Решение № 261 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 316/2009 г.

Решение № 261 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 316/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 304 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Д. В. К. от гр. П. е поискала да се отмени влязлото в сила Решение № 968 от 07.11.2008 г. по гр. д. № 2521/2007 г. на ВКС - състав на III отделение на гражданската колегия, с което решението, след отмяна решението на въззивния съд по отхвърления от въззивния съд иск на М. А. М. по чл. 108 ЗС е отменено и е постановено ново решение, с което В. С. К. е осъден да предаде владението на М. А. М. на 409.54/600 идеални части от дворно място, представляващо УПИ VII, отреден за имот пл. № 1354 в кв. 125 по плана на гр. П. ведно с 1/2 идеална част от построения в дворното място жилищна сграда и 1/2 от паянтова сграда. С молбата за отмяна се поддържа, че влязлото в сила решение е неправилно, тъй като по делото тя не е участвала като страна, а участието и е задължително тъй като по отношение на спорната 1/2 идеална част от недвижимия имот, за който е уважен ревандикационния иск, решението по същество на спора я обвързва предвид на издадения НА № 199/1999 г. за придобиване право на собственост на основание давностно владение на името на съпруга и В. К., по време на брака им. Представя се акт за сключен гр. б. от дата 18.08.1990 г. и Покана за доброволно изпълнение от дата 06.02.2009 г.. По делото, по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил писмен отговор от М. А. М., с което се възразява, че релевираните нарушение на материалния и процесуален закон не са основания за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, не е било необходимо участието на Д. К. като страна по делото. По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира е допуснал разглеждането на молбата за отмяна по чл. 304 ГПК по същество. След преценка на наведените доводи на страните, настоящият състав намира, че молбата за отмяна е основателна . С разпоредбата на чл. 304 ГПК е предвидена, аналогично на отменения чл. 233, ал. 2 ГПК от 1952 г., гарантирана от закона процесуална форма на защита на трети лица, неучаствали по конкретен исков процес, доколкото формираната с влязло в сила съдебно решение силата на пресъдено нещо по конкретен гражданско правен спор, обективиран с решението, чиято отмяна се иска, засяга техни права и имуществени интереси. Това са хипотезите, когато тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право и именно поради неучастието им правото им на иск респ. на защита срещу заявения иск, не е било надлежно упражнено. В настоящата хипотеза отменителното основание се поддържа във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, и по конкретно с хипотеза, когато молителят - като неконституирана страна по делото, вследствие на нарушение на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото. С решението, чиято отмяна се иска, тричленният състав на ВКС е приел, че В. С. К., като съсобственик на общия парцел **** намиращите се в него сгради на основание дарение и ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ - НА № 199/99 г., не е придобил същите в изключителна собственост на основание придобивна давност, тъй като релевираното от него правоизключващо възражение, по заявения от М. А. М. иск по чл. 108 ЗС, е недоказано, поради което и е осъден да предаде на същата владението на 409.54/600 идеални части от дворно място, представляващо УПИ VII, отреден за имот пл. № 1354 в кв. 125 по плана на гр. П. ведно с 1/2 идеална част от построения в дворното място жилищна сграда и 1/2 от паянтова сграда. Посоченият нотариален акт № 199/99 г., признава в полза на В. С. К. вещни права в процесния парцел VII в кв. 125 по плана на гр. П., по отношение на двуетажната жилищна сграда и стопанската постройка. От представения с молбата а отмяна Акт за сключен гр. б. от дата 18.08.1990 г., се установява, че към датата на придобиване правото на собственост на посоченото в нотариалния акт основание / В. К. е в брак със молителката-съпруга Д. К., в рамките на действащия към този момент СК от 1985 г.(отм.), който предвижда, че придобитите по време на брака на страните вещни права, вещи или влогове са общи на съпрузите. Бездяловата имуществена общност по чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г.(отм.) предполага, в рамките на спора за вещни права и техния обем, участието на двамата съпрузи, титуляри на общото право. Ето защо, съпругата на В. К. е следвало да участва в рамките на исковия процес по спора за собственост като главна страна, неучастието и я е лишило от възможността да упражни правото си на защита, поради което и атакуваното с молбата за отмяна решение следва да се отмени . Настоящият състав намира, че делото следва се върне, предвид на отмененото въззивно решение, на първата инстанция, в производство по § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК за извършване на необходимите съдопроизводствени действия по конституирането на страната, като необходим другар. По изложените съображения и на основание чл. 304 ГПК във вр. с чл. 303, т. 5 ГПК, ВКС - състав на второ отделение на гражданската колегия