Решение № 1576 от 12.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10174/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение 304 от 03.10.2023 г., постановено по административно дело 276/2023 г., Административен съд Кърджали е отменил по жалба на А. Юсеин, решение 2153-08-166 от 11.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърденото с него разпореждане 2113-08-394#6/18.05.2023 г. на ръководител ПО (пенсионно осигуряване) при ТП на НОИ Кърджали, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО; изпратил преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Кърджали за ново произнасяне по заявление вх. 2113-08-394/23.03.2023 г., за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение; осъдил ТП на НОИ Кърджали да заплати на А. Юсеин 500 лева, деловодни разноски. Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ Кърджали, чрез пълномощник. В касационната жалба е направено оплакване, че за решението на Административния съд, са налице касационните основания по чл. 209, ал. 3 от АПК . Претендира се отмяната му и решаване на делото по същество чрез отхвърляне на първоначалната жалба на А. Юсеин срещу посоченото решение на директора на ТП на НОИ Кърджали като неоснователна. Направено искане за присъждане на разноски за двете съдебни производства. Ответницата по касационната жалба в приложен отговор и становище я оспорва като неоснователна и иска отхвърлянето й, а атакуваното с нея решение да се потвърди, като претендира и присъждане на направените разноски за касационното производство. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане от 18.05.2023 г. ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Кърджали е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на ответницата по касационната жалба по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. За да откаже да признае правото на пенсия по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО органът е приел, че зачетеният стаж като неработеща майка за периода 14.08.1986 - 06.07.1987 г.; 01.01.1988 14.08.1989 г. с обща продължителност 02 години, 06 месеца и 05 дни не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО. С оглед на това, въпреки че има навършена изискуемата възраст за 2023 г. възраст [възраст] от зачетения общ осигурителен стаж от 15 години, 11 месеца от трета категория труд е изваден периода, в който тя е била по майчинство, и като действителен стаж са й признати недостигащите 13 години, 04 месеца и 25 дни. Недоволна от разпореждането, А. Юсеин го е обжалвала с доводи, че неправилно е приложено материалното право относно зачитането на действителния трудов стаж и неправилно не е зачетен периода на неработещата майка като такъв стаж. С оспореното пред Кърджалийския административен съд решение от 03.10.2023 г. директорът на ТП на НОИ Кърджали е отхвърлил като неоснователна жалбата й срещу разпореждането от 18.05.2023 г., като е възприел и доразвил съображенията на пенсионния орган и е формулирал решаващ извод за законосъобразност на отказа да се отпусне пенсия на ответницата, а осигурителният й стаж е зачетен правилно. В касационната жалба е въведено оплакване за неправилно тълкуване и прилагане от страна на решаващия първоинстанционен съд на новелата на § 1, т. 12 от ДР КСО, редакция ДВ бр. 8/2023 г. Според развивани от администрацията на ТП на НОИ оплаквания в сходни случаи, с изменението на тази разпоредба се въвеждат лимитативни изисквания, за определяне действителния осигурителен стаж. Периодът на майчинство бил изключен, според касационен жалбоподател, а това било с цел да не се допуска жени без осигурителен стаж, само за сметка на майчинство да ползват ДОО като им се признава право на пенсия за времето, през което са родили и отгледали деца, в законово определените периоди на отпуск. Първоинстанционният съд е приел, че макар и постановено от компетентен орган в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на административно-производствените правила, то е издадено при неправилно прилагане на материалния закон (основание по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяната му). Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Проверяваното решение на Административен съд Кърджали е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е приел и обсъдил относими за случая доказателства по административната преписка, по която е образувано пенсионното дело на заявителката. Съобразявайки доказателствата не е споделил изведеното от касационен жалбоподател становище за отсъствие на основания по чл. 68, ал. 3 от КСО. По отношение фактически установеното, като календарно време, със зачетени периоди за осигуряване на ответницата спор няма. Спорът е единствено приложимостта на § 1, т. 12 от ДР КСО в сочената редакция, в интерпретацията и тълкуването от касационен жалбоподател. В хода на делото пред първоинстанционен административен съд е изяснен безпротиворечиво основният спорен момент в производството в административната и в съдебната му фаза, а именно как следва да се зачете периода от 02 години, 06 месеца и 05 дни когато ответницата Юсеин е била неработеща майка (според ползваната терминология от административните органи), и може ли той да се причисли към действителният й стаж, необходим за пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, на който въпрос съдът е даден убедителен отговор. Връщайки съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК преписката на пенсионния орган, съдът му е наредил да се произнесе отново по заявлението на А. Юсеин, като е дал за целта в мотивите си коректни указания по тълкуването и прилагането на относимите за спора правни норми. Съдържанието на атакувания съдебен акт е изцяло в съответствие с изискванията на чл. 172а от АПК. Съгласно чл. 68, ал. 3, изр. първо от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31.12.2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на възраст. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира понятието действителен стаж е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 14.08.1986 06.07.1987 г.; 01.01.1988 14.08.1989 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Както правилно е отбелязал в тази връзка съдът, приложимата материалноправна разпоредба за процесния период е нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП, отм.) се зачита и времето, прекарано законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към това време е била в сила и Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.); , според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. С Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Очевидно е, че при общественото осигуряване при майчинство и преди и сега нормотворецът не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Предвид тези разпоредби административният съд правилно е приел, че пенсионните органи е следвало да зачетат периода от 14.08.1986 06.07.1987 г.; 01.01.1988 14.08.1989 г. в който А. Юсеин е била неработеща майка, като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в решение 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България. С оглед на това следва да се приеме, че както длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали, така и ръководителят на ТП на НОИ Кърджали, са преценили неправилно ключовият за изхода на спора въпрос, като са приели, че посоченият период не следва да се зачита като действителен стаж, във връзка с което направили погрешен извод, че не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно липсата на изискуем действителен стаж от 15 години, поради което са издали материално незаконосъобразни актове (нарушение по чл. 146, т. 4 от АПК). Като се зачете този период за такъв стаж, общият действителен стаж на А. Юсеин към датата на заявлението за пенсия надхвърля изискуемите 15 години, следователно тя е отговаряла към същия момент на кумулативно изискуемите условия по чл. 68, ал. 3 от КСО, за да се пенсионира по този ред. В този смисъл е формирана и съдебна практика на Върховния административен съд, шесто отделение, част от която е цитирана в мотивите на проверявания съдебен акт, а друга е цитирал прокурорът в заключението си по настоящото дело. По тези съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд Кърджали е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. По претенциите за присъждане на разноски, такива са направени от двете страни. От страна на касационен жалбоподател е направено възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение в размер на 1000 лева от ответницата по касационната жалба. Предвид своевременно направеното възражение, както и правната сложност на спора искането да се редуцира до минимален размер претенцията за разноски в размер на платено адв. възнаграждение е основателна. Следва да се определи заплащане на разноски в размера по чл. 8, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, искането за присъждане на разноски от ответницата, чрез пълномощника й се уважава и в нейна полза се присъжда сумата от 500 лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,