Решение № 3077 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14412/2011 г.

Решение № 3077 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14412/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение Диагностично-консултативен център (ДКЦ) "Пловдив" ЕООД, гр. Пловдив, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Величка Петрова Бизова от същия град, срещу решение № 1491 от 27.09.2011 г. по адм. дело № 403/2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е

С посоченото по-горе решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на ДКЦ Пловдив срещу писмена покана изх. № 16-0743 от 10.01.2011 г., с която е започнато производство за събиране на неоснователно заплатени от НЗОК/РЗОК средства по назначени от лечебното заведение специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) над определените му регулативни стандарти за първото и четвъртото тримесечия на 2009 г. Този резултат съдът е основал на данните в констативен протокол от 29.12.2010 г. и докладна записка към него, протокол за неоснователно получени суми № II-РД-13-2329 от 29.12.2010 г. и в основната част (наречена първи вариант) на писменото заключение по съдебно-икономическата експертиза, изготвено от вещото лице Блага Романова Димитрова.

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и са основани на следните аргументи:

1. Неправилно съдът бил приел, че след като индивидуалният договор на лечебното заведение - жалбоподател е сключен на 25.03.2009 г. за НЗОК не съществува задължение да състави протокол за определяне на регулативни стандарти (РС) за първо тримесечие на 2009 г.

2. неправилно съдът бил приет за неоснователно възражението за ненадлежно възлагане на проверката. Видно от съдържанието на заповед № II-РД-13-2329 от 21.12.2010 г. директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Пловдив е възложил проверка по изпълнението на индивидуален договор № 160743 от 2.02.2010 г. и като проверяван период било посочено "проверка изпълнение клаузите НРД 2010 г.", т. е. инспекторите са били овластени да проверят периода 2010 г., а не 2009 г.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна.

Според чл. 72, ал. 2 и 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) непосредственият контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица от РЗОК въз основа на заповед на директора на РЗОК при условия и по ред, определени с инструкция, издадена от управителя на НЗОК. Тази инструкция е Инструкция № РД-16-6 от 22.02.2010 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване, чийто раздел III "Непосредствен контрол" на глава втора започва така: "Непосредственият контрол на територията на РЗОК... се извършва чрез проверки въз основа на заповед на директора на РЗОК, в която се посочват правните и фактически основания за издаването й и се определят проверяващото лице/лица, обектът - наименование и месторазположение на ИМП и/или ИДП, видът и задачата на проверката" (чл. 10, ал. 1 и 2 от посочената инструкция).

Непосредственият контрол е два вида: контрол по спазването на финансовата дисциплина (бюджетът на НЗОК е паричен фонд, чието предназначение е да финансира здравеопазването чрез трансфери на парични средства към бюджетните сметки на РЗОК за заплащане на медицинската помощ, посочена в чл. 45 ЗЗО, договорена с НРД и с индивидуалните договори с изпълнителите) и контрол по спазването на добрата медицинска практика. Финансовият контрол по заплащането на медицинската помощ се осъществява от финансови инспектори (чл. 73 ЗЗО, чл. 10, ал. 1 и чл. 11 от цитираната инструкция), с изключение на съответствието между оказаната медицинска помощ и заплатените суми, който е възложен на лекари - контрольори (чл. 74, ал. 1, т. 4 ЗЗО). По своята същност финансовият контрол е ревизионно (финансово - административно по характер) производство, което започва въз основа на административен акт - заповед по чл. 72, ал. 2 ЗЗО на директора на РЗОК, която има съдържанието по чл. 10, ал. 2 от Инструкция № РД-16-6 от 22.02.2010 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване. Тази заповед очертава предмета на ревизионното производство и създава две групи (финансово) административноправни отношения: вътрешни - между директора на РЗОК и финансовите контрольори, респ. лекарите - контрольори в случаите на чл. 74, ал. 1, т. 4 ЗЗО, и външни - между директора на РЗОК и проверяваният изпълнител на медицинска помощ.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че възложеният със заповед по чл. 72, ал. 2 ЗЗО финансов контрол, вкл. и този по чл. 74, ал. 1, т. 4 ЗЗО, следва да бъде изпълнен (осъществен) във вида и в рамките, очертани със заповедта. Всяко отклонение от вида и задачата на проверката е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото предвиденото в съответния закон производство за издаване, оспорване и изпълнение на административните актове е формална гаранция за тяхната законосъобразност. Ако отклонението е наложително, директорът на РЗОК ще издаде нова заповед, с която ще измени или допълни издадената вече заповед за финансова проверка.

В процесния случай няма данни директорът на РЗОК - гр. Пловдив да е издал нова заповед, с която да възложи проверка по изпълнението на регулативните стандарти за 2009 г. Следователно, възложената от него проверка за 2010 г. не е била извършена, а е била извършена проверка, която не е била надлежно възложена, т. е. контрольорите са излезли извън рамките на предоставената им власт (ревизионна компетентност). Тази порочна (извършена в нарушение на правилата за провеждането й) проверка не може да бъде гаранция за законосъобразност, поради което оспореният от ДКЦ - Пловдив административен акт (писмена покана изх. № 16-0743 от 10.01.2011 г.) е незаконосъобразен. Като е отхвърлил жалбата на лечебното заведение, основана на този довод, Пловдивският административен съд е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК делото следва да бъде решено по същество - оспорената писмена покана следва да бъде отменена като незаконосъобразен административен акт, издаден въз основа на едно незаконосъобразно проведено ревизионно производство.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя и изразеното от Пловдивския административен съд становище, че е ирелевантно за отговорността на лечебното заведение обстоятелството, че регулативните стандарти (РС) за първото тримесечие на 2009 г. са му били съобщени едва на 25.03.2009 г., т. е. когато това тримесечие е почти приключило. Ако директорът на РЗОК, респ. отговорното длъжностно лице от неговата администрация, не предаде РС в срока по чл. 25, ал. 2 от Правилата (в случая - за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с решение № РД-УС-04-10 от 12.01.2009 г. на НЗОК) в негова тежест е да докаже лошото изпълнение на договора и вината на изпълнителя на медицинска помощ като установи, че за времето без РС този изпълнител е назначавал СМД и/или МДД в нарушение на правилото по § 5 от преходните и заключителни разпоредби на посочените правила - в разрез с медицинската целесъобразност, обема и честотата на тези СМД и/или МДД по приложения 6, 7, 8 и 9 към съответното решение на УС на НЗОК и без да съобрази определения му регулативен стандарт за предходното тримесечие.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,