Решение № 4832 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7347/2012 г.

Решение № 4832 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7347/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна агенция по горите чрез изпълнителния директор инж. Бисер Дачев срещу решение № 92 от 26.04.2012 г., постановено по адм. д. № 736/2011 г. по описа на АС - Велико Търново, в частта му, в която Изпълнителна агенция по горите е осъдена да заплати на Иван Дечков Мичев от гр. Велико Търново сумата от 1813,02 лв, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Депозирал е писмено становище по същество, в което навежда допълнителни доводи за неправилност на съдебното решение - насочване на иска срещу ненадлежен ответник. Ответникът, Иван Дечков Мичев от гр. Велико Търново, редовно призован, не се явява и не се представлява. Същият е депозирал писмен отговор на касационната жалба, в който развива доводи за правилност на атакуваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната му част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС - Велико Търново е осъдил Изпълнителната агенция по горите да заплати на Иван Дечков Мичев от гр. Велико Търново сумата от 1813,02 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, причинени съгласно мотивите на съдебното решение от незаконосъобразните действия и бездействия на длъжностно лице към изпълнителната агенция- горски надзирател Стефан Вълев, изразяващи се в това, че същият незаконосъобразно е бездействал, неизпълнявайки законоустановено за него задължение за охрана на горския фонд, като не е преустановил незаконната сеч в имота на ищеца и не е съставил акт за установяване на административно нарушение срещу единствения осъществяващ сеч в същия участък Младен Съйков Георгиев, с което е препятствал реализирането на административнонаказателната отговорност срещу Георгиев, съответно - възможността ищецът да претендира от извършителя на незаконната сеч причинените му вреди. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Велико Търново е приел, че са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което искът се явява основателен за сумата от 1813,02 лв., какъвто е определения от изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза размер на претърпените от ищеца вреди - изсечените от собствената му гора дървета. Съдът е заключил, че е налице незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице - горски надзирател при ответника, осъществено при и по повод извършването на административна дейност по охрана на горите и земите от горския фонд. Отделно от това съдът е приел, че за ищеца реално са настъпили претендираните имуществени вреди- незаконно изсечените от гората му дървета, които според съда са и в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразното бездействие на длъжностното лице. По горните съображения съдът е уважил исковата претенция на Мичев и е осъдил Изпълнителна агенция по горите да му заплати претърпените имуществени вреди в доказания размер от 1813,02 лв. като е отхвърлил иска за сумата над претендираните 1954,80 лв. като неоснователен. Решението на АС - Велико Търново в обжалваната му част е неправилно. Искът за имуществени вреди е предявен срещу ненадлежен ответник. Искът е насочен срещу Изпълнителна агенция по горите като се претендират вреди от незаконосъобразните действия и бездействия на горски надзирател. По делото не са представени доказателства към момента на незаконосъобразните действия и бездействия на горския надзирател Стефан Вълев същият да е служител - било по трудово, било по служебно правоотношение на Изпълнителната агенция по горите. Нещо повече - видно от представения по делото констативен протокол от 27.08.2008 г., съставен от самия Вълев /л. 7 по делото/, същият е посочил, че е "горски надзирател" при ДГС - ДЛ - гр. Ловеч. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Закона за горите (отм.), но действал към 2008 г., горските надзиратели са служители на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, а съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗГ (отм.) за осъществяване стопанисването на държавния горски фонд и охрана на горите и земите от горския фонд се създават държавни горски стопанства, които са самостоятелни юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. По сега действащия Закон за горите /чл. 164/ държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства съставляват териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163, които предприятия съгласно ал. 2 на чл. 163 от ЗГ са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Нещо повече - към датата на предявяване на иска -29.07.2011 г. -държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ дори не са юридически лица от структурата на Изпълнителната агенция по горите, видно от наименованията на глава девета и глава десета от Закона за горите. По горните съображения Изпълнителната агенция по горите не е надлежния ответник по така предявения иск. Насочването на иска за обезщетение за вреди по ЗОДОВ срещу ненадлежен ответник е въпрос на основателност, а не на допустимост на същия иск, поради което когато се претендират вреди от ненадлежен ответник, претенцията се явява неоснователна. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява основателна. Атакуваното с нея решение на АС - Велико Търново като неправилно следва да бъде отменено в обжалваната му част, а искът - отхвърлен. В отхвърлителната му част решението е влязло в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК Върховният административен съд, трето отделение