Решение № 50044 от 7.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3273/2021 г.

Решение № 50044 от 7.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3273/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 290 – 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 929/20.05.2021 г. по гр. д. № 878/2021 г., с което Окръжен съд – Варна, потвърждавайки решение № 260450/12.02.2021 г. по гр. д. № 9002/2020 г. на Районен съд – Варна, е признал за установено, че К. С. Т. не дължи на "Електроразпределение Север" АД сумата 5 401.93 лв. – корекция на сметка за обект в [населено място], [улица], партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] за периода 16.02.2017 г. – 15.04.2020 г. по фактура № [ЕГН]/27.05.2020 г. С молба, докладвана в откритото съдебно заседание от 14.06.2022 г., ответникът по касация К. Т. заявява, че се отказва от иска в частта над сумата 5 000 лв., като при този размер касационната жалба е с недопустим предмет (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК) и Върховният касационен съд следва да я остави без разглеждане по същество. Отказът е заявен от К. Т., ищец по иска в хода на касационното производство. С ТР № 4/23.11.2022 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГТК се прие, че при частичен отказ от иска, заявен по реда на чл. 233 ГПК в касационното производство, ВКС следва да обезсили въззивното и първоинстанционното решение относно частта от размера на спорното право, с разглеждането на която съдът е десезиран, и да прекрати производството в тази част, а касационното обжалване относно останалата част от спорното право, за която не е налице десезиране, е допустимо и следва да продължи дори и когато в резултат на частичния отказ цената на иска е под прага, установен в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Зачитайки действието на тълкувателното решение по чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, настоящият състав е длъжен да приеме, че производството пред касационната инстанция следва да бъде прекратено на основание чл. 233 ГПК частично, до посочения по-горе размер, а обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени в частите, с която съдилищата са се произнесли по предявения иск за недължимост на сумата над сумата 5 000 лв. Касационното обжалване е допуснато по следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е ответникът да докаже техническата и метрологична годност на средството за търговско измерване (СТИ), монтирано в обекта, за да може съдът по отрицателния установителен иск на крайния клиент срещу оператора на електроразпределителната мрежа да установи основанието на оспореното вземане, произтичащо от преизчисляване на количеството електрическа енергия, измерено чрез показания в неиндивидуализиран (скрит)регистър на СТИ, при действието на измененията в Закона за енергетиката и раздел IX от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране ? и 2. Каква е доказателствената сила и доказателственото значение на протоколите за техническа и метрологична годност на СТИ, монтирано в обекта, съставени от Българския институт по метрология? Отговорите и на двата въпроса произтичат от установената практика на Върховния касационен съд – напр. решение № 85/27.06.2021 г. по гр. д. № 2528/2021 г., IV-то ГО и цитираните в него други, и решение № 75/13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г., IV-то ГО. Обобщена, в нея се приема следното следното: Възможността операторът на електроразпределителната мрежа едностранно да коригира (преизчисли) сметките на крайния клиент за минал период поради показания на количеството електрическа енергия, измерено в невизуализиран (скрит) регистър на СТЕ, произтича от измененията в Закона за енергетиката и по-конкретно – от чл. 55 и чл. 56 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране .