Решение № 17016 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13492/2013 г.

Решение № 17016 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13492/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Тинка Тошева Димитрова против заповед № ЧР 1- 197 от 13.09.2013 г. на министъра на труда и социалната политика, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е постановена в противоречие с материалния закон, тъй като служебното правоотношение е прекратено преди влизане на новото длъжностно разписание в сила, без предизвестие и в нея не са определени дължимите при прекратяване на правоотношението обезщетения. В хода на делото по същество излага и довод за незаконосъобразност на административния акт като постановен при липса на подбор между служителите, заемали длъжността. Моли заповедта да бъде отменена. Ответникът - министърът на труда и социалната политика оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като на ведомството се присъди юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателката Димитрова е назначена като държавен служител на длъжност "държавен експерт", в отдел "Бюджет" в дирекция "Финанси", в Министерство на труда и социалната политика и заема една от двете щатни бройки за длъжността в отдела съгласно длъжностното разписание от 29.08.2013 г. С ПМС № 194/2013 г. (обн. ДВ бр. 77 от 03.09.2013 г.) е изменен Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика, като са променени наименованията на част от дирекциите и са детайлизирани техните дейности. С изменения правилник дирекция "Финанси" е преименувана на дирекция "Бюджет и финанси", като числеността от 14 щатни бройки е запазена. Постановлението влиза в сила 10 дни след обнародването съгласно § 5 от акта. Въз основа на промените и по предложение на директора на дирекция "Бюджет и финанси" главният секретар на Министерството на труда и социалната политика прави предложение до министъра за промени в структурата и длъжностите в дирекция "Бюджет и финанси". Според предложението числеността на отдел "Бюджет" е намалена с една щатна бройка, като е премахната едната от бройките за длъжността "държавен експерт", а числеността на отдел "Счетоводство" е увеличена с една щатна бройка (докладна записка № 8002-384/10.09.2013 г.). Въз основа на промените в устройствения правилник на министерството и доклада на главния секретар министърът на труда и социалната политика утвърждава със заповед № РД 01-691/12.09.2013 г., считано от 14.09.2013 г., ново длъжностно разписание, според което дирекция "Финанси" се трансформира в дирекция "Бюджет и финанси", общата численост на дирекцията е запазена като числеността на отдел "Счетоводство"е увеличена с една щатна бройка, а тази на отдел "Бюджет" е намалена с една щатна бройка, като е съкратена една от двете бройки за длъжността "държавен експерт" (длъжностно разписание от 14.09. 2013 г.). На основание описаните промени със заповед № ЧР1 -197/13.09.2013 г. на министъра на труда и социалната политика, предмет на оспорване в настоящото производство, служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, считано от 14.09.2013 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган (министърът на труда и социалната политика е орган по назначаването на държавните служители в министерството съгласно чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията), в предвидената в същия текст писмена форма, съдържа посочените в нормата реквизити, включително фактическото и правно основание за прекратяване на правоотношението и е подписана саморъчно от органа, посочен като издател. Дължимите при прекратяването на служебното правоотношение обезщетения не са съществен елемент от текста на заповедта, тъй като не променят същността на направеното от органа по назначаването волеизявление, насочено към прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо доводите на жалбоподателката за съществени нарушения във формата на акта са неоснователни. Заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Обстоятелството, че жалбоподателката не е уведомена за прекратяването на правоотношението с едномесечно предизвестие не представлява нарушение на процедурата по издаване на акта, тъй като отправянето на предизвестие не е елемент от фактическия състав по постановяване на заповедта. В този смисъл липсата на предизвестие не може да обоснове извод за отмяна на административния акт. В подкрепа на това заключение е и разпоредбата на чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, според която при неспазване на срока на предизвестие органът по назначаването дължи на служителя обезщетение, т. е. изискването за предизвестие не е императивно и нарушаването му не води до порок на издадената заповед. Ето защо доводите на жалбоподателката в обратния смисъл са неоснователни. Осъществени са и материалноправните предпоставки, визирани в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на заеманата от служителката длъжност. Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, след като в изпълнение на правомощията си по чл. 16 от Устройствения правилник и в съответствие предприетите с ПМС № 194/2013 г. промени в правилника, които съгласно § 5 от постановлението влизат в сила 10 дни след обнародването на акта на 03.09.2013 г. или на 14.09.2013 г., министърът на труда и социалната политика утвърждава, считано от последната дата ново длъжностно разписание на ведомството. С утвърждаване на новото длъжностно разписание бройките за длъжността "държавен експерт" в отдел "Бюджет" на дирекция "Бюджет и финанси" са намалени от две на една. По този начин длъжностна заемната от жалбоподателката е съкратена. Съкращението е реално, тъй като независимо че длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция и система от функциите, е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. Извършената промяна предпоставя и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение с жалбоподателката, поради което настоящият състав приема, че оспорената заповед е постановена при спазване на материалния закон. Обстоятелството, че заповедта е издадена на 13.09.2013 г. не води до извод за нейната незаконосъобразност, тъй като настъпването на последиците й е изрично отложено във времето за 14.09.2013 г., когато влизат в сила промените в устройствения правилник и утвърденото във връзка с това ново длъжностно разписание на Министерство на труда и социалната политика. Ето защо доводът на жалбоподателката, че служебното правоотношение е прекратено преди да възникне правното основание за това, е неоснователен. Възражението за незаконосъобразност на заповедта поради неизвършен подбор между служителите също е неоснователно, тъй като Законът за държавния служител не въвежда такова изискване към органа по назначаването. При липсата на законово задължение за подбор между служителите, които изпълняват длъжността, чиито бройки са намалени, както и на въведени в закона или утвърдени от органа правила и критерии в тази насока, преценката за това кои от служителите ще останат и кои ще бъдат съкратени е изцяло от компетентността на административния орган и не може да бъде контролирана от съда. Ето защо съображенията на жалбоподателката във връзка с проведените атестации и оценки за изпълнение на длъжността са без значение за разрешаване на настоящия спор. Всичко изложено мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, поради което правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е осъществено в съответствие със закона. Това, както и изложеното по-горе относно компетентността на издателя, формата на акта и отсъствието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налага извода, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати нарушения, обосноваващи нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателката следва да заплати на Министерство на труда и социалната политика сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение