Решение № 5116 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12942/2012 г.

Решение № 5116 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12942/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /ЗПУКИ/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси против решение № 4581/07.08.2012 г., постановено по адм. дело № 3339/2012 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/. Чрез процесуалния представител юрк. Господинова жалбоподателят е навел доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост, а също така и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Процесуалният представител иска присъждане на съдебните разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът по делото - Кирил Димитров Стефанов, чрез адв. Бурова оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и посочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е установил липса на конфликт на интереси по повод направено сезиране по реда на чл. 27, ал. 5 ЗПУКИ по отношение на общинския съветник от гр. Челопеч Кирил Димитров Стефанов, тъй като при издаването на оспорения административен акт е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, като е постановен без събрани доказателства за съществуващ конфликт на интереси. Така постановеното решение е правилно. За да се произнесе по касационната жалба, настоящият съдебен състав възприе изцяло установената от АССГ фактическа обстановка. Доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, развит в касационната жалба се явява неоснователен. Съдът е изследвал задълбочено и е установил в пълнота фактическата обстановка по казуса. Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е правна материя, която определя общите правила, осигуряващи безпристрастното и в обществен интерес изпълнение на правомощията на лица, заемащи публична длъжност по смисъла на закона, реда за деклариране на несъвместимости и частни интереси, процедурите за установяване на конфликт на интереси, както и последиците по отношение на лицата, които попадат в конфликт на интереси. В глава първа на закона е определено приложното поле, което обхваща законодателната, съдебната, изпълнителната власт, както и местното самоуправление. В нея е дефинирано и понятието "конфликт на интереси", чрез последователното въвеждане на още две понятия, обясняващи основното, а именно - "частен интерес" и "облага" /чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от ЗПУКИ/. По този начин законодателят цели посочване на широк кръг ситуации, в които лице, заемащо публична длъжност по смисъла на закона може да попадне. Безспорно установено от първоинстанционния съд е, че ответникът по касационната жалба в качеството си на общински съветник е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 9 ЗПУКИ, поради което за същия са относими забраните по Глава втора на закона. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ, лице, заемащо публична длъжност, няма право при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес, а чл. 8 забранява при изпълнение на публичната длъжност лицето да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове в частен интерес. От представено по делото решение на Общинската избирателна комисия от 28.10.2007 г. за общински съветници в Община Челопеч са били избрани общо 11 души, между които е и касационният ответник. Последният е подал декларации по ЗПУКИ в които е отбелязал, че притежава "Реникар - КС" ЕООД, което дружество е подизпълнител на "Челопеч Майнинг" ЕАД. В преписката са приложени договори между двете дружества за осъществявани възмездни дейности. На 13.12.2011 г. ответникът е получил покана за изслушване на заседанието на КПУКИ, но видно от представения протокол, не се е явил пред комисията. Със свое решение № 35/02.03.2012 г. Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /КПУКИ/ е приела, че Кирил Стефанов при изпълнение на задълженията си по служба е гласувал за приемане на решения № 495/05.05.2011 г., № 415/28.07.2010 г. и № 246/26.05.2010 г. на Общински съвет - Челопеч, с което е нарушил разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ; участвал е в подготовката, обсъждането и приемането на решенията, с което е нарушил разпоредбата на чл. 8 от ЗПУКИ, а с участието си в приемането на решения № 144/30.01.2009 г. и № 268/20.08.2009 г. е нарушил и забраната на чл. 9, ал. 1 от ЗПУКИ във връзка с чл. 35 от ЗПУКИ. При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че не е налице нарушение на разпоредбата чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ тъй като процесното решение на КПУКИ в частта с която е установен конфликт на интереси по отношение на Кирил Стефанов е незаконосъобразно поради несъответствието му с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съгласно ЗПУКИ, за да се приеме, че е налице конфликт на интереси, следва да са налице в кумулация няколко условия - лицето да заема публична длъжност, да има частен интерес, частният интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията му. Тълкуването на разпоредбата на чл. 2 ЗПУКИ води до извода, че за да възникне "конфликт на интереси" следва да е налице установен по безспорен начин, съществуващ частен интерес, който от своя страна може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Нормата на закона не предвижда възможност за възникване на "конфликт на интереси", основаващ се на хипотетичен "частен интерес". От дадените в чл. 2, ал. 2 и 3 ЗПУКИ легални дефиниции на посочените понятия е видно, че за да е налице "частен интерес" трябва да съществува "облага" по смисъла на чл. 2, ал. 3 от закона. Посочените обстоятелства - облага и частен интерес следва да са установени по надлежния ред и с предвидените за това в закона доказателства. Облага, получена на основание законосъобразно и точно изпълнение на възложената дейност от страна на лицето заемащо публична дейност или от свързаните с него лица, не води до "частен интерес" по смисъла на закона и съответно до "конфликт на интереси". Целта на закона е да попречи на възможността за незаконно обогатяване или получаване на материални или нематериални облаги, чрез използване на служебното положение от облагодетелствувалото се лице изпълняващо публична длъжност, както и на свързаните с него лица. По делото липсват доказателства, установяващи наличието на частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията и задълженията, осъществявани по служба като общински съветник от страна на Кирил Стефанов по смисъла на чл. 2, ал. 2, вр. с ал. 3 от ЗПУКИ. Настоящият съдебен състав споделя извода на Административен съд София - град, с който той приема за правилно особеното мнение на члена на комисията Паскал Бояджийски, в което е посочено, че характерът на правоотношенията между "Челопеч майнинг" ЕАД и фирма "Реникар - КС" ЕООД е такъв, че позволява на общинските съветници да получават възнаграждения от цитираното предприятие само срещу престиран труд или изпълнени дейности по договори, а в конкретния случай събраните доказателства не обосновават извода, че представляваното от ответника дружество е получило "облага", без да изпълнява задълженията си по договори, сключени с "Челопеч майнинг" ЕАД. Съдът правилно е констатирал също така, че по отношение на икономическата свързаност и преценката за възможното и влияние е необходимо да се вземе предвид и фактът, че при отчета за касовото изпълнение на бюджета на община Челопеч е посочено, че 90% от общинските приходи са от същото предприятие. В контекста на изложеното изводът на съда за икономическата свързаност на самата община като администрация и като население, с "Челопеч майнинг" ЕАД е правилен. Сам по себе си този факт не води до конфликт на интереси. Законосъобразно и правилно съдът е приел, че при гласуването и приемането на посочените по-горе решения на ОС-Челопеч не е допуснато нарушение на чл. 7, ал. 1, чл. 8 и чл. 9, ал. 1 от ЗПУКИ, тъй като съставите на административните нарушения по чл. 6, 7, 8 и 10 от глава втора на ЗПУКИ изискват наличието на частен интерес, който съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗПУКИ трябва да води до облага или за лицето, заемащо публична длъжност, или за свързаното с него лице. Решаващият съд е направил правилен извод, че гласуваните от ОС - Челопеч решения не представляват облага за "Челопеч Майнинг" ЕАД, и че по всяко благоприятстващо го решение, дружеството се е задължавало за равностойна престация. Изводите на съда по отношение на взетото решение от ОбС-Челопеч за замяна на земеделски земи, настоящият съдебен състав намира за правилни. Видно от представените по делото доказателства е, че в резултат на замяната общината е получила повече и по висока категория земеделска земя, а именно заменени са 215 дка осма категория общински земеделски земи за 219 дка шеста категория земеделски земи на "Челопеч Майнинг" ЕАД. Обосновани са изводите на съда, че процесните решения на ОбС-Челопеч са взети в изпълнение на функциите на ОбС по Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Настоящият състав на съда счита, че поисканите от касатора договори и счетоводни документи свързани със счетоводния баланс на "Реникар - КС" ЕООД не доказват, че общинският съветник или свързаните с него лица са получили облага и в какъв размер е тя, включително нематериална такава. В контекста на изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното с нея решение на Административен съд София - град е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав не констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,