Решение № 4785 от 4.5.2023 г. на ВАС, II о.

ВАСВторо отделение04.05.2023 г.докладчик Мариета Милева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 106 от 17.01.2023 г. по адм. дело 1114/2022 г. на Административен съд Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Б. Ставрев и П. Ставрев против решение 106 от 17.01.2023 г. по адм. дело 1114/2022 г. на Административен съд Пловдив, с което са отхвърлени жалбите им против заповед А 605/25.03.2022 г., издадена от кмета на община Асеновград, за премахване на незаконен строеж, представляващ жилищна сграда, находяща се в УПИ II-1566, кв. 132, ПИ с идентификатор 00702.514.377 по кадастралната карта на гр. Асеновград. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Молят решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта за премахване на строежа да бъде отменена. Претендират и направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Асеновград, в писмен отговор, подаден чрез пълномощника му юрк. Марчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Обжалваното решение на Административен съд Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от събраните доказателства, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на съдебния акт. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактически обстоятелства за постановяване на административния акт се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, в който е описан строежът и нарушените при изграждането му разпоредби. Посоченото в заповедта правно основание - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, кореспондира с изложените в обстоятелствата част на акта факти и със заключението, че разрешението за строеж е изгубило действието си. Ето защо доводите на касаторите, че мотивите на административния акт са неясни, противоречиви и не съответстват на правното основание за издаване на заповедта, са неоснователни. Процедурата по издаване на административния акт също е спазена. Заповедта е издадена след съставен констативен акт, в който е описан строежът и нарушените при изграждането му разпоредби. Актът е съобщен на жалбоподателите, а представените от последните възражения, заедно със събраните по преписката доказателства са обсъдени от органа при издаване на административния акт. По този начин изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК са изпълнени, а доводите на жалбоподателите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, са неоснователни, още повече че оспорващите могат да изложат всички свои доводи и възражения, както и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и в хода на съдебното производство. Крайният извод на административния съд за издаване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания също е правилен, но по различни от изложените в съдебния акт съображения. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая предмет на заповедта за премахване е строеж: жилищна сграда, със застроена площ от 130 кв.м., находяща се в УПИ II-1566, кв. 132, ПИ с идентификатор 00702.514.377 по кадастралната карта на гр. Асеновград. Сградата е на четири етажа, изпълнена от стоманобетонова носеща конструкция и стени от тухлена зидария. На първите три етажа са изпълнени всички фасадни и вътрешни стени. На четвъртия етаж са изпълнени колони и част от зидовете. Покривна конструкция не е изградена. Строителството започва през 2014 г. след одобрени през 2011 г. технически инвестиционни проекти и издадено въз основа на тях разрешение за строеж 399/ 11.11.2011 г. , презаверено на 18.10.2016 г. При тези факти следва да се приеме, че наредената за премахване сграда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, посочен като правно основание за издаване на заповедта, е незаконен. В случая разрешение за строеж 399/ 11.11.2011 г., презаверено на 18.10.2016 г., е изгубило действието си, тъй като строителството не е завършено в срока, за който е било презаверено, а като последица от това, одобрените инвестиционни проекти също са изгубили действието си (чл. 153, ал. 9 и ал. 10 ЗУТ). С отпадане на правното действие на издадените строителни книжа материалноправните предпоставки на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ са изпълнени и строежът се явява незаконен в хипотезата на посочената разпоредба. Изводът на първоинстанционния съд, че срокът на разрешението за строеж не е изтекъл поради издаването на заповед А-1578/ 09.10.2017 г. на кмета на община Асеновград, с която е спряно изпълнението на строителните и монтажни работи и е забранен достъпа до наредения за премахване строеж, е неправилен, тъй като не намира опора в нормативната уредба. Освен това в хипотезата на чл. 224а ЗУТ във връзка с чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗУТ спирането е временно и строителството може да продължи с разрешение на органа, след отстраняване на причините, довели до спирането (чл. 224а, ал. 4 ЗУТ). Тези причини в случая не са отстранени, поради което следва да се приеме, че незавършването на строителството в 5 годишния срок, за който е презаверено разрешението за строеж, се дължи на поведението на възложителите. Като изграден след 2014г. строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на §16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,