Решение № 7357 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4259/2018 г.

Решение № 7357 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4259/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. В. Г., гражданин на Руска федерация чрез адвокат О. К. Д. от САК, срещу съдебно решение № 7667/13.12.2017 г., постановено по адм. д. № 12181/2017 г. по описа на Административния съд С.-град (АССГ), Първо отделение, 34 състав. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Сочените касационни основания са - съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата срещу Решение № 15251/2017 г. от 04.08.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Г. Е. М. оспорва жалбата и прави искане да се отхвърли касационната жалба. Счита първоинстанционното съдебно решение за правилно и законосъобразно, и като такова моли да бъде потвърдено. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Г. В. В., гражданин на Руска федерация, срещу решение № 15251/17 г. от 04.08.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че изложените от жалбоподателя причини, не представляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. От изявленията на Г., дадени в хода на проведените интервюта било видно, че той не бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Бежанската история на чужденеца не съдържала твърдения за осъществено преследване по признаците, установени в нормата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. От събраните в производството доказателства, в т. ч. и данните от проведените интервюта, при приложение на глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисариат на ОНН за бежанците, сочат на извод, че жалбоподателя е мигрант, а не лице търсещо закрила поради обстоятелствата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Според съда, посочените от жалбоподателя причини не са и сред основанията, обосноваващи предоставяне на хуманитарен статут. В конкретния случай лицето не е посочило като причина да напусне държавата по произход нито една от реалните опасности, предвидени в нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В оспорения акт е направена преценка на ситуацията в страната чрез позоваване на справка от специализираната дирекция в ДАБ. От тези данни не дават основание да се приеме, че степента на безогледно насилие в страната е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарната закрила на базата на общата ситуация. Липсват данни за наличие на вътрешен или международен въоръжен конфликт в областта, в която жалбоподателя е живял в родината си. Съдът е достигнал до извода, че в конкретния случай не се установява наличие на юридически факти, осъществяващи хипотезата както на чл. 9, т. 1, 2 и 3 ЗУБ, така и на чл. 9, ал. 6 и 8 от ЗУБ. Последния извод на административния съд е, че посредством процедурата по ЗУБ се цели заобикаляне на режима за пребиваване на територията на Р. Б., установен в ЗЧРБ. Решението е правилно. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е нарушен материалният закон. Решението е обосновано, като съдът е изложил подробни мотиви. Крайният извод относно наличието на основание за отказ предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут е съобразен със закона. Не се споделя възражението в касационната жалба, че не са посочени точно фактическите и правни основания за издаване на решение № 15251/04.08.2017 г. на Председателя на ДАБ, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. След преценка на събраните по административната преписка и делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил верния извод за това, че решението е постановено в установената от закона писмена форма, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Съгласно ал. 2, т. 4 на чл. 59 от АПК, административния акт съдържа фактически и правни основания за издаването му. В конкретната хипотеза административния орган подробно е мотивирал решението си да откаже да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на лицето, като подробно се е мотивирал за липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. На следващо място неоснователен е довода на касатора по отоншение на обстоятелството, че не е точно посочено в разпоредителната част на решението правата и задълженията, начина и срока на изпълнение на решението съгласно чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. Видно от диспозитива на оспорвания административен акт на Г. В. В. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В този случай следва да се приема, че е изпълнено изискването предвидено в чл. 59 от АПК, тъй като може да се установи волята на административния орган и съдържанието на разпоредените задължения, а именно, че е отказано предоставянето на статут. Доводът в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на съществени съдопроизводствени правила е неоснователен. Неспазването на 14-дневния срока по чл. 163, ал. 2 АПК от съда не може да обоснове нарушение на съдопроизводствените правила. Срокът не е решителен, а инструктивен. Извод за това е употребеният глагол "може". Това означава, че страната може да представи, а може и да не представи писмени доказателства към отговора си. Те са предназначени както за съда, да се запознае с тях и извърши преценка за необходимостта от допълнителни такива, а така също и за другата страна, с оглед възможността да организира защитата си или вземе становище, ако не е била уведомена от административния орган за започналото производство. На следващо място соченото от касатора неизпълнение от страна на административния орган на посоченото в определение № 7839 от 14.11.2017 г. на административния съд указание, изразяващо се в не подаване и не попълване на административната преписка въпреки задължаването му за това в 3-дневен срок от съобщението. Видно от приложената към делото призовка, административния орган е получил препис от определението за изпълнение на указания на съда на 20.11.2017 г. В изпълнение на указано от съда административния орган с писмо от 23.11.2017 г., приложно е изпратил доказателства в определения три дневен срок от съобщаването. Съгласно чл. 35 АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдени в оспорения акт. В случая оспорваният индивидуален административен акт /Решение № 15251/04.08.2017 г. на Председателя на ДАБ при МС/ съдържа обосновани изводи и твърдения, които се подкрепят с доказателства по делото. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗУБ, при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. В конкретния случай административния орган е извършил коректна преценка за страната по произход въз основа на информация предоставена в справка вх. № МД-526/03.05.2017 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно актуалното положение в Русия. Следователно не е налице твърдяното нарушение на административнопроизводствените правила водещи до нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Правилно АССГ е приел, че на база информацията от всички събрани доказателства, както и от интервютата, проведени с чужденеца следва да се приеме, че по отношение на Г., не е налице преследване в родината му поради етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. А административния съд е достигнал до извод на база доказателства, че чужденеца е мигрант, а не лице търсещо закрила поради обстоятелства по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. На последно място правилно първоинстанционния съд не е взел предвид и не се е произнесъл по представената разпечатка на хартиен носител на статия от електронното издание на mediapool. bg публикувано на 12.6.2017 г. Публикациите в електронен сайт, нямат характер нито на официален, нито на частен документ с удостоверителен или диспозитивен характер, същите не са писмени доказателства по смисъла на чл. 178, 179 и 180 от ГПК и следователно нямат обвързваща за съда доказателствена сила. Съдържащата се в него информация подлежи на самостоятелно доказване, което в случая не е извършено. Това следва да се приеме за пречка съдът да може да цени изнесеното в Интернет пространството като годно доказателствено средство и не следва да го обсъжда. По тези съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд