Решение № 466 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5127/2009 г.

Решение № 466 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5127/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на кмета на село Бели Искър, община Самоков против решение № 1209/21.01.2009 година, постановено по адм. дело № 2861/2008 г. от Административен съд София - град. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът - директорът на РИОСВ София, не е взел становище по касационната жалба. Ответникът - "Перфект-Вилас. Ком" ООД със седалище град Самоков, чрез пълномощника си адв. Милушева оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С оспорения съдебен акт Административен съд София - град (АССГ) е отхвърлил жалбата на кмета на село Бели Искър срещу т. 3 и 4 от решение № СО -61 - ПР /20.03.2008 г. на директора на РИОСВ гр. София, с което административният орган решава да н е се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение "Изграждане на спортен комплекс" в имот № 018020, м. "Фурните", с. Бели Искър, община Самоков, с възложител фирма "Перфект - Вилас. Ком" ООД. За да постанови този резултат Административният съд е приел, че характера на инвестиционното предложение не налага извършване на оценка на въздействието на околната среда. Производството пред административния орган е инициирано от търговско дружество "Перфект - Вилас. Ком" ООД до директора на РИОСВ гр. София с уведомление вх. № 26-00-11216/18.12.2007 година във връзка с преценка на необходимостта от извършване на оценка на въздействието на околната среда на инвестиционно предложение за "Изграждане на спортни съоръжения и комплекс" в имот № 018020, м. "Фурните", с. Бели Искър, община Самоков. Към искането са приложени нотариален акт за собственост на имота от възложителя на инвестиционното предложение № 54/2005 година, удостоверение за актуално състояние и информация по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за ОВОС. Със заповед № РД-02-14-174 /21.03.2007 година, издадена на основание одобрения общ устройствен план на КТЛ "Самоков - Боровец-Бели Искър" са били утвърдени устройствените показатели за застрояване на недвижимите имоти в ядро "Бели Искър", касаещи плътността на застрояването и неговата интензивност. Съгласно представеното удостоверение № ТС-У-312/3010.2008 година на Община Самоков, процесния имот попада в зона, определена за спортни и атракционни терени. С решение № СО-61-ПР /2008 година директорът на РИОСВ София е приел, да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на посоченото инвестиционно предложение. АССГ е изложил мотиви, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Прието е, че административният орган е постановил да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда при наличието на предпоставките по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, като в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност е извършил преценка във основа на фактическите обстоятелства, че няма да има отрицателно въздействие върху околната среда в резултат на реализиране на инвестиционното предложение. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. С оспорените т. 3 и 4 от решение № СО-61-ПР /2008 година е предвидено следното: т. 3 "За питейно-битово водоснабдяване захранването на обекта ще се осъществява чрез отклонения от съществуващата водопроводна мрежа. Не се предвижда добив на подземни води.", и т. 4 "От дейността на обекта не се формират производствени отпадъчни води. Формираните фекални отпадъчни води ще се заустват в канализационната мрежа на с. Бели Искър". С касационната жалба са представени писмени доказателства: удостоверение от 11.02.2009 година от "В и К" ЕООД София-район Самоков, съгласно което през 2009 година не се предвижда изграждане на нова водопроводна мрежа в с. Бели Искър, както и удостоверение от кмета на Община Самоков, съгласно което за 2009 година в програмата за капиталови разходи на общината не е включено изграждане на канализация в с. Бели Искър. Доказателствата се представят в подкрепа на доводите в касационната жалба, че водопроводната мрежа на с. Бели Искър е стара и отклонението от нея за нуждите на инвестиционното предложение ще затрудни водоснабдяването на населението, както и че фекално - отпадъчните води не следва да бъдат зауствани в канализацията на селото, която не може да ги поеме. В касационната жалба се прави оплакване, че АС не е обсъдил противоречието на оспорения административен акт с разпоредбите на чл. 93, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗООС и разпоредбите на чл. 2, чл. 4, чл. 5, чл. 6 чл. 7, и чл. 8 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, като не е извършил проверка дали са спазени императивните изисквания по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, при наличието на които органът може да не извършва оценка. Според касатора административният орган не извършил обективна оценка на съществуващите водопровод и канализация в с. Бели Искър с оглед на допълнителната им експлоатация при реализиране на инвестиционното предложение. Това оплакване е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 3 от ЗООС, необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1 и 2 се преценява от директора на съответната РИОСВ за всеки конкретен случай и съобразно критериите по ал. 4, който се произнася с мотивирано решение. В случая по отношение на оспорените т. 3 и 4 от решението на директора на РИОСВ София липсват мотиви относно обсъждането на критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, както и по наличието на алтернативни решения за водоснабдяване на спортния комплект и заустване на фекалните води (напр. чрез изграждане на пречиствателна станция). Издаденото от директора на РИОСВ решение не съдържа мотивна част по критериите, посочени в чл. 93, ал. 4, т. 1 до 5 от ЗООС, които следва да съдържат фактически констатации за характеристика на потенциалните въздействия по отношение на териториалния обхват и засегнато население, както и обществения интерес към предложението за строителството на спортния комплекс. Касационната инстанция намира, че при постановяването на съдебния акт в оспорената му част са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Органът, който издател на административния акт е длъжен да провери съответствието на дейността с изискванията за опазване на околната среда, въздействието й върху територията на селото и засягането на населението, съвместимостта с обществените интереси, както и наличието на други възможности за ползването, различни от предлаганото, в каквато насока прави довод касационният жалбоподател. Решението, с което се преценява липсата на необходимост от оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение, се основава на преценка съобразно критериите по чл. 93, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда, каквито са характеристиката на дейността и нейния обем, ползването на природни ресурси, произвеждането на отпадъци, създаването на замърсяване и дискомфорт на околната среда, местоположението, качеството и възможността на възстановяване на природните ресурси в района, способността за асимилация на екосистемата в естествената околна среда, характеристиките на потенциалните въздействия и обществения интерес. Административният орган следва да обсъди направените доводи и представените доказателства от кмета на с. Бели Искър, относно опасността от лишаване на населението от питейна вода или недостатъчния й дебит, при наличието на алтернатива за снабдяване от друг водоизточник, замърсяването на околната среда с оглед на използване на канализацията на селото, при алтернатива за изграждане на пречиствателна станция за нуждите на комплекса, като се ръководи от критериите по чл. 93, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда. Независимо от обстоятелството, че инвестиционното предложение попада в т. 10, б. "б" от Приложение № 2 от ЗООС, което не е от категорията инвестиционни предложения, за които задължително се извършва такава оценка по ОВОС, не съществува законова пречка да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда и по-широко обществено обсъждане на инвестиционното предложение. Предвид на изложеното, оспореното решение като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго, с което да отмени т. 3 и 4 на решение № СО-61-ПР /2008 година на директора на РИОСВ София и върне преписката в тази част за ново произнасяне от административния орган съобразно дадените указания в мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение