Решение № 12001 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12180/2015 г.

Решение № 12001 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12180/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Устой" ООД - гр. С. чрез пълномощника си адв. С. Г. срещу решение № 5625/25.08.2015 г., постановено по адм. дело № 463/2015 г. по описа на Административен съд, С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-2217-1402565-091-01/08.09.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 2169/05.12.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът е разгледал само част от аргументите му за незаконосъобразност на ревизионния акт и неправилно се е позовал изцяло на констатациите му. Изложени са оплаквания, че съдът повърхностно и формално е потвърдил отказа за правото на данъчен кредит за месец декември 2013 г. в размер на 153 400 лв., вследствие на което са определени за внасяне ДДС 90 000 лв. и лихви в размер на 5 938,03 лв. (лихвата е изменена от 15 084,69 лв. на 5 938,03 лв. с решението на решаващия орган), както и за извършена корекция на ДДС в размер на 59 000 лв., вследствие непризнат протокол по чл. 117 ЗДДС. Твърди се, че съдът не е разгледал внимателно нито представените по преписката документи, нито е одобрил доказателствените искания на жалбоподателя, както и не са обсъдени всички доказателства. Обжалва се решението и в частта за разноските. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалвания пред настоящата касационна инстанция резултат, първоинстанционният съд е приел, че по договора за покупко-продажба на 2600 тона царевица е установено по категоричен начин, че ревизираното лице не е получило възможността да се разпорежда като собственик с вещите, предмет на спорната фактура № 10...049/31.12.2013 г. от доставчика "Стекани" ЕООД към датата на договора и издаване на тази фактура. Според съда, като се изхожда от клаузите на сключения договор продавачът се е задължил да предаде стоката след извършване на банковия превод от страна на купувача и затова е приел, че към 30.12.2013 г. не е осъществен фактическия състав на облагаема доставка на стоки. В този смисъл съдът е споделил констатациите в ревизионния акт, че процесната фактура е издадена преди да е настъпило данъчно събитие по доставката. Изложени са от съда доводи за новия режим на самоначисляване и по отношение на доставките на зърно, считано то 01.01.2014 г. Посочено е в съдебното решение, че тези изменения се основават на Директива 2013/43/ЕС за изменение на Директива 2006/112/ЕС, като по този начин в ЗДДС е добавена нова част втора към Приложение № 2 и е разширен обхвата на прилагането на Г. деветнадесета "а" "Доставки на стоки и услуги по приложение № 2 с място на изпълнение на територията на страната, по които данъкът е изискуем от получателя". Направен е извод от съда, че ДДС по процесната фактура е неправомерно начислен и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС съдът е счел, че законосъобразно с ревизионния акт е отказано правото на данъчен кредит за жалбоподателя. Относно извършената с ревизионния акт корекция на правото на данъчен кредит в размер на 59 000 лв. по фактура № 40...32/22.01.2014 г., издадена от "И. Проект 2013" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че договорената царевица 2500 тона не е предадена на получателя "Устой" ООД, нито е включена в дневника за продажби на посоченото ревизирано дружество в дневника за продажбите, а само в дневника за покупките и е съставен протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС. Според съда, след като не е налице данъчно събитие - предаване на стоката, не е налице реално осъществена доставка, поради което начисленият с протокола по чл. 117, ал. 2 ЗДДС данък не е изискуем. Решението е правилно постановено. Не се спори по делото, че царевицата, предмет на фактура № 10...49/30.12.2014 г. е предадена на получателя Устой ООД от "Стекани" ЕООД не в данъчния период на издаването на фактурата, а в следващия - месец януари 2014 г. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на чл. 25, ал. 1- 6 ЗДДС, определящи момента на възникване на данъчното събитие - предаване на стоката или извършване на услугата. В ЗДДС, считано от 01.091.2007 г. плащането (частично или цялостно) не представлява данъчно събитие, но пък е уредена изискуемост на данъка, респ. възможност за приспадане на ДДС като данъчен кредит при наличие на плащане. По делото няма данни такова плащане да е осъществено през месец декември 2013 г., когато ревизираното дружество е приспаднало данъчния кредит, а през месец януари 2014 г. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на новата уредба, считано от 01.01.2014 г. относно самоначисляването на ДДС от получателя за стоки, включени в Приложение № 2 - тарифен код по КН за царевица 1005, като за целта е следвало да издаде протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС. Принципът на самоначисляването позволява на получателя, който начислява ДДС, да ползва и данъчния кредит, като за съответния данъчен период следва резултатът да е нулев. По делото не се съдържат доказателства, които да обосноват тезата на касационния жалбоподател, че в периода на издаването на фактура № 10...49/30.12.2014 г. е възникнало данъчно събитие - предаване на стоката или е извършено плащане по доставката, преди възникване на данъчното събитие и законосъобразен е изводът на решаващия съд, че незаконосъобразно е упражнено правото на данъчен кредит по процесната фактура през месец декември 2013 г. След като безспорно по делото е установено, че и предаването на стоката и авансовото плащане за нея са осъществени през месец януари 2014 г., то налице е неправомерно начислен ДДС от доставчика и незаконосъобразно упражнено право на данъчен кредит от получателя. Правилно съдът се е позовал на сключения договор за покупко-продажба на 2600 тона жълта царевица, според който получателят може да се разпорежда със стоката едва след плащането, в случая е налице такова частично плащане, извършено на 02.01.2014 г. Наистина ЗДДС в чл. 6, ал. 1 ЗДДС разпорежда, че доставка на стоки е прехвърляне правото на собственост от доставчика на получателя, като тази разпоредба не кореспондира с чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕС, според който доставка на стоки е фактическото разпореждане с нея, което означава, че не е задължително доставчикът да е собственик на стоката и съответно той не е задължен да прехвърля право на собственост, а само да се разпореди с нея, като я предаде на получателя. В този смисъл законосъобразен е извода, направен в обжалваното решение, че процесната фактура е издадена преди да е настъпило данъчното събитие по доставката, ДДС по нея е неправомерно начислен от доставчика по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС и получателят не е следвало да приспада данъчен кредит в размер на 153 400 лв. по същата фактура. Представеният протокол-споразумение от 30.12.2013 г. за предаване на 2600 тона жълта царевица от "Стекани" ЕООД на Устой ООД не установява възникнало данъчно събитие на посочената в него дата, тъй като не се подкрепя от другите доказателства по делото - товарителници и документи за превоз. Относно корекцията на данъчен кредит по фактура № 40...32/22.01.2014 г. с 59 000 лв. при липса на доставка, не се следва и данъчен кредит. Правилно решаващият съд е обсъдил и авансовото плащане в размер на 51 000 лв. от общо договорената данъчна основа от 295 000 лв., като то не води до изискуемост на данъка съгласно чл. 25, ал. 7 ЗДДС, след като по несъмнен начин е установено по делото, че реално предаване на цялото фактурирано количество не е осъществено, за което е била уведомена и Районна прокуратура - гр. С.. Както вече се посочи по-горе не представлява данъчно събитие плащането (изцяло или частично), но пък в ЗДДС е уредена изискуемост на данъка, респ. възможност за приспадане на ДДС като данъчен кредит при наличие на плащане, но само ако са налице достатъчно доказателства, които да сочат, че след това плащане е налице и реално предаване на стоката. Неоснователно в касационната жалба се поддържа оплакване, че съдът не е отговорил на всички доводи и аргументи в първоинстанционната жалба срещу ревизионния акт. Съдът е обсъдил всички относими за спора доказателства. В първоинстанционното производство жалбоподателят е проявил процесуално бездействие. На проведените общо две съдебни заседания, той не е изпратил свой представител, не е направил никакви доказателствени искания. В разпоредителното закрито заседание на 21.01.2015 г. първоинстанционният съд изрично е указал на жалбоподателя на основание чл. 163, ал. 3 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, но такова доказване не е предприето от "Устой" ООД. В проведеното първо съдебно заседание съдът е дал възможност на жалбоподателя да ангажира доказателствени искания и да формулира въпроси за съдебно-счетоводна експертиза, но тази възможност не е използвана от оспорилия процесния ревизионен акт. Това процесуално бездействие неправилно касационният жалбоподателя сочи като допуснати от съда нарушения от съда при преценката на доказателствата, събрани по делото и при прилагането на приложимия материален данъчен закон - ЗДДС. Такива нарушения не е допуснал при постановяване на съдебния си акт. Правилно е решението и в частта за разноските. Материалният интерес по делото е изяснен - 90 000 лв. ДДС за довнасяне, вследствие непризнато право на данъчен кредит, лихви в размер на 5 938,30 лв. и 59 000 лв. корекция на право на данъчен кредит. Изчислено юрисконсултското възнаграждение по чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на приходната администрация и на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 4 079,38 лв., а съдът е присъдил в по-малък размер от 4 064 лв. Предвид изложеното касационната жалба и в тази част е неоснователна и затова решенето в частта за разноските е правилно. С оглед гореизложеното обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По направеното искане на юриск. Станчева в касационната жалба, на дирекция "ОДОП" - гр. С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 079,38 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение