Решение № 11615 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5449/2015 г.
ВАСII отделение04.11.2015 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 111/24.03.2015 г. по адм. д. № 893/2014 г. на Административен съд Велико Търново. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Велико Търново при ЦУ на НАП чрез неговия процесуален представител за изменение на решение № 111/24.03.2015 г. по адм. д. № 893/2014 г. на Административен съд Велико Търново в частта му досежно присъдените разноски и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 5449/2015 г. по описа на Върховния административен съд в тази му част. ВРЪЩА делото в прекратителната му част на Административен съд Велико Търново за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК. Решението е окончателно, а определението за прекратяване не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11615 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5449/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Велико Търново при ЦУ на НАП чрез неговия процесуален представител и на "Дани 1" ООД чрез неговия пълномощник срещу решение № 111/24.03.2015 г. по адм. д. № 893/2014 г. на Административен съд Велико Търново. Считат решението в обжалваните му части за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират отмяната му. Ответникът "Дани 1" ООД чрез своя пълномощник оспорва касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Велико Търново при ЦУ на НАП. Ответникът директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Велико Търново при ЦУ на НАП намира касационната жалба на "Дани 1" ООД за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок, но касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Велико Търново при ЦУ на НАП е процесуално недопустима при следните съображения: Касаторът обжалва първоинстанционното решение в частта досежно присъдените разноски. Твърди, че следва да бъдат присъдени за всички инстанции и в по-голям размер. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК страната може да иска изменение на решението в частта за разноските. По това искане съдът се произнася с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба. Този процесуален ред следва да бъде спазен. Поради това процесната касационната жалба, съдържаща искане за изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските, следва да се остави без разглеждане, производството по делото да се прекрати в тази част. Тъй като касационната жалба по същността си е искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, в тази част делото следва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне с нарочно определение по искането за изменение на решението в частта за разноските. По касационната жалба на "Дани 1 " ООД: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Дани 1" ООД, против РА № 061202745/1.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта потвърдена с решение № 275/19.06.2013 г. С ревизионния акт е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 2 561, 66 лв по две фактури - от 28.10.2011 и 31.10.2011 г. и са начислени лихви в размер на 363, 76 лв. Обжалваното първоинстанционно решение е второ по съществото на спора след отменително решение на касационната инстанция. С последното са дадени указания на първоинстанционния съд да провери налице ли е порок, обуславящ нищожност на административния акт поради некомпетентност на издателя му. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е правно валиден такъв. Изводът му за валидност на административния акт е законосъобразен. Установява се по делото, че е налице редовно разрешен платен годишен отпуск за Цветанка Петрова, поради което правомощията по заместване от Илияна Ангелова за упражнени законосъобразно. Ползването на платен отпуск е разрешено от директора на офис Враца при ТД на НАП, поради което ревизионният акт е валиден административен акт като издаден от компетентен орган. За да отхвърли жалбата, решаващият съд е развил мотиви, че липсват достоверни данни за придобиване на стоките и тяхното движение между участниците в сделките. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Първоинстанционният съд подробно е изследвал възможността за приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Пряката доставка от "Роял Експорт" ЕООД към жалбоподателя е нереално извършена. Представените документи не доказват по безспорен начин предаването на пилешко месо от доставчика на жалбоподателя. На първо място, в стоковите разписки към процесните фактури като страна-произход на стоката е посочено Полша, а според прекия доставчик стоката е закупена в България. Не са налице транспортни документи, доказващи натоварването и разтоварването на стоката по процесните фактури, издадени от прекия доставчик "Роял Експорт" ЕООД. При насрещна проверка в дружеството, сочено като превозвач, е установено, че такъв превоз не е извършван. За да възникне правото на данъчен кредит, следва да са налице всички предвидени в закона предпоставки. За да е налице основание за начисляване на ДДС, респективно признаване на данъчен кредит, преди всичко следва да е налице реално осъществена доставка на стока или услуга. При оспорване реалност на доставките, в тежест на данъчнозадълженото лице е да докаже положителния факт за реалното им извършване с всички съпътстващи доставката документи, което в случая е опровергано. Ето защо обосновано е прието, че не е доказано настъпването на данъчни събития, съответно данъкът не е станал изискуем, поради което правото на данъчен кредит е упражнено в нарушение на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, забраняваща неправомерното начисляване на ДДС. В този аспект в касационната жалба не се сочат конкретни нови писмени доказателства, опровергаващи установените фактически констатации. Предвид изложеното обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба на "Дани 1" ООД пороци и следва да се остави в сила. По отношение направеното с касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП- Враца обжалване на решението в частта досежно разноските производството пред Върховния административен съд следва да се прекрати, а касационната жалба в тази част с характер на частна жалба следва да се изпрати на първоинстанционния съд за разглеждане съгласно правилата на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,