Решение № 4230 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9133/2014 г.

Решение № 4230 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9133/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Диагностично-консултативен център Св. Иван Рилски - Аспарухово - Варна" ЕООД - гр. Варна, представлявано от управителя Татяна Колева Аврамова, чрез пълномощника адв. Албена Нинова, против решение № 1080/10.05.2014 г., постановено по адм. дело № 411/2014 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му против писмена покана изх. № 29-04-4353/3.12.2013 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ гр. Варна за възстановяване на неоснователно заплатени суми в размер общо на 1219,76 лв., представляващи стойността на назначените и заплатени от бюджета на НЗОК брой на специализираните медицински дейности /СМД/ и стойности на медико-диагностичните дейности /МДД/ за второто тримесечие на 2013 г., извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районната здравноосигурителна каса гр. Варна, представляван от пълномощника юрисконсулт Петя Иванова - Сотирова, оспорва жалбата, като в писмени бележки излага съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отхвърлена жалбата на "Диагностично - консултативен център (ДКЦ) - Св. Иван Рилски - Аспарухово - Варна" ЕООД против писмена покана с рег. № 29-04-4353/3.12.2013 г., издадена от директора на РЗОК гр. Варна за възстановяване на неоснователно заплатената от РЗОК сума в размер на 1219,76 лв., представляваща стойността на надвишените и заплатени от бюджета на НЗОК брой на СМД и стойност на МДД за второто тримесечие на 2013 г., както следва: по бл. МЗ-НЗОК № 3 - 476 лв., по бл. МЗ-НЗОК № 3А - 677 лв. и по бл. МЗ-НЗОК № 4 - 66,76 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ответната страна сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извода, че с оспорената писмена покана законосъобразно е разпоредено да бъдат възстановени на НЗОК посочените в поканата средства, заплатени за назначени извън определените брой СМД и стойност на МДД и разрешените надвишавания и задължението за компенсиране за второто тримесечие на 2013 г. Обжалваното решение е правилно. Същото е постановено при правилно установена фактическа обстановка, въз основа на подробно и последователно обсъждане на събраните доказателства и на доводите на страните. Правните изводи на съда са съобразени с приложимия материален закон и се споделят от настоящия състав. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че "ДКЦ - Св. Иван Рилски - Аспарухово - Варна" ЕООД е изпълнител по договор № 030728/17.02.2012 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, сключен с НЗОК. Съгласно клаузата на чл. 57 от този договор, същият е в сила до сключването на нов или до промяна на действащия Национален рамков договор /НРД/, поради което е действал и за 2013 г. Между страните са подписани пет двустранни протокола за определяне на броя на СМД и стойност на МДД за второто тримесечие на 2013 г., с които същите последователно са увеличавани за трите вида бланки - МЗ-НЗОК № 3, МЗ-НЗОК № 3А и МЗ-НЗОК № 4, въз основа на подавани заявления от управителя на ДКЦ за определяне на допълнителни брой СМД и стойности на МДД. Окончателните стойности за тримесечието са отразени в протокол № 5/28.6.2013 г., както следва: 332 броя за бл. МЗ-НЗОК № 3, 150 броя за бл. МЗ-НЗОК № 3А и 5030 лв. - за бл. МЗ-НЗОК № 3А. В чл. 43, ал. 3 от договора е предвидена възможност за надхвърляне на броя на СМД и стойностите на МДД с до 10 на сто, като надвишението се допуска само за текущото тримесечие и не може да бъде прехвърляно в следващите, а с ал. 4 на същия чл. е предвидена възможността за превишение на определените брой на СМД и стойност на МДД с допълнителни 15 % за първо, второ и трето тримесечия на годината, които изпълнителят е длъжен да компенсира през следващото тримесечие. Съгласно чл. 44 от договора, възложителят може да разпределя и преразпределя допълнителен брой на СМД и стойност на МДД на изпълнителя, при заявена необходимост с мотивирано искане преди изтичането на съответното тримесечие, като разпределението се осъществява в рамките на определените средства в бюджетните сметки на РЗОК за здравноосигурителни плащания за СМД и МДД, при спазване на ЗБНЗОК за 2012 г. Въз основа на заповед № РД-09-1331/04.11.2013 г., издадена от директора на РЗОК гр. Варна е извършена финансова проверка на "ДКЦ - Св. Иван Рилски - Аспарухово - Варна" ЕООД във връзка с изпълнението на индивидуалния договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ относно определения брой на СМД и определените стойности на МДД, възложени за назначаване за второто тримесечие на 2013 г. За резултатите от проверката е съставен протокол за неоснователно получени суми № 2-432/19.11.2013 г., в който е отразено, че за второто тримесечие на 2013 г. "ДКЦ - Св. Иван Рилски - Аспарухово - Варна" ЕООД е превишило броя на СМД и стойности на МДД над допустимите надвишения и задължението за компенсиране, както следва: за СМД бл. МЗ-НЗОК № 3 - на обща стойност 476 лв., за ВСМД бл. МЗ-НЗОК № 3А - на обща стойност 677 лв. и за МДД бл. МЗ-НЗОК № 4 - на обща стойност 66,76 лв., като общата стойност на превишенията е в размер на 1219,76 лв. Въз основа на протокола за неоснователно получени суми, от директора на РЗОК гр. Варна е издадена писмената покана, която е предмет на оспорването пред съда, за възстановяване на посочената сума в размер общо на 1219,76 лв. Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза първоинстанционният съд обосновано е приел, че общият размер на изразходваните средства, които следва да бъдат възстановени от лечебното заведение е 1219,76 лв., от които за бл. МЗ-НЗОК № 3 - 476 лв. за 28 броя направления в превишение, за бл. МЗ-НЗОК № 3А - 677 лв. за 36 броя направления в превишение и за бл. МЗ-НЗОК № 4 - 66,76 лв., съгласно приложените към заключението таблици. От правна страна, в чл. 76а ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В същия смисъл е клаузата по чл. 45, ал. 1 от договора, според която изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя /НЗОК/ заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишавания и задължението за компенсиране, както и ал. 2, според която контролът по изпълнение на броя на определените СМД и стойностите на назначаваните МДД се осъществява по реда на чл. 76а и чл. 76б ЗЗО, като за целта се извършва проверка, за резултатите от нея се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. С оглед на изложеното, обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице щета за НЗОК в размер общо на 1219,76 лв., равняваща се на изплатените суми за превишението на броя на СМД и стойност на МДД по посочените бланки обр. МЗ-НЗОК № 3, № 3А и № 4 за издадени и изплатени направления за СМД и МДД. Извършено е плащане от бюджета на НЗОК над определените брой на СМД и стойности на МДД за второто тримесечие на 2013 г., поради което изплатените суми от НЗОК следва да бъдат възстановени съгласно чл. 45, ал. 1 от договора. След като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определените с посочения протокол брой на СМД и стойности на ММД и над разрешените надвишения, при отчитане на задължението за компенсиране, изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Изложените в касационната жалба доводи, че с приемането на регулативни стандарти се ограничава достъпа на здравноосигурените лица до основния пакет медицински дейности, са неоснователни. В случая не става въпрос за отказ за оказване на медицинска помощ на здравноосигурени лица, а за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между лечебното заведение и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. Доводите в касационната жалба не са по тълкуването и прилагането на закона и сключения индивидуален договор, а по своята същност са възражения срещу възприетото от законодателя разрешение по въпросите на регулативните стандарти /брой на СМД и стойност на МДД/. Въпросът относно тяхната допустимост е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конституционно дело № 12/2006 г. на Конституционния съд. Както многократно е излагано в решения на Върховния административен съд по сходни казуси, в решението на Конституционния съд е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени, както и че специализираните дейности и медико - диагностичните дейности могат да бъдат изпълнявани безплатно за гражданите само до размера на утвърдените със съответния закон за бюджета на НЗОК средства и превишението на тези средства представлява неоснователно плащане и е щета за НЗОК, която следва да бъде възстановена от лицата, които са я причинили. Във връзка с поддържаното възражение за неправилно определяне на стойността на броя СМД и стойности на МДД за второто тримесечие на 2013 г., което е било поддържано пред първата инстанция, следва да се отбележи, че настоящият състав споделя изложените от първоинстанционния съд съображения и направените изводи. Механизмът на формиране на бюджета на НЗОК, както и правилата за определяне на броя на СМД и стойност на МДД за всеки изпълнител, са правно регламентирани. Ежегодно Народното събрание утвърждава със закон бюджет на НЗОК, като определя средствата, които могат да бъдат изразходвани за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико - диагностична дейност; от Надзорния съвет на НЗОК се приемат Правила за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, като в чл. 2, ал. 5 от действащите за 2013 г. правила, приети с решение № РД-НС-04-3/14.01.2013 г. на НС на НЗОК, е регламентирано, че НЗОК определя броя на назначаваните СМД и стойности на МДД на РЗОК за всяко тримесечие до края на последния месец, предхождащ тримесечието, като разпределението им е в зависимост от месечното разпределение и очакваното изпълнение на бюджета на НЗОК, а в чл. 3, ал. 3 и 4 от същите правила е предвидено, че РЗОК определя индивидуалният брой на назначаваните СМД и стойността на МДД на всеки отделен изпълнител на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от управителя на НЗОК регионални параметри за съответното тримесечие. Самият протокол за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на МДД не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. С подписването на съответния протокол за определяне на броя на СМД и стойност на МДД за тримесечието, същите стават част от индивидуалния договор между НЗОК и изпълнителя на медицинска помощ и неизпълнението на определените лимити, изразяващо се в превишение на определените брой на СМД и стойност на МДД, представлява нарушение на договора и подлежи на санкциониране по предвидения в самия договор ред - чрез възстановяване на неоснователно изплатените суми в превишение на определените лимити. Предвид изложеното, обосновано и правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че жалбоподателят следва да възстанови на НЗОК неправомерно изплатената сума, надвишаваща определените за тримесечието брой на СМД и стойност на МДД, над допустимите превишения и задължението за компенсиране. Не са налице касационни основания за отмяна на решението, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, не се присъждат разноски за производството пред касационната инстанция. Въпреки неоснователността на касационната жалба, на ответната страна не следва да бъде присъждано второ юрисконсултско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСК на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В диспозитива на тълкувателното решение, възпроизведен дословно, не е посочено изрично, че юрисконсултско възнаграждение се дължи поотделно за всяка съдебна инстанция. Такъв извод не може да бъде изведен и от съдържанието на мотивите на това решение, тъй като присъждането на второ юрисконсултско възнаграждение /или такова за всяка инстанция поотделено, когато делото е връщано за ново разглеждане/ изобщо не е коментирано в мотивите. Няма основание за приложение по аналогия на разпоредбите относно възлагането на разноски за действително изплатени адвокатски възнаграждения за всяка инстанция, тъй като адвокатското възнагражедние е реално направена /платена от страната/ разноска. След като вече е присъдено възнаграждение с първоинстанционното решение в дължимия размер, няма основание за присъждане на второ юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,