Решение № 5019 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8464/2010 г.

Решение № 5019 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8464/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на юрисконсулт Кр. Койчев, като процесуален представител на началника на 03 РУ при СДВР, срещу решение от 29.04.2010 г. по адм. д. № 135/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отменена издадената заповед № 833/05.11.2009 г. на ВНД - началник 03 РУ при СДВР за отказ да се издаде разрешително за носене и съхранение на късо нарезно оръжие на Васил Владимиров Йовчев и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. Процесуалният представител на ответника е представил писмено становище по жалбата. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорената пред него заповед, съдът е изложил мотиви за наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че при наличие на данни за образуване на досъдебно производство, административният орган е бил длъжен при липсата на конкретно посочване по представените отговори от страна на 09 РУ при СДВР за датата на образуване на досъдебното производство и за престъплението за което е образувано, да събере служебно доказателства от СРП кога е образувано досъдебното производство и за какво престъпление, като изиска представяне на препис от постановлението за образуване на досъдебно производство, а вместо това се е задоволил с посочените данни в справката на 09 РУ при СДВР, която не може да бъде основание за отказ и не е обсъдил служебната бележка, представена от жалбоподателя, издадена от НСС, сочеща, че спрямо него няма образувани наказателни производства. Неоснователно съдът е приел, че не са събрани доказателства в административното производство, обосноваващи отказа за издаване на разрешението. Заповедта за отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо нарезно оръжие е издадена след извършена проверка съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ, задължаваща органа, който издава разрешението служебно да проверява дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер и обстоятелства по чл. 12, ал. 1, т. 4, 5 и 6 ЗКВВООБ. Въз основа на извършената проверка е установено, че срещу лицето е заведено предварително производство за умишлено престъпление от общ характер ЗМ 1954/09 г. по описа на 09 РУ - СДВР и с оглед постъпилите възражения от жалбоподателя в административното производство, информацията за водено срещу Йовчев предварително производство за умишлено престъпление от общ характер ЗМ 1954/09 г. по чл. 144 НК е потвърдена с писмо вх. № 34354/27.10.09 г. - изх. № 33702/22.10.2009 г. на началника на Девето РУ - СДВР. Писмото представлява официален удостоверителен документ, който не е оспорен от жалбоподателя. Служебната бележка от Националната следствена служба е с по-ранна дата от 31.07.2009 г., което не е взето предвид от съда. В писменото становище на ответника по жалбата се заявява, че на 31.03.2010 г. е издадено постановление на СРП за прекратяване на досъдебното производство, което не се представя като доказателство, но от което също следва извода, че досъдебното производство е било висящо към момента на издаване на оспорената пред съда заповед. Неоснователни са доводите на ответника, че след като не е бил привлечен като обвиняем, не е имало основание да се откаже издаване на разрешението, както и че следва да се вземе предвид обстоятелството, че към настоящия момент наказателното производство е прекратено. Към момента на издаване на оспорената заповед е налице предпоставката по чл. 12, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗКВВООБ - започнало наказателно преследване. Терминологичната и смислова разлика на посочената предпоставка от понятието "възбуждане на наказателно преследване" по смисъла на НПК, с който се обозначава момента на привличане на лицето като обвиняем сочи, че става въпрос за различно съдържание, което законодателят е вложил в тях и по смисъла на ЗКВВООБ "започнало наказателно преследване" се припокрива с образуване на наказателно производство, съответно за конкретния случай - на досъдебно производство. При тълкуването на материалния закон се изхожда от целта на закона, с предмет контрол върху дейностите с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, от която гледна точка е правилно отнемането на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси да се извършва в момента, в който лицето е станало субект на образувано срещу него наказателно (досъдебно) производство, във връзка с охраната на обществените интереси. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение,