Решение № 3077 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14412/2011 г.
ВАСVI отделение01.03.2012 г.докладчик т Александър Еленков
Диспозитив
Отменя решение № 1491 от 27.09.2011 г. по адм. дело № 403/2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив и вместо него постановява: Отменя писмена покана изх. № 16-0743 от 10.01.2011 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3077 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14412/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение Диагностично-консултативен център (ДКЦ) "Пловдив" ЕООД, гр. Пловдив, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Величка Петрова Бизова от същия град, срещу решение № 1491 от 27.09.2011 г. по адм. дело № 403/2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е
С посоченото по-горе решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на ДКЦ Пловдив срещу писмена покана изх. № 16-0743 от 10.01.2011 г., с която е започнато производство за събиране на неоснователно заплатени от НЗОК/РЗОК средства по назначени от лечебното заведение специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) над определените му регулативни стандарти за първото и четвъртото тримесечия на 2009 г. Този резултат съдът е основал на данните в констативен протокол от 29.12.2010 г. и докладна записка към него, протокол за неоснователно получени суми № II-РД-13-2329 от 29.12.2010 г. и в основната част (наречена първи вариант) на писменото заключение по съдебно-икономическата експертиза, изготвено от вещото лице Блага Романова Димитрова.
Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и са основани на следните аргументи:
- Неправилно съдът бил приел, че след като индивидуалният договор на лечебното заведение - жалбоподател е сключен на 25.03.2009 г. за НЗОК не съществува задължение да състави протокол за определяне на регулативни стандарти (РС) за първо тримесечие на 2009 г.
- неправилно съдът бил приет за неоснователно възражението за ненадлежно възлагане на проверката. Видно от съдържанието на заповед № II-РД-13-2329 от 21.12.2010 г. директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Пловдив е възложил проверка по изпълнението на индивидуален договор № 160743 от 2.02.2010 г. и като проверяван период било посочено "проверка изпълнение клаузите НРД 2010 г.", т. е. инспекторите са били овластени да проверят периода 2010 г., а не 2009 г.
Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна.
Според чл. 72, ал. 2 и 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) непосредственият контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица от РЗОК въз основа на заповед на директора на РЗОК при условия и по ред, определени с инструкция, издадена от управителя на НЗОК. Тази инструкция е Инструкция № РД-16-6 от 22.02.2010 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване, чийто раздел III "Непосредствен контрол" на глава втора започва така: "Непосредственият контрол на територията на РЗОК... се извършва чрез проверки въз основа на заповед на директора на РЗОК, в която се посочват правните и фактически основания за издаването й и се определят проверяващото лице/лица, обектът - наименование и месторазположение на ИМП и/или ИДП, видът и задачата на проверката" (чл. 10, ал. 1 и 2 от посочената инструкция).
Непосредственият контрол е два вида: контрол по спазването на финансовата дисциплина (бюджетът на НЗОК е паричен фонд, чието предназначение е да финансира здравеопазването чрез трансфери на парични средства към бюджетните сметки на РЗОК за заплащане на медицинската помощ, посочена в чл. 45 ЗЗО, договорена с НРД и с индивидуалните договори с изпълнителите) и контрол по спазването на добрата медицинска практика. Финансовият контрол по заплащането на медицинската помощ се осъществява от финансови инспектори (чл. 73 ЗЗО, чл. 10, ал. 1 и чл. 11 от цитираната инструкция), с изключение на съответствието между оказаната медицинска помощ и заплатените суми, който е възложен на лекари - контрольори (чл. 74, ал. 1, т. 4 ЗЗО). По своята същност финансовият контрол е ревизионно (финансово - административно по характер) производство, което започва въз основа на административен акт - заповед по чл. 72, ал. 2 ЗЗО на директора на РЗОК, която има съдържанието по чл. 10, ал. 2 от Инструкция № РД-16-6 от 22.02.2010 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване. Тази заповед очертава предмета на ревизионното производство и създава две групи (финансово) административноправни отношения: вътрешни - между директора на РЗОК и финансовите контрольори, респ. лекарите - контрольори в случаите на чл. 74, ал. 1, т. 4 ЗЗО, и външни - между директора на РЗОК и проверяваният изпълнител на медицинска помощ.
По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че възложеният със заповед по чл. 72, ал. 2 ЗЗО финансов контрол, вкл. и този по чл. 74, ал. 1, т. 4 ЗЗО, следва да бъде изпълнен (осъществен) във вида и в рамките, очертани със заповедта. Всяко отклонение от вида и задачата на проверката е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото предвиденото в съответния закон производство за издаване, оспорване и изпълнение на административните актове е формална гаранция за тяхната законосъобразност. Ако отклонението е наложително, директорът на РЗОК ще издаде нова заповед, с която ще измени или допълни издадената вече заповед за финансова проверка.
В процесния случай няма данни директорът на РЗОК - гр. Пловдив да е издал нова заповед, с която да възложи проверка по изпълнението на регулативните стандарти за 2009 г. Следователно, възложената от него проверка за 2010 г. не е била извършена, а е била извършена проверка, която не е била надлежно възложена, т. е. контрольорите са излезли извън рамките на предоставената им власт (ревизионна компетентност). Тази порочна (извършена в нарушение на правилата за провеждането й) проверка не може да бъде гаранция за законосъобразност, поради което оспореният от ДКЦ - Пловдив административен акт (писмена покана изх. № 16-0743 от 10.01.2011 г.) е незаконосъобразен. Като е отхвърлил жалбата на лечебното заведение, основана на този довод, Пловдивският административен съд е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК делото следва да бъде решено по същество - оспорената писмена покана следва да бъде отменена като незаконосъобразен административен акт, издаден въз основа на едно незаконосъобразно проведено ревизионно производство.
Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя и изразеното от Пловдивския административен съд становище, че е ирелевантно за отговорността на лечебното заведение обстоятелството, че регулативните стандарти (РС) за първото тримесечие на 2009 г. са му били съобщени едва на 25.03.2009 г., т. е. когато това тримесечие е почти приключило. Ако директорът на РЗОК, респ. отговорното длъжностно лице от неговата администрация, не предаде РС в срока по чл. 25, ал. 2 от Правилата (в случая - за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с решение № РД-УС-04-10 от 12.01.2009 г. на НЗОК) в негова тежест е да докаже лошото изпълнение на договора и вината на изпълнителя на медицинска помощ като установи, че за времето без РС този изпълнител е назначавал СМД и/или МДД в нарушение на правилото по § 5 от преходните и заключителни разпоредби на посочените правила - в разрез с медицинската целесъобразност, обема и честотата на тези СМД и/или МДД по приложения 6, 7, 8 и 9 към съответното решение на УС на НЗОК и без да съобрази определения му регулативен стандарт за предходното тримесечие.
Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,