Решение № 8552 от 12.9.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ срещу решение 335/28.07.2022 г. на Административен съд- Стара Загора, постановено по адм. дело 153/2022 г. С обжалваното решение е обявена нищожността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за подадено заявление по чл. З, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба 2 от 05.08.2020г. за прилагане на Мярка 21 Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19 от ПРСР 2014-2020, с изх. 02-240- 2600/11447 от 24.11.2021 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на извършено прихващане на оторизираната сума за финансово подпомагане в размер на 10 000 лева. В тази част преписката е върната на органа за ново произнасяне, при съобразяване на дадените в решението указания и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че правомощието на ДФЗ да извърши прихващане, противно на приетото от съда, е регламентирано както в националното, така и в европейското законодателство, позовавайки се на параграф 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и на чл. 28 от Регламент 908/2014 на Комисията от 06.08.2014 година на Европейския парламент и на Съвета. Сочи се, че наложените санкции не са публично държавно вземане и за тях не е предвидено да се издава Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), или друг предшестващ ги административен акт, както твърди съда в мотивите си, а са административни санкции при свръхдеклариране на площи по съответната схема за помощ или мярка за подпомагане, съобразно приетото в чл. 19 и чл. 19а на Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11.03.2014 г. Посочено е, че прихващането не е извършено по реда и на основанията в Наредба 2 от 05.08.2020 г., за прилагане на мярка 21 , а е по реда на чл. 28 от Регламент 908/2014г. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде потвърдена законосъобразността на оспорената част на административния акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касация ЕТ Мирад- М. Минчев в съдебно заседание не се представлява. Депозирано е писмено становище от адв. Тончева, с което оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: От фактическа страна съдът установява, че на 01.09.2020 г. ЕТ Мирад- М. Минчев , чрез управителя М. Минчев, с УРН [номер], подава по електронната поща на Министерство на земеделието, храните и горите, заявление за подпомагане/плащане за кандидати по чл. 3, ал. 1, т. 1 за Мярка 21 Извънредно временно подпомагане на земеделските стопани и малките и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19 от ПРСР за периода 2014-2020 г. Като подпомагана дейност в заявлението е посочено за отглеждане на култури в сектор Растениевъдство по директни плащания за кампания 2019 и 2020 за рози за площи/за кампания 2019/ - 12,83 ха, /за кампания 2020/ - 12,83 ха. Изпълнителният директор на ДФЗ издава уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за подаденото заявление по чл. З, ал. 1, т.1-2 от Наредба 2/2020г. за прилагане на Мярка 21 Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19 от ПРСР 2014-2020 (Наредба 2/2020г), с изх. 02-240- 2600/11447 от 24.11.2021 г., предмет на настоящия съдебен контрол. В уведомителното писмо е посочен размер на оторизираната сума по Мярка 21, подмярка 21.1 от 10 000лв. /табл. 1/, а в таблица 2 - извършени плащания в лева е посочен размер на прихваната сума по същата подмярка - 10 000лв. Като доказателства по делото са приети издадени от заместник изпълнителния директор на ДФЗ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., с изх. 02-240-02600/4581 от 31.03.2021 г. и Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2018 г. с изх. 02-240-2600/844 от 02.06.2020 г. С административната преписка пред първоинстанционния съд е подадено писмено становище от 01.03.2022г. от ответника, в което са изложени съображения относно прихванатата с оспореното уведомително писмо сума. Посочено е, че съгласно чл. 28 от Регламент (ЕО) 908/2014 на Комисията, оторизираните субсидии на кандидата ЕТ Мирад- М. Минчев са прихванати дължимите суми от кампания 2018г, тъй като съгласно УП от 02.06.2020 г. по направление Биологично растениевъдство на кандидата има наложена санкция за бъдещ период, съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕО) 640/2014 г. в размер на 19 249.36 лв. Посочено е още, че по отношение на УП от 31.03.2021 г. на същия кандидат на основание чл.19а от Делегиран Регламент 640/2014 г. на Комисията са начислени неудържани санкции, както следва : СЕПП- 3458.55; СПП-2430,61 лв. и Помярка 13.1/НР1- 4492.67 лв. Предвид изложеното, административният орган поддържа становището си, че извършените оторизации по схемите и мерките за подпомагане, базирани на площ, по линия за директни плащания в заявлението на кандидата ЕТ Мирад- М. Минчев с УИН [номер] от 01.09.2020 г. са коректни и в съответствие с разпоредбите на чл. 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). След преценка на релевантните за правния спор фактически обстоятелства, от правна страна съдът приема, че заместник изпълнителният директор на ДФЗ притежава по пълномощие правото да издава актове по чл. 23, ал. 2 от Наредба 2/2020г., но съдът обосновава извод за нищожност на оспореното Уведомително писмо в частта му, в която е извършено прихващане на оторизирана финансова субсидия в размер на 10 000 лв. по мярка 21 Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19 от ПРСР 2014-2020 в размер на 10 000 лева. На първо място, в обжалваното решение е прието, че приложимата към случая Наредба 2/2020г. не регламентира правомощие за издателя на административния акт да извършва прихващане на оторизираната финансова помощ, определена по специалния законов ред. Според анализа на разпоредбата на чл. 22 от Наредба 2/2020г. освен да оторизира конкретно определената финансова субсидия или да откаже изцяло или частично подпомагането с уведомителното писмо, формално на нейно основание не може да извършва и прихващане, т.е. съгласно наредбата, за органа не е предвидена възможността чрез уведомителното писмо, издадено на основание на посочената по-горе правна норма да прихване оторизирана финансова помощ. Поради това съдът приема, че уведомителното писмо е издадено при пълна липса на законово основание, което води до неговата нищожност. На второ място, решаващият съд посочва, че предпоставките за прихващане на публични държавни вземания, както и редът за установяване и извършване на прихващането са регламентирани в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В административната преписка обаче не се съдържат данни за характера на вземането, както и дали то е установено по основание и размер. На трето място, като анализира правната уредба на естеството и предназначението на средствата, отпускани от фондовете на ЕС по схемите и мерките за подпомагане на земеделските производители и характеристиката им на публични финансови средства според националното и европейско законодателство ( чл. 17а ЗПЗП, преамбюла на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година, чл. 3 и чл. 11 от регламента) съдът посочва, че съвкупният анализ на разпоредбите обосновава извод, че субсидиите съставляват публично целево финансиране и единствен овластен да ги получи в пълен размер е бенефициерът-земеделски производител, включително и при отпускане на финансова субсидия по обсъдената по-горе Наредба 2/2020г. В заключение съдът приема, че след като финансирането от ЕС за земеделските стопани е целево и не се допуска то да преследва цел, различна от осъществяване на специалните политики на съюза за развитие на селското стопанство, тези средства не могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера и да имат различно предназначение от това, за което са отпуснати. Позовавайки се на решение 125 от 28.03.2022 г. постановено от АС- Стара Загора по адм. дело 50/2022 г., първоинстанционният съд обосновава извод, че е недопустимо чрез издаденото УП, предмет на съдебен контрол за законосъобразност, административният орган да извършва прихващане на оторизираната целева финансова помощ, за погасяване на неустановени /неясни/ по основание и размер други публични вземания на органа, които той претендира да има към заявителя. Обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал и касационната инстанция ги приема изцяло, като не намира за необходимо да ги преповтаря. При правилно установени факти, решаващият съд неправилно приема, че издаденото уведомително писмо е нищожен административен акт, издаден при пълна липса на материално правно основание. До този извод съдът достига като съобразява компетентността на административния орган да издаде уведомително писмо за прихващане единствено в рамките на правната уредба на условията и редът за прилагане на мярка 21 в цитираната по- горе Наредба 2/2020г., без да вземе предвид, че нормативният акт е издаден от министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 9а, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, съгласно който текст-министърът на земеделието след предварително съгласуване със заинтересованите ведомства издава наредби по прилагането на мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, буква "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33, 34, 39б и 39в от Регламент (ЕС) 1305/2013 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. С Регламент (ЕС) 1305/2013 се определят общите правила, които регулират подпомагането на развитието на селските райони от Съюза, финансирано от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони ( ЕЗФРСР"), създаден с Регламент (ЕС) 1306/2013. Съгласно § 1 на чл. 65 от Регламент (ЕС) 1305/2013 държавите членки приемат всички законови, подзаконови и административни разпоредби в съответствие с член 58, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013, за да се осигури ефективна защита на финансовите интереси на Съюза. За целта държавите членки определят съответните органи за отделните програми за развитие на селските райони, между които и акредитирана разплащателна агенция по смисъла на член 7 от Регламент (ЕС) 1306/2013. За нашата държава такава агенция е Държавен фонд Земеделие . При това положение и в качеството му на Разплащателна агенция по смисъла на цитирания текст на регламента и на § 1. т. 13 от ДР на националния закон-ЗПЗП, фондът, резпективно неговите ръководни органи разполагат с всички правомощия, включително да издават съответните административни актове, свързани с контрола на разходите на европейските средства за подпомагане. Ето защо, независимо, че в разгледаната от решаващия съд Наредба 2/2020г. не е регламентирано изрично правомощие за изпълнителния директор да издава уведомително писмо за прихващане на оторизирани суми за финансово подпомагане, в случая правомощията на издателя на акта произтичат директно от регламентите на ЕС- вторичен източник на правото на Съюза с пряка приложимост във всички държави членки. По тези съображения настоящият касационен състав намира, че изводите на административния съд за нищожност на оспорената част на уведомителното писмо на заместник изпълнителния директор на ДФЗ са неправилни и в противоречие с материалния закон, намира също така че индивидуалния административуен акт е незаконосъобразен, тъй като издателят не посочва конкретни мотиви с кои дължими суми и по кой издаден от него акт се извършва прихващането с процесното уведомително писмо, както и правното основание на което е извършено прихващането. Представеното по делото становище от 01.03.2022г., в което органът излага фактическите обстоятелства и правното основание за извършеното прихващане на могат да санират порока на уведомителното писмо. Съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на Р България, мотивите може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи, включително и на представеното в хода на съдебно административното производство становище. То е изготвено по повод подадената жалба и не следва да се цени като мотиви на административния акт. Недопустимо е в хода на съдебното производство да се установяват фактическите основания, мотивирали административният орган да издаде оспорения акт. Липсата на ясно и точно посочени фактически основания и съответните на тях изводи, нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице и поставя същото в невъзможност да формира конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат, съответно изключва възможността за осъществяване на реален съдебен контрол и проверка относно фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт, поради което е нарушение, определяно в практиката на Върховния административен съд като съществено и съставлява самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. По изложените съображения обжалваното решение, с което е обявена нищожността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за подадено заявление по чл. З, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба 2 от 05.08.2020г. за прилагане на Мярка 21 Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19 от ПРСР 2014-2020, с изх. 02-240- 2600/11447 от 24.11.2021 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на извършено прихващане на оторизираната сума за финансово подпомагане в размер на 10 000 лева, като неправилно следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната му следва да бъде постановено решение, с което уведомителното писмо да бъде отменено в оспорената част. В останалата част решението е правилно и следва да бъде потвърдено с настоящото решение. Воден от горното, Върховният административен съд, тричленен състав на ВАС