Решение № 11585 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3718/2009 г.

Решение № 11585 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3718/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалбата на Георги Стоянов Манолов, в качеството му на кмет на община Свиленград, срещу решение № 854 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г. (публ. ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч на територията на община Свиленград, област Хасково, в частта относно отчуждаването на недвижим имот - земеделска земя - с идентификатор 65677.001.048, находящ се в землището на гр. Свиленград, м. "Орманя". С жалбата се прилагат писмени доказателства. Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрк. Василев и заинтересованите страни Национална компания "Железопътна инфраструктура", МРРБ, МТ и МФ чрез процесуалните си представители юрк. Стоянова, юрк. Иванова, юрк. Масларов и юрк. Цветанова, пледират за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: В процедура по чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б ЗДС с решение № 854 на Министерския съвет от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч на територията на община Свиленград, област Хасково, са отчуждени 2, 882 дка от недвижим имот с идентификатор 65677.001.048 по кадастралната карта на гр. Свиленград, м. "Орманя", представляващи земеделска земя V категория, публична общинска собственост. Със същото решение е определено обезщетение в размер на 1 564 лева. По делото е представена независима експертна оценка, от заключението на която е видно, че експертите са се запознали със 132 бр. изповядани сделки в района на гр. Свиленград, при което са констатирали, че цените на земеделските имоти варират от 50 до 260 лв. за дка. Въпреки наличието на множество пазарни свидетелства, поради широкия диапазон на цените, експертите са решили да дадат оценката си по реда на чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи (ДВ, бр. 64 от 05.06.1998 г.). С определение на съда от 20.02.2009 г. е назначена оценителна експертиза. Вещото лице след анализ на независимата експертна оценка, възложена на 15.07.2008 г., както е посочено в нея и 3 бр. пазарни свидетелства - нот. акт № 104 от 30.08.2007 г., нот. акт № 128 от 20.12.2007 г. и нот. акт № 73 от 18.07.2007 г. предлага оценка по 12, 86 лева на кв. м земя за отчуждения имот или общо обезщетение в размер на 37 063 лева. Експертизата не е оспорена от страните и е приета от съда за обективна и съответстваща на разпоредбите на ЗДС. При тази фактическа установеност съдът прави следните изводи: Разпоредбата на чл. 32 от ЗДС предвижда възможност имоти или части от имоти, собственост на физически или юридически лица, да бъдат принудително отчуждавани за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно парично обезщетение. Съгласно ал. 2 на текста (ДВ, бр. 17 от 2006 г.) равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение следва да се определи по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост - за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони и по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи, т. е. по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи (ДВ, бр. 64 от 05.06.1998 г.). Съгласно дефиницията на § 1а, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДС : "Пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. За конкретния случай оценката на имота, подлежащ на отчуждаване по процесното решение на МС № 854 е възложена на 15.07.2007 г. Следователно, за да бъде определено правилно равностойното парично обезщетение следва да се кредитира заключението на вещото лице, тъй като експертът е интерпретирал изповядани сделки в район в близост до отчуждавания, които са вписани в Службата по вписванията в периода от 15.07.2007 г. до 15.07.2008 г. Съдът счита, че независимата експертна оценка не отговаря на изискванията на ЗДС, тъй като в района са налице множество сделки с недвижими имоти, и по-конкретно земеделски земи, но експертите въпреки това са дали оценка по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи и в противоречие със ЗДС. Ето защо оценката на административния орган е незаконосъобразна и следва да бъде изменена съобразно заключението на в. л. Найденов. Жалбоподателят е претендирал разноски и такива, с оглед крайния изход на делото и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК му се следват. Ответникът следва да заплати понесените от страната разходи за назначената по делото експертиза в размер на 300 лв. От представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че за процесуалното представителство по настоящето дело на адв. Овчарова е била заплатена сумата от 2 000 лв. Тази сума обаче е прекомерно завишена. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, поради което разноските за представляващия жалбоподателя адвокат следва да бъдат определени съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, т. е. по чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 234 лева. По изложените съображения, Върховния административен съд, трето отделение,