Решение № 5706 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3207/2015 г.

Решение № 5706 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3207/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Министерство на здравеопазването, чрез главен юрисконсулт С. З.-Н., против решение № 144/9.01.2015 г. по адм. д. № 7419/2012 г. на Административен съд - С.-град. Т., че решението е недопустимо, респ. неправилно и иска да бъде отменено. Позовава се и на ТР № 2/2016 г. на ОС на ВАС. П. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Специализирана болница за активно лечение по кардиология" ЕАД, се представлява от адв. Стоянов. Оспорва касационната жалба и счита решението за правилно. Твърди, че мотивите на ТР № 2/2016 г. на ВАС противоречат на Конституцията на страната и моли съда да отправи искане по чл. 150 от Конституцията, за да бъде обявено то за противоконституционно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество - основателна. Въпросът за дължимостта на обезщетение за вредите, причинени на физически или на юридически лица при или по повод действието на подзаконов нормативен акт за периода преди той да бъде отменен с влязло в сила съдебно решение, е решен с ТР № 2/2016 г. на ОС на ВАС. О. това следва, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - С.-град е образувано по предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, от "Специализирана болница за активно лечение по кардиология" ЕАД, против Министерство на здравеопазването. С иска се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 322 128 лева, представляващи неизплатени разходи за лекуваните здравноосигурени пациенти за периода 1.06.2011 г. - 30.11.2011 г., които вреди са причинени от отменен административен акт - т. 7.8 от глава 4 на раздел II от Приложението към чл. единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Кардиология", издадена от министъра на здравеопазването. Претендира се и законната лихва върху дължимата сума за периода от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ищецът е твърдял, че обезщетението за вреди се дължи поради незаконосъобразен административен акт. Отменената разпоредба на т. 7.8 от Наредбата е била задължително основание за издаване на решение на НС на НЗОК, за утвърждаване на задължителни годишни стойности на бюджетите, за заплащане на болничната медицинска помощ за 2011 г., с което е намалено финансирането на болницата и тя е била ощетена с исковата сума. За процесния период стойността на лечението над лекуваните пациенти месечно над "лимита" не е реимбурсирано от НЗОК и разходите за лечение са останали в тежест на болницата. Съдът е осъдил Министерство на здравеопазването да заплати на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология" ЕАД обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от отменен частично като незаконосъобразен административен акт - т. 7.8 от Г. IV от Приложение към чл. единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. на МЗ, в размер на 322 128 лева, за периода 1.06.2011 г. - 30.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4100 лева, представляваща разноски по делото. Съдът е приел за основателна исковата молба, като се е позовал на отменен с влязъл в сила съдебен акт /Решение № 6911 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. 12412/2011 г., в сила от 29.06.2012 г./ подзаконов нормативен акт-разпоредба от стандарта по кардиология - т. 7.8 от Г. IV от Приложение към чл. единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. на МЗ. Посочил е в мотивите си, че доколкото отменената разпоредба е предвиждала ограничение в броя на пациентите спрямо броя на ангиографските зали в порядък от ден и месец, то това правило само по себе си е предопределило прогнозните стойности, при които НЗОК е сключило договори с изпълнителите на БМП и страните по договора не са могли да уговорят по-голям обем от работа, подлежащ на заплащане от страна на касата, което е довело до отказ от заплащане на надлимитната дейност. НЗОК е определила бюджет на ищеца за медицинска дейност, съобразен с ограничението в Стандарта и заплащайки му съобразно този лимит, без да отчита, че за процесния период болницата е лекувала здравноосигурени пациенти. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. От фактическа страна по делото е установено, че между НЗОК и "Специализирана болница за активно лечение по кардиология" ЕАД, са сключени Договор № 150502/25.02.2011 г. и Договор № 150502/29.02.2011 г. за оказване на болнична помощ по 18 клинични пътеки. В договорите са посочени съответните цени на клиничните пътеки, като е предвидено и задължение за възложителя да заплаща на изпълнителя медицинските изделия, които са предвидени и вложени при изпълнение на КП. Към всеки от двата договора е изготвено Приложение № 2 за разпределение на средствата за болнична медицинска помощ по видове дейности, включени в общите задължителни годишни прогнозни стойности по тримесечия, утвърдени с Решение № РД-НС-04-15/21.02.2011 г. на НС на НЗОК. Видно от същото, стойностите са определени в стриктно съответствие със Закона за бюджета на НЗОК за 2011 г. С Решение № РД-НС-04-79/14.12.2011 г. на Надзорния съвет на НЗОК е прието "отчетената от ЛЗ надлимитна дейност по инвазивна кардиология да бъде разплатена само при спазване на стандарта по кардиология, утвърден с Наредба № 2/25.01.2010 г. По жалба на СБАЛК - С., СБАЛК - В., СБАЛК - Я. и СБАЛК - В. Т. е било образувано адм. д. 12412/2011 г. на ВАС, с искане за отмяна на т. 7.8 от Г. IV от Приложение към чл. единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт по "Кардиология", издадена от министъра на здравеопазването. Оспореният текст на т. 7.8 гласи: "препоръчителният брой пациенти на ден за една ангиографска зала е до 8 пациенти, а за месец-до 200 пациенти". С Решение № 6911 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2412/2011 г. оспорената част от подзаконовия нормативен акт е отменена. Решение № 6911 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12412/2011 г. е потвърдено по реда на инстанционния контрол с Решение № 9471/29.06.2012 г. по адм. д. № 7560/2012 г. на ВАС и като окончателно, последното е влязло в сила от същата дата. Съдът е приел, че позоваването на разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и чл. 194 от АПК, предвиждащи, че подзаконовият нормативен акт се счита за отменен от деня на обнародване на съдебното решение за отмяната на акта, е неотносимо спрямо преценката за допустимостта на иска, когато този иск е основан на претенция за обезвреда за период, съвпадащ напълно или частично с периода на действие на подзаконовия нормативен акт, а това е въпрос по съществото на спора. Впоследствие, при произнасянето си по същество, не е преценил това възражение на ответника и не е изложил мотиви в тази насока. Определящо за преценката за дължимост на обезщетението в настоящия случай е периодът, за който се претендират да са настъпили вредите - 1.06.2011 г. - 30.11.2011 г. След като подзаконовия нормативен акт е отменен с влязло в сила съдебно решение на 29.06.2012 г., към момента на настъпване на твърдените вреди, този подзаконов нормативен акт е бил валиден и действащ. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. При преценката на фактите и доказателствата по делото съдът не е съобразил посочената разпоредба на закона. Изводите му се основават на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, но касателно вреди, причинени от индивидуален административен акт. При този вид административни актове, отмяната на акта настъпва с обратна сила и на обезщетяване подлежат вредите, причинени в периода от приемане на акта до неговата отмяна. Различната правна уредба на действие на подзаконовите актове въвежда правилото, че при действието на ПНА до изричната му отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт е валидно действащ. С оглед на това законът предполага друг начин на уреждане на правните поледици от действието на този вид актове, но не и общият ред за обезщетяване по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Същите съображения са залегнали и в ТР № 2/2016 г. на ОСС на ВАС. Що се отнася до искането за внасяне в Конституционния съд на искане за установяване на противоконституционност на ТР № 2/2016 г. на ОСС на ВАС, съдът счита същото за недопустимо. Съгласно чл. 150, ал. 2 и чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, искането следва да се отнася до разпоредба на закон, а не на тълкувателно решение на Върховен съд. Предвид тези съображения, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и при правилно приложение на материалния закон, предявеният иск следва да бъде отхвърлен. На ответната страна следва да се заплатят разноски за двете инстанции в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,