Решение № 14700 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10999/2014 г.
ВАСII отделение08.12.2014 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1337 от 9.06.2014 г., постановено по адм. дело № 691/2014 г. по описа на Административен съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14700 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10999/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Варна, против решение № 1337 от 9.06.2014 г., постановено по адм. дело № 691/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед № КД-14-03-417/12.02.2014 г. на същия административен орган. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалноправни и процесуалноправни норми, както и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за присъждане на направените по делото разноски. Постъпила е и втора касационна жалба от Пенка Илиева Петрова, в която се поддържа неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се неговата отмяна. Ответниците - Параскева Кирякова Атанасова и Добра Железова Георгиева, чрез адв. Пенев като процесуален представител, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в жалбата, депозираните писмени отговори и данните по делото, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил заповед № КД-14-03-417/12.02.2014 г. на началника на СГКК - Варна, с която на основание § 4к, ал. 13, т. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, въз основа на решение на комисията по ал. 12 по протокол № 155/22.01.2014 г., т. 9, във връзка със служебно заявление вх. № 10-4041/11.02.2014 г. и проект за изменение на ПНИ на СО "Акчелар", заявление вх. № УТ-94-17808/21.06.2013 г. от касационния жалбоподател Пенка Илиева Петрова, е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД- 18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в: заличаване от КК и КРНИ на поземлен имот с идентификатор 10135.2522.766 с площ 1810 кв. м., собственост на Желез Лефтеров Киров; създаване в КК и КРНИ на нови обекти: поземлен имот с идентификатор 10135.2522.968 с площ 1000 кв. м., собственост на Пенка Илиева Петрова въз основа на нотариален акт № 50/1993 г. и поземлен имот с идентификатор 10135.2522.969 с площ 810 кв. м., собственост на наследниците на Желез Лефтеров Киров въз основа на решение на ПК - Варна № 161/12.01.1994 г. Административният орган се е мотивирал с мотивите на комисията по ал. 12, като се позовава на задължителните указания, дадени с влязлото в сила на 22.03.2013 г. решение № 2580/24.10.2012 г. по адм. дело № 2297/2012 г. на Административен съд - Варна. За да отмени оспорената пред него заповед, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган съгласно § 4к, ал. 13, т. 2 ЗСПЗЗ, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неспазване на материалния закон. Посочил е, че както в плана на новообразуваните имоти (ПНИ), така и в КККР е допусната грешка, изразяваща се в непопълване на имота на касационния жалбоподател Пенка Петрова съгласно представения нотариален акт. Обосновал е извод, че процедурният ред за установяване на верните кадастрални граници е този по чл. 53, ал. 2 и ал. 3 (в относимата редакция) ЗКИР, като в случая не е съставен акт за непълноти и грешки, подписан от всички заинтересовани лица. Съдът е приел, че в случая е налице спор за материално право, който може да бъде разрешен от гражданския съд, поради което административният орган е следвало да откаже исканото изменение. Обжалваното решение е правилно. Правното основание за издаване на оспорената пред административния съд заповед е разпоредбата на § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ. Съгласно цитираната разпоредба влязъл в сила план на новообразуваните имоти може да се изменя, когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки; при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред. По делото не се спори, че планът на новообразуваните имоти на СО "Акчелар", одобрен със заповед № РД-06-7706-319/29.11.2006 г. на областния управител на област Варна, е влязъл в сила. Одобрена е и кадастралната карта със заповед № РД- 18- 92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, като данните в КК и КР относно ПИ с идентификатор 10135.2522.766 са същите както в ПНИ и регистъра към него - имотът е нанесен с площ 1810 кв. м. и е вписан като собственост на наследниците на Желез Лефтеров Киров. Жалбоподателката Пенка Петрова, която се легитимира с нотариален акт като собственик на имот - лозе с площ от 1000 кв. м. в гр. Варна, м. Акчелар, не е оспорвала ПНИ. Нейният имот не е отразен в плана на новообразуваните имоти и е идентичен с този, за който е отказано възстановяване на правото на собственост върху лозе от 1.172 дка на наследниците на Желез Киров по решение № 161/12.04.1994 г. на ПК - Варна. Издадена е заповед № 1095/20.12.2007 г. на кмета на район Приморски, влязла в сила на 24.10.2008 г., с която е възстановено правото на собственост на наследниците на Желез Киров - ответници в настоящото производство Параскева Атанасова и Добра Георгиева, на основание § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ върху ПИ № 766 по ПНИ с площ от 1810 кв. м. с описани в нея граници. В случая административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, като по този начин е издал заповедта в противоречие на административнопроизводствените правила. Съгласно § 4к, ал. 13, т. 2 ПЗР ЗСПЗЗ този орган е длъжен да проведе производство по изменение на КК и КР, но не е обвързан от решението на комисията по ал. 12. Решението на същата представлява част от процедурата по изменение на ПНИ, но не е задължително за издателя на заповедта, който на самостоятелно основание е бил длъжен да прецени и обсъди всички доказателства за наличие на предпоставките за постановяването й, което не е направено. Указанията на Административен съд - Варна, дадени в мотивите на влязлото в сила решение по адм. дело № 2297/2012 г., след отмяна на предходна заповед на началника на СГКК - Варна и връщане на преписката за ново произнасяне, са в насока административният орган да се произнесе по искането на жалбоподателката Петрова от 22.06.2009 г., като се съобразят титулите за собственост на имотите на наследниците на Желез Киров и на Петрова, както и установяванията на съдебно - техническата експертиза. Тези указания на съда не освобождават административния орган от задължението да извърши нова преценка на всички относими доказателства, след което да се произнесе относно съществуването или липсата на спор за материално право. В случая касационният жалбоподател - началникът на СГКК - Варна не е съобразил наличието на влязла в сила заповед № 1095/20.12.2007 г. на кмета на район Приморски, издадена на основание § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, с която е наредено да се възстанови правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от същия закон върху ПИ № 766 по ПНИ с площ от 1810 кв. м. на наследниците на Желез Киров - ответници в настоящото производство. С нея е финализирана процедурата по възстановяване на собствеността върху този имот въз основа на влезлия в сила ПНИ. Тази заповед е завършващият елемент от сложния фактически състав по възстановяване на собствеността върху новообразуван имот. Доводите за нейната незаконосъобразност, наведени в касационната жалба на Пенка Петрова, не могат да се обсъждат нито от административния орган, нито от административния съд в настоящото производство. Косвен съдебен контрол на този административен акт в производство по изменение на ПНИ е недопустим. При правилно установени факти законосъобразен е изводът на съда, че в случая е налице спор за материално право между наследниците на Желез Киров и жалбоподателката Пенка Петрова, инициирала производството за изменение на влезлия в сила ПНИ, тъй като със заповедта е извършено изменение в кадастралния регистър, в площта и границите на поземлен имот с идентификатор № 10135.2522.766 въпреки направеното от ответниците възражение. При наличие на такъв спор, както комисията, така и органа, не могат да уважат заявеното от Пенка Петрова изменение на ПНИ, преди този спор да бъде разрешен по общия исков ред от гражданския съд. Настоящият състав не споделя извода на административния съд за нарушение на чл. 53, ал. 3 ЗКИР поради несъставен акт за непълноти и грешки в производството по изменение на КК и КР, защото последното има за предмет изменение на ПНИ по специалния ред, предвиден в чл. 28в ППЗСПЗЗ във връзка с § 4к, ал. 8, т. 1, ал. 12 и ал. 13 ПЗР ЗСПЗЗ, който не предвижда съставянето на такъв акт, а само решение на комисия. Независимо от това крайният извод на съда, че при наличие на спор за материално право, изменението е било недопустимо и административният орган е следвало да постанови отказ поради колизия на права, се явява правилен. Разпоредбата на § 4к, ал. 8, т. 1, предл. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, съгласно която при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред, съответства изцяло на разпоредбата на чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР. В този смисъл неоснователно е оплакването на касатора - началника на СГКК - Варна, че установяването на такъв спор предвид дадените от съда указания по предходно отменително решение, е без правно значение. Като е направил извод за наличие на спор за материално право, който следва да бъде разрешен от гражданския съд, Административен съд - Варна е постановил законосъобразно решение като краен резултат. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение