЗР на Закона за здравето, възпроизведено по същество в чл. 6, ал. 1 НМЕ са предвидени различни хипотези на временна неработоспособност, общото между които е, че осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи. Според легалното определение, "временна неработоспособност" е състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: остро, подостро или обострено хронично общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран чл. от семейството; належащо придружаване на болен чл. от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението. Очевидно е, че при част от хипотезите, причините за временната неработоспособност не са свързани със здравословното състояние на лицето, а с други обстоятелства, които го възпрепятстват да работи и по силата на правната норма тези обстоятелства са приравнени на неработоспособност по правните си последици. В тези случаи обаче не може да става въпрос за възстановяване на работоспособността на лицето, на което е издаден болничния лист, тъй като изобщо не е налице загубване или намаляване на неговата работоспособност, а други причини, поради които лицето е възпрепятствано да работи и които са признати от закона като основание за ползване на отпуск за временна неработоспособност. В този смисъл, ако се приеме, че във всички случаи на временна неработоспособност, която е продължила без прекъсване повече от 6 месеца или с прекъсване повече от 12 месеца в предходните две години и в годината на боледуването, е необходимо провеждане на контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, би било безпредметно изискването това да се прави, ако са налице обективни причини за възстановяване на работоспособността в следващите два месеца. Наред с това, следва да се обърне внимание, че в разпоредбата на чл. 6, ал. 5 НМЕ е използвано понятието "боледуване" /"годината на боледуването"/, което несъмнено е свързано със здравословното състояние на лицето, а не с други причини за временна неработоспособност от изброените в § 1, т. 34 ДР ЗЗ /както и в чл. 6, ал. 1 НМЕ/. Затова, обоснован се явява извода, че само при временна неработоспособност на лицето поради боледуване /например - общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване/ може да се прави преценка за наличие на обективни причини за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. По изложените съображения, при издаване на обжалвания болничен лист не е допуснато нарушение на чл. 6, ал. 5 НМЕ, тъй като временната неработоспособност, причинена от трудовата злополука на 21.04.2012 г. не е продължила повече от 6 месеца непрекъснато, нито повече от 12 месеца с прекъсване. Въпреки че не са допуснати констатираните в ЕР на НЕЛК процедурни нарушения при издаването на болничен лист № 0187655/21.06.2012 г., същият е незаконосъобразен по същество, тъй като не е установено основание за неговото издаване. Както в ЕР на ТЕЛК, така и в ЕР на НЕЛК изрично е посочено, че не е налице медицинска документация, от която да се установява обективно състояние на лицето, обуславящо временната му неработоспособност след срока на предходния болничен лист - не са документирани усложнения и необходимост от активно лечение, нито такова проведено лечение е описано в медицинската документация, дори и предписаната ЛФК не е уточнена. В амбулаторния лист № 1292/21.06.2012 г. също не са налице данни за усложнения или за необходимост от активно лечение и такова не е предписано. Наред с това, правилна е констатацията в ЕР на НЕЛК, че болничният лист е издаден въз основа на решение на ЛКК, което е от дата 22.06.2012 г., а болничният лист е издаден и изведен в книгата на болничните листове на 21.06.2012 г., т. е. преди да е проведено заседанието на ЛКК. Изводът на първоинстанционният съд, че това разминаване в датите се дължи на фактическа грешка, не може да бъде възприето, тъй като не се обосновава фактически от никакъв документ по делото. Въпреки направените изводи в експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК, че липсват данни в медицинската документация за обективно състояние на лицето, обосноваващо временна неработоспособност, оспорващият не е представил доказателства пред съда, нито е направил доказателствени искания, за да докаже наличието на основание за издаване на болничен лист за временна неработоспособност. Следователно по делото липсват данни, че лицето не е можело да работи поради здравословното си състояние, т. е. че е било в състояние на временна неработоспособност по смисъла на чл. 6, ал. 1 НМЕ за периода на обжалвания болничен лист. Поради това, експертното решение на НЕЛК е правилно в частта, с която е прието, че болничният лист е незаконосъобразен по същество и е отменен на това основание. Първоинстанционният съд е обсъдил само твърдяните нарушения по процедурата при издаване на болничния лист, без да обсъди материалната законосъобразност, т. е. дали е било налице основание за издаване на болничния лист по същество. По изложените по-горе съображения такова основание не е било налице, нарушението е констатирано от ТЕЛК и НЕЛК, следователно болничният лист е неправомерно издаден и затова правилно е бил отменен от ТЕЛК, чието решение е потвърдено от НЕЛК Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Поради това че спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против ЕР на НЕЛК № 0344/060/25.04.2013 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение