Решение № 103 от 8.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6331/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ИППДП-д-р Г. Миланов ЕООД и ЕТ ИППМП-лекарски кабинет д-р С. Минкова срещу решение 116/28.04.2022 г., постановено по адм. д.63/2022 г. по описа на Административен съд-Велико Търново (АС-Велико Търново). Касаторите обжалват съдебното решение като твърдят, че е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което искат да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено решението на Комисията за защита от дискриминация в оспорените пред първата инстанция части. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и допълнително писмено становище. Претендират разноски. Ответната страна Комисията за защита от дискриминация (Комисията/КЗД), редовно призована, не е изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна Община Велико Търново, редовно призована, не е изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 116/28.04.2022 г., постановено по адм. д.63/2022 г. по описа на АС-Велико Търново е отхвърлена жалбата на ИППДП-д-р Г. Миланов ЕООД и ЕТ ИППМП-лекарски кабинет д-р С. Минкова против Решение 25/05.01.2022 г. на ККЗД в частите му, с които е прието, че всеки от жалбоподателите чрез неосигуряване на достъпна архитектурна среда на обект Поликлиника гр. Килифарево, находящ се на адрес гр. Килифарево, пл. България 3 затруднява достъпа на лица с увреждане и намалена подвижност до публични места, което е в нарушение на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр); наложено е на всеки от тях на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр административно наказание имуществена санкция в размер на 250 лв.; на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр им е дадено задължително предписание да предприемат съвместни действия (заедно със Самостоятелна медико-диагностична лаборатория Медика - д-р М. Карамелски ООД, която не е оспорила решението на Комисията) по осигуряване на достъпност до описания обект, с което да се осигурява достъпна архитектурна среда за лица с увреждания и намалена подвижност, като в срок от 1 месец от съобщаване на решението да уведомят КЗД за предприетите мерки по преустановяване на нарушението и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение е действителен административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Обосновано административният съд е приел, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, без да са допуснати процесуални нарушения. В съответствие със събраните по делото доказателства решаващият съд е приел за установено, че ИППДП-д-р Г. Миланов ЕООД и ЕТ ИППМП-лекарски кабинет д-р С. Минкова са наематели на помещения, находящи се в гр. Килифарево, пл. България 3, които използва за нуждите на лекарски и стоматологичен кабинети т.е. те са части на сградата, които са предначначени за обществено ползване. Решаващият съд е обсъдил писмените доказателства, изходящи от кмета на Община Велико Търново и община Велико Търново, според които община Велико Търново като собственик на сградата е предприела действия по осигуряване на достъпна среда, а с касационната жалба са представи доказателства за реализиране на тези мероприятия. Действително според чл. 5, предл. второ от ЗЗДиск и неговото непротиворечиво тълкуване в съдебната практика, изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места противоречи на забраната за дискриминация. Не се спори по делото и е установеното от първата инстанция, че при проверката на КЗД достъпът до помещенията, в ползвани от лекарската и стоматологичната практика на жалбоподателите, е ограничен за лица с увреждане. Правилно и в съответствие с установената съдебна практика АС-Велико Търново е обосновал извод, че задължение за осигуряване на достъпна среда имат лицата, които предоставят публичните услуги (ИППДП-д-р Г. Миланов ЕООД и ЕТ ИППМП-лекарски кабинет д-р С. Минкова ), а не само собственика на сградата (Община Велико Търново). При този правилен правен извод обаче решаващият съд не е съобразил обстоятелството, че собственикът на сградата е предприел мерки (които са и реализирани) за осигуряване на достъпна архитектурна среда, с което на практика е ограничил (и обезсмислили) възможността за едновременно изпълнение от страна на наемателите на същото задължение, което е от такова естество, че е достатъчно да бъде изпълнено само от един от задължените субекти, за да освободи останалите от отговорност за неизпълнение. Задължението за осигуряване на равно третиране е за всеки субект и е без правно значение основанието, на което се ползва част от сградата, нейната собственост и стопанисването й и от други правни субекти, поради което изпълнението на един освобождава останалите от задължението. Следователно при наличие на изпълнение от страна на Община Велико Търново предписаните от КЗД мерки не са възможни за повторно реализиране от задължените за това други субекти, респективно наложените санкции се явяват без основание. Като е достигнал до противоположен правен извод АС-Велико Търново е постановил незаконосъобразно съдебно решение, което трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено решението на КЗД в оспорените му части. Цитираната в обжалваното съдебно решение съдебна практика е формирана при различна фактическа обстановка, поради което не е относима към настоящия спор. Касационните жалбоподатели претендират разноски и с оглед изхода на спора имат право да им бъдат възстановени от бюджета на КЗД, но по делото не са представени доказателства за техния размер и липсва списък по чл. 80 от ГПК, поради което разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение