Решение № 9296 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2490/2020 г.

Решение № 9296 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2490/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Бойчиновци, чрез процесуален представител, срещу решение № 24 от 22.01.2020 г. по адм. дело № 593/2019 г. на Административен съд - Монтана. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост- касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на решението и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба –Т. Димитрова, чрез процесуален представител, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което иска да се остави в сила. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Монтана е отменил заповед № 733 от 25.11.2019 г. на кмета на община Бойчиновци, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. чл. 108 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Т. Димитрова за заеманата от нея длъжност "финансов контрольор" при общинска администрация "Бойчиновци", считано от 25.11.2019 г. Установено е от фактическа страна, че с Решение № 674/28.12.2018 г. на АС - Монтана по адм. д. № 508/2018 г. е отменена заповед № 365/01.10.2018 г. на кмета на община Бойчиновци, с която е прекратено без предизвестие служебното правоотношение на Димитрова като "финансов контрольор" в община Бойчиновци. Това решение е обжалвано и потвърдено с Решение № 15413/13.11.2019 г. по адм. д. № 2249/2019 г. по описа на ВАС. Със заявление вх. № 417/25.11.2019 г. служителката Т. Димитрова, адресирано до кмета на община Бойчиновци, същата е поискала да бъде допусната да продължи да изпълнява длъжността "финансов контрольор" при общинска администрация Бойчиновци, на основание Решение № 674/28.12.2018 г. на AC-Монтана по адм. д. № 508/2018 г., с което е отменена предходна заповед № 365/01.10.2018 г. на кмета на община Бойчиновци, с която е прекратено без предизвестие служебното й правоотношение като "финансов контрольор" в общината, потвърдено с Решение № 15413/13.11.2019 г. по адм. д. № 2249/2019 г. по описа на ВАС. Със заповед № 732/25.11.2019 г. на кмета на община Бойчиновци Т. Димитрова е допусната да изпълнява длъжността "финансов контрольор" при общинска администрация Бойчиновци, връчена на 25.11.2019 г. С оспорената заповед № 733/25.11.2019 г. на кмета на общината, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. във вр. с чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Димитрова, на длъжност "финансов контрольор" при общинската администрация, считано от 25.11.2019 г. Изложени са мотиви, че е налице обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, изразяващи се в несправяне с поставените срокове и задачи, както и неефективно уплътняване на работното време и занижаване на професионалната квалификация. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че същата не съответства на материалния закон - чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. тъй като не е налице обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения на служителката. Така постановеното решение е правилно. Съдът е установил релевантните за спора факти и при коректен анализ на същите е стигнал до правилен извод, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед. Посоченото в заповедта правно основание- чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. изисква наличието на обективна невъзможност държавния служител да изпълнява задълженията си, извън случаите по здравословни причини, която е възникнала по време на това правоотношение. Както правилно приема първонистанционния съд тази невъзможност следва да е възникнала обективно и да не е обусловена от действията на страните в служебното правоотношение. Съдът правилно е приел, че изложените в заповедта фактически обстоятелства не покриват признаците на фактическия състав на обективна невъзможност по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., а изложените мотиви обосновават неизпълнение на задължения по длъжностна характеристика Както правилно е приел първоинстанционният съд това не са факти и обстоятелства, стоящи извън волята на служителя и обосноваващи обективна, безвиновна невъзможност за изпълнение на задълженията, а доказващи извършването на други нарушения, които биха били основание за налагане на наказание и прекратяване на служебното правоотношение на друго правно основание, но не и по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В съдебната практика константно се приема, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: а/ да е създадена нова фактическа обстановка; б/ същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и в/ причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая посочените от органа по назначаването фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, несправяне с поставените срокове и задачи и неефективното уплътняване на работното време не са в резултат на обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, а от неправомерни действия на служителя, изключващи възможността за прилагане на безвиновното основание за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Несъстоятелни са изложените касационни доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на решаващият съд. След като посочените в заповедта фактически обстоятелства не стоят извън волята на служителя, нито пък са свързани с причини, съставляващи обективна невъзможност за осъществяване на служебното правоотношение от негова страна, не са налице предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., както правилно е приел решаващият съд в оспореното решение. Изводите на съда, че не е налице обективна невъзможност от страна на служителя да изпълнява служебните си задължения са правилни и обосновани от доказателствата по делото. Органа по назначаването не е установил по делото и не е посочил като мотиви в обжалваната заповед, че е налице обективна промяна, независеща от субективната воля на страните и необходима за качествено изпълнение на служебните задължения, поради което е постановил административен акт в противоречие с материалния закон и при липсата на предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Като е достигнал до извода за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, поради нарушение на материалния закон и я е отменил, съдът е постановил законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото решение при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение