Решение № 11343 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8135/2015 г.

ВАСПетчленен състав28.10.2015 г.докладчик т Боян Магдалинчев

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Иван Георгиев Кънев, от с. Лозен, за отмяната по реда на чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила Решение № 1497/5.03.2013 г. постановено по адм. дело № 10088/2011 г. на АССГ. Решението не подлежи на обжалване и отмяна.

Мотиви

Решение № 11343 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8135/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Иван Георгиев Кънев, от с. Лозен, за отмяна на влязло в сила Решение № 1497/5.03.2013 г. постановено по адм. дело № 10088/2011 г. на АССГ., с което решение частично е отменена Заповед № РД-46-18/18.08.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Лозен, район Панчарево-СО, в частта относно границата на поземлен имот 44063.6225.1586 с поземлен имот 44063.6225.1585 и делото в тази му част като преписка е върнато на изпълнителния директор на агенцията за ново произнасяне, при съобразяване с указанията на съда дадени в тази му част. Като основание за отмяна в искането се сочи чл. 239, т. 1 АПК-наличието на нови писмени доказателства-удостоверение изх. № 25-45741/6.07.2015 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. София, протокол за трасиране и заснемане на границите на ПИ 44063.6225.1586 (нов проектен номер 44063.6225.4851) по кадастралната карта на с. Лозен, район Панчарево, Столична община на АГКК от 6.07.2015 г., скица от 7.07.2015 г. на СГКК и искане от Иван Кънев до АГКК от 23.06.2015 г. Ответниците по делото-изпълнителния директор на АГКК,, Илияна Здравкова Панчева, Йордан Симеонов Кънев и Тонка Георгиева Кънева, редовно призовани, не вземат становище по искането за отмяна. Ответника Симеон Кънев в съдебно заседание изразява становище за основателност на искането. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия намира искането за допустимо като подадено от надлежна страна срещу влязло в сила решение, което е неблагоприятно за молителя в частта му, чиято отмяна се иска, и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно. В искането за отмяна като правно основание на влязлото в сила решение се сочи разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата има предвид нови обстоятелства или нови доказателства, които са съществували към момента на приключване на устните състезания на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност съдебният акт да е неправилен, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила добра грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. Новите обстоятелства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Обстоятелствата, съответно установяващите ги доказателства, трябва да са от съществено значение за делото. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които, в случай, че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешение на спора, предмет на делото. В конкретния случай, новото обстоятелство което молителя сочи, не е не е новооткрито по смисъла на закона. Както същият сочи в искането си за отмяна, това обстоятелство е съществувало по време на съдебното производство по адм. д. № 10088/2011 г. на АССГ. Видно от изявлението му в искането за отмяна, още в хода на съдебното производство по горното дело същият е направил искане до съда да се окомплектова административната преписка в цялост, тъй като според него се укриват част от документите към преписката (л. 198 от делото). За твърдените от него обстоятелства същия е сезирал АГКК с цитираните в молбата за отмяна писма. Към делото на л. 199 и следващата страница са приложени писма изх. № 10-22-1/14.02.2012 г. на АГКК и рег. № 94-35049-22-10-1685/12.12.2011 г. на СГКК, за които молителя Кънев сочи, с които го уведомяват, че ако счита, че исканите от агенцията документи имат отношение към съдебния спор по делото следва чрез съда да направи искане за окомплектоване на административната преписка, както и това, че имот 44063.6225.1586 в с. Лозен, общ. Панчарево е нанесен в одобрената кадастрална карта и кадастралните регистри за територията на с. Лозен по съществуващите на място материализирани граници, за което е издадена Заповед № РД-18-46/18.08.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, предмет на съдебно оспорване от негова страна по адм. д. № 100088/11 г. на АССГ. По този повод в с. з. от 1.10.2012 г. той е направил искане пред съда да не се дава ход на делото поради депозирането на жалба пред МРРБ по повод искането му пред АГКК за окомплектоване на преписката, тъй като счита, че произнасянето по този въпрос от страна на министерството е от съществено значение за решаване на делото. Съдът с определение от същата дата е приел, че въпросът за който жалбоподателя Кънев е твърдял е неотносим за предмета на делото и е дал ход на делото. Писмените доказателства, които молителя в настоящото производство представя, са за тези обстоятелства, които същият е поставил пред АССГ в с. з. от 1.10.2012 г. по д. № 10088/11 г. и които съдът не е възприел. При горните обстоятелства, настоящия състав на ВАС намира, че не се касае до нови обстоятелства по смисъла на закона. Твърдяните от молителя обстоятелства са съществували в производството по д. № 10088/2011 г. на АССГ, по тях той е правил искане пред съда и същият се е произнесъл по тяхната валидност и допустимост. Нещо повече, така представените от него писмените доказателства, които той сочи като основание за установяването на новите обстоятелства, не са новооткрити а са новосъздадени и не могат да бъдат основание по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. По изложените съображения искането за отмяна се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено, Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховния административен съд, петчленен състав на втора колегия

Цитирани разпоредби

1