Решение № 8250 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 603/2011 г.

Решение № 8250 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 603/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Д-р Евгени Георгиев - АПМП" гр. Кюстендил, представляван от д-р Евгени Василев Георгиев, действащ чрез пълномощника адв. Атанасов, против решение № 288 от 10.12.2010 г., постановено по административно дело № 183 по описа за 2010 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу писмена покана изх. № РД-2о-105/20.05.2010 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Кюстендил. Иска се отмяна на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон, както и отмяна на писмената покана като незаконосъобразна. Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса - Кюстендил, действащ чрез упълномощената юристка Иванова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея решение да се остави в сила като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от повереника на касатора пороци. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Кюстендил по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспорената от ЕТ "Д-р Евгени Георгиев АПМП" гр. Кюстендил, писмена покана изх. № РД-20-105/20.05.2010 г., на директора на РЗОК - Кюстендил за възстановяване на неоснователно получени суми в резултат на превишени регулативни стандарти за третото и четвъртото тримесечие на 2009 г., в общ размер на 3 124.22 лв. Решението на Кюстендилския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно на база събраните доказателства в оспореното решение е прието, че обжалваната пред първоинстанционния съд писмена покана е издадена от компетентен орган при спазване на изискванията за форма и липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Развитите съображения в допълнителните възражения към бланкетната касационна жалба и в пледоарията на процесуалния представител на касатора отчасти се припокриват с релевираните доводи за незаконосъобразност на процесната писмена покана пред Кюстендилския административен съд, на които последният е дал убедителен отрицателен отговор в мотивите на проверяваното решение, който отговор настоящия съдебен състав напълно споделя и не следва дословно да преповтаря. Обоснована въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал, е преценката на съда за материална законосъобразност на оспорената писмена покана на директора на РЗОК - Кюстендил за възстановяване на неоснователно получени суми в посочения в нея размер вследствие на превишени регулативни стандарти за третото и четвъртото тримесечие на 2009 г. В хода на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и обуславящите го такива) не е опровергана формалната доказателствена сила на констатациите в протокола за неоснователно получени суми. На жалбоподателя като изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ съгласно индивидуален договор с НЗОК, са определени с протоколи към индивидуалния договор конкретен брой регулативни стандарти за третото и четвъртото тримесечие на 2009 г., които касатора е превишил, като стойността на заплатените от НЗОК суми, които е получил неоснователно, е в размер, който е установен от контролните органи при извършената финансова проверка, приключила с протокол за неоснователно получени суми. Така наречените "регулативни стандарти" представляват метод за определяне на обективни критерии за възлагане на определен брой медицински дейности и тяхната стойност за отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ, и имат характера на прогнозна финансова рамка. Вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените регулативни стандарти обезпечава финансовият ред в сферата на здравното осигуряване. Става въпрос за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между изпълнителя на медицинска помощ (ИМП) и НЗОК правила и рамки, в които може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. С оглед на това в индивидуалните договори, сключени между НЗОК, респ. РЗОК, и ИМП, са установени правила и рамки, в които изпълнителите на медицинска помощ могат да назначават специализирани медицински и медико-диагностични дейности за сметка на НЗОК. Регулативният стандарт е финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностична дейност. Възложеният регулативен стандарт задължава изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления или да назначи медико-диагностична дейност в рамките на определена стойност. Приемането от изпълнителя на медицинска помощ на задължението да назначи специализирана медицинска дейност в рамките на регулативния стандарт се удостоверява с подписването на протоколите за възлагане на регулативните стандарти. Излизането извън рамките на определените регулативни стандарти трябва да бъде за сметка на ИМП, защото надвишава обема на медицинските дейности, които НЗОК е приела да финансира. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) за 2009 г., а доводите за нарушение на материалния закон, поддържани като касационно основание, не могат да бъдат споделени, като в това отношение касационният съдебен състав изцяло споделя изложеното от прокурора от Върховна административна прокуратура в проведеното по настоящото дело съдебно заседание. В процесният казус в нарушение на чл. 36 и чл. 37 на индивидуалния договор, сключен между жалбоподателя и НЗОК, където са установени правилата и рамките, в които изпълнителя на медицинска помощ може да назначава специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности за сметка на бюджета на НЗОК, изпълнителят на медицинска помощ е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой и стойности, и над разрешените надвишения (което не се оспорва и от жалбоподателя), и следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Налице е щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което получените неоснователно суми от жалбоподателя подлежат на връщане, съгласно чл. 37, ал. 3 от договора. Именно по силата на чл. 37, ал. 3 от индивидуалния договор между страните и на основание чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване е отправена оспорената пред административния съд писмена покана за възстановяване на суми, представляващи превишение на определените регулативни стандарти за СДД и МДД за III-то и IV-то тримесечие на 2009 г. Съдът е анализирал основният релевантен факт, че броят на съответните бланки МЗ-НЗОК № 3 и № 4 са строго определени от регулативните стандарти за III-то и IV-то тримесечие на 2009 г. и са заплатени от бюджета на касата, с което е причинена щета в посочения размер от писмената покана, както и, че е спазена процедурата по чл. 76а във връзка с чл. 72 от ЗЗО при издаване на оспорения акт. Констатациите в протокола на извършената финансова проверка за превишение на регулативните стандарти в посочения размер се потвърждават изцяло от писмените доказателства по делото. Въпросът с правната допустимост на регулативните стандарти е вече разрешен с ежегодните закони за бюджета на НЗОК и решение № 2 от 22.02.2007 г. по конституционно дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което според чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Поради това е недопустимо и безпредметно неговото ново обсъждане на ниво административен съд. В допълнителните възражения към касационната жалба, доколкото формата на съществуване на регулативните стандарти е заложена в чл. 166 от НРД 2006 г., е преекспонирана от касатора отмяната на чл. 167, ал. 1 - 4 от НРД 2006 с решение № 12098/4.12.2006 г. на ВАС по административно дело № 3696/2006 г. на Върховния административен съд, обн. ДВ, бр. 101/15.12.2006 г. Нещо повече, с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конституционно дело № 12 от 2006 г. Конституционният съд не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 4.12.2006 г. по административно дело № 3696 от 2006 г. по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, II колегия, и се произнесе в смисъл, че ограничителната норма на чл. 4 от ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 от ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравната помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторовият повереник, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,