Решение № 13427 от 11.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11024/2014 г.

Решение № 13427 от 11.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11024/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на Стефан Василев Иванов от гр. Варна чрез адв. Мария Славова от САК за отмяна по чл. 239 от АПК на Решение № 697/24.04.2009 г., постановено по адм. д. № 620/2009 г. по описа на Административен съд гр. Варна, ХХVI състав, оставено в сила с Решение № 3683/22.03.2010 г. по адм. д. № 8524/2009 г. по описа на ВАС, III отделение. Моли влязлото в сила Решение на Административен съд гр. Варна да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, Стефан Иванов не се явява лично и се представлява от адв. Славова, която поддържа молбата за отмяна на посочените в разпоредбата на чл. 239, т. 1, 2 и 3 от АПК основания. Представя писмени доказателства. Ответникът, Кмета на Община Варна, редовно призован, не изпраща представител. Молбата за отмяна е предявена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по смисъла на чл. 237 от АПК, от страна по делото, за която актът е неблагоприятен и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С Решение № 697/24.04.2009 г., постановено по адм. д. № 620/2009 г. по описа на Административен съд гр. Варна, ХХVI състав, оставено в сила с Решение № 3683/22.03.2010 г. по адм. д. № 8524/2009 г. по описа на ВАС, III отделение, съдът е отхвърлил жалбата на Стефан Василев Иванов против отказ, обективиран в писмо изх. № ЗАО-17-1261/26.01.2009 г. на Кмета на Община Варна по искане на жалбоподателя с вх. № ЗАО-1261/12.01.2009 г. за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имоти, изградени в ПИ № 10135.536.498 по плана на Приморски парк, м-ст "Салтанат" № 38 в гр. Варна. За да постанови решението си, Административен съд гр. Варна е приел, че очевидно е налице спор за материално право между Община Варна и жалбоподателя, който спор по силата на изричната разпоредба на чл. 64, ал. 2 от ЗОС може да бъде разрешен само по исков път. Ето защо е приел за ирелевантни и не е коментирал възраженията за датите на съставяне и вписване на АОС /ч/, понеже са извън предмета на конкретното производство. По сходни съображения ВАС е постановил решение, с което е оставил в сила решението на Административен съд - Варна. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретни, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 от АПК основания. Доколкото молителят в съдебно заседание твърди, че претендира отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основанията, посочени в чл. 239, т. 1 - 3 от АПК, настоящият съдебен състав следва да се произнесе за наличието на тези законови предпоставки. Твърди се, че са налице основанията по чл. 239, т. 1,2 и 3 АПК и като такива се сочат приложеният Акт за общинска собственост и влязлото в сила решение № 354 от 10.03.2014 г. по гр. д. № 3268/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е прието за установено престъпно обстоятелство относно датата на съставяне на АОС. Цитираният АОС е бил известен на страните при разглеждане на делото, тъй като те са страни и по предмета му, което ще рече, че не могат да бъдат основание за отмяна на решението по чл. 239, т. 1 АПК. Относно приетото за установено престъпно обстоятелство относно датата на съставяне на АОС, първоинстанционният и тричленният състав на ВАС не са основали решението си на датата на съставяне на АОС, както изисква чл. 239, т. 3 АПК. Напротив, съдът е приел, че е недопустимо да се обсъжда възраженията срещу датата на съставяне на АОС в производството по делото, тъй като е налице спор за правото на собственост върху процесният имот между физическото лице, което иска да се снабди с констативен нотариален акт за собственост в охранителното /и като такова безспорно/ нотариално производство по обстоятелствена проверка, за доказване на изтекла в негова полза придобивна давност, от една страна и Община Варна от друга. В такъв случай, въпреки установеното престъпно обстоятелство, не е налице отменително основание по чл. 239, т. 3 АПК. Ето защо искането за отмяна на влязлото в сила решение следва да се отхвърли изцяло като неоснователно. При липса на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 1 - 3 от АПК, искането на Стефан Иванов следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав