Решение № 5026 от 11.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Бургас срещу решение 131/29.06.2022 г., постановено по адм. дело 130/2022 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, с което по оспорване на Х. Петкова, гр. Тетевен е отменено решение към MRN 20BG001008025341R0/01.10.2020 г. с рег. 32 42286/07.02.2022 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас, с което не е призната декларираната от нея митническа стойност на внесена от САЩ стока употребяван пътнически автомобил катастрофирал; марка: БМВ, модел: 328 тип: 328, първа peг.: 01.01.2011 г., р. обем: 2000; за двигател: няма данни; шаси:WBAKF5C55BE586497 и е определена нова такава чрез увеличение и са установени дължими държавни вземания, взети под отчет и са дължими за доплащане - мито в размер на 232,84 лв. и ДДС в размер на 512,25 лв., ведно с лихви за забава върху посочените държавни вземания. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, както и, че е в противоречие със събраните доказателства, което сочи и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно в касационната жалба е изложена фактическата обстановка по правния спор и е направен извод, че съдът не е спазил изискванията на Регламент (ЕС) 952/2013 г. и с административния акт законосъобразно е определена новата митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 70, § 1 вв връзка с чл. 71, § 1, б. д, подбуква i от същия Регламент. Твърди се, че при проверката митническите органи са установили, че автомобил с идентичен номер на шаси и със същите характеристики като процесния е продаден на аукцион с продажна цена 2 700 USD /щатски долари/, надвишаваща декларираната пред митническите органи цена в размер на 1 700 USD при декларирането му за режим допускане за свободно обращение. Според касатора от приложеното към митническата декларация удостоверение за моторно превозно средство се установява, че собственик на автомобила е Plymouth Rock Assurance Соrр, който е идентифициран и като продавач съгласно наличната информация на електронна страница https://autoauctions.io, касаеща продажбата чрез аукцион, състояла се на 17.07.2020 г. В тази връзка и с оглед липсата на представени от страна на декларатора документи, съпътстващи покупко продажбата, в това число договор, кореспонденция и др., и издадената от Global Auto Exchange LLC фактура, в касационната жалба се излага съображения, че липсват данни за друг собственик, различен от Plymouth Rock Assurance Соrр. В допълнение се посочва, че върху удостоверението има поставен печат за износ с дата 28.07.2020 г., последваща датата на издаване на процесната фактура от 20.07.2020 г. на Х. Петкова, като отбелязва, че липсва отразяване на осъществената продажба върху удостоверението. Твърди се, че по административната преписка са налице и доказателства, 11 бр. изображения, удостоверяващи състоянието на автомобила и потвърждаващи според касатора, че е декларираният катастрофирал употребяван автомобил. Касаторът сочи, че във връзка с изложени от страна на първоинстанционния съд съображения за липсата на мотиви за неприемане на декларираната от лицето митническа стойност, същите били необосновани с оглед общоизвестното и разпространеното чрез медиите за масово осведомяване обстоятелство за разбит в началото на 2021 г. канал в Източна Европа за внос на коли от САЩ и Канада със занижени стойности. Поддържа становище, че представената от страна на задълженото лице фактура при допускането за свободно обращение на процесния лек автомобил, не представлява доказателство за извършено плащане и същата не доказва реално платената цена, както и начина на плащане. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна като неправилно на обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Х. Петкова, гр. Тетевен, оспорва касационната жалба, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени решението на митническия орган, посочено по горе, първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган в необходимата писмена форма и са посочени правните и фактическите основания за издаването му, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Прието е в обжалваното решение, че при прилагането на методите за определяне на митническата стойност, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внесените стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Съдът се е позовал на чл. 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., според който всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи по тяхно искане и в определени срокове пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. Съдът е посочил също така, че на това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани аргумент от решение от 28.02.2008 г. по дело С 263/06. По повод посоченото в митническото решение, че съмненията относно декларираната от лицето митническа стойност на стоката произтичат от това, че декларираната договорна стойност на стоката употребяван пътнически автомобил катастрофирал се различава от установената в хода на административната проверка информация за проведен аукцион с дата 17.07.2020 г. и продажбата на автомобил със същия номер на шаси в страната на износа на цена от 2 700 USD, съдът е изложил мотиви, че видно от представената разпечатка от сайта, е записано: 17 юли 2020 г. Продавачът е отказал 2 700 щ.д. и никъде в информацията от сайта www.autoauctions.io не е отразено, че именно Х. Петкова е закупила автомобила за сумата от 2 700 USD. По делото според съда е установено, че датата на въпросния търг за автомобила е била на 17.07.2020 г, а фактурата за придобиване на същия, издадена от Global Auto Exchange LLC, в която за първи път като купувач фигурира името на Х. Петкова, е от 20.07.2020 г. и в тази връзка е обосновал извод, че в този времеви период е възможно да е реализирана последваща продажба на автомобила. С оглед изложеното съдът е приел, че в случая е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност и като не е спазил разписаното в Регламента императивно правило за определяне на митническата стойност на внесения автомобил, органът е допуснал нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е обосновал и извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на процесното решение, доколкото от страна на административния орган не били обсъдени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая, както и предвид липсата на мотиви, обосноваващи възникналите съмнения, като се е позовал на решение на СЕС по дело С-29/13. Първоинстанционният съд е счел, че обстоятелството, с което се е мотивирал органът при издаването на оспореното решение, а именно, че в представения сертификат за автомобила от 29.06.2020 г. липсвали данни за друг собственик, различен от Plymouth Rock Assurance Corp., не води до еднозначен извод, че Х. Петкова е закупила автомобила за сумата от 2 700 USD, нито че фактурата от 20.07.2020 г. за придобиване на същия от Global Auto Exchange LLC не отразява действителната стойност, по която е придобит автомобила от лицето. В допълнение е посочено, че сертификатът от 29.06.2020 г., на който се позовава органът е с дата предхождаща с почти цял месец както датата на аукциона - 17.07.2020 г., така и датата на фактурата - 20.07.2020 г. и обстоятелството, че върху същия впоследствие е поставен печат с дата 28.07.2020 г., според съда не променя този извод. С оглед трайната съдебна практика на българските съдилища и тази на СЕС, съгласно която безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките и обстоятелството, че задълженото лице е представило своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката, неоспорени относно тяхната автентичност, съдът е приел, че митническите органи не са се справили с тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения, послужили като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Представената в превод на български език в съдебното производство фактура според съда установява по категоричен начин осъществената сделка с предмет процесния автомобил, вида и техническите характеристики на същия, цената на придобиване и размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013 и в тази връзка е обосновал извод, че при издаване на оспорения акт, административният орган не е извършил анализ на всички факти и обстоятелства от значение за случая. С така изложените мотиви първоинстанционният съд е направил краен извод, че митническото решение е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона и незаконосъобразно с оспорения акт са определени задължения за доплащане на мито и ДДС и е отменено. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е описал и възприел фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят. Спорът е относно определената нова митническа стойност и въз основа на това установеното за заплащане задължение за мито и ДДС, посочени по-горе в настоящето решение относно стока, внесена от САЩ употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка БМВ, модел: 328 с шаси: WBAKF5C55BE586497. Законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че митническият орган не е спазил поредността при определяне на митническа стойност, когато у него са възникнали съмнения за декларираната договорна стойност. Когато митническата стойност на внасяните стоки не може да се определи по чл. 70, параграф 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., то се прилага редът по чл. 74 от същия Регламент по т. нар. вторични методи, като се прилагат последователно посочените в тази разпоредба на общностното право методи, докато се стигне до първата от посочените хипотези, по която може да се определи митническата стойност. Цитираната разпоредба се прилага, когато при основателни съмнения на митническите органи не може митническата стойност да се определи по договорната стойност, така както и в случая деклараторът е посочил при вноса на процесните стоки общата платена или подлежащата на плащане цена. Видно от митническото решение, за да не се приеме декларираната митническа стойност и да се определи нова, митническият орган е приел за установено обстоятелството, че процесният лек автомобил е закупен на аукцион, проведен на 17.07.2020 г. с продажна цена от 2 700 USD и на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. същата е определена като реално платена и са включени транспортни разходи, изчислени съобразно наличната информация в база данни МИС3А в размер на 655,61 лв. Както се каза по горе, в случай, че основният метод на договорната стойност не може да се приложи при определянето на митническата стойност, т.е. когато не може да се установи по безспорен начин, че декларираната от лицето стойност е реално платената или подлежащата на плащане сума по съответното правоотношение, то административният орган следва да приложи залегналите в Регламент (ЕС) 952/2013 г. ред и начин за определяне на митническата стойност на стоки, въведени на митническата територията на Съюза, вторични методи. В тези случаи митническият орган е длъжен да изложи достатъчно аргументирани мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки и в този смисъл правилно съдът е приел, че митническият орган е длъжен да обоснове всяко неблагоприятно за заявителя решение арг. от чл. 22, § 7 във връзка с чл. 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. В контекста на изложеното и с оглед липсата на извършен анализ за осъществени сходни доставки/внос на същата стока или подобна такава със същото предназначение или прилагането на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., то обосновано и в съответствие с приложимия материален закон първоинстанционният съд е приел, че в случая е нарушен редът и начинът, по който следва да се определи митническата стойност на процесната стока. Изложените възражения в касационната жалба досежно преценката на съда във връзка с представените по административната преписка доказателства са неоснователни и изложените в тази връзка мотиви в оспореното съдебно решение се споделят от настоящия касационен състав. Следва да бъде отбелязано, че приложената разпечатка от електронна страница с домейн www.autoauctions.io, няма обвързваща доказателствена сила за съда, тъй като не е официално писмено доказателство по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК или такова, събрано редовно по предвидения в закона ред, тъй като по делото няма данни тази информация да е предоставена по линия на международното сътрудничество. Необосновани са и наведените възражения по отношение на общоизвестните според касатора факти и обстоятелства, разпространени чрез средствата за масово осведомяване, тъй като не може да се приеме, че същите са безспорно установени факти, а не мнения или предположения и в тази връзка именно са и предприетите от страна на митническите органи действия по последващ контрол на декларираните за режим допускане за свободно обращение моторни превозни средства с държава на изпращане САЩ или Канада. В този смисъл и по аргумент за противното от чл. 155 ГПК, административният орган не е освободен от тежестта за доказване на наличието на възникналите основателни съмнения и предпоставките за неприемането на декларираната митническа стойност във всеки конкретен случай. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба, тъй като решението е постановено при стриктно спазване на приложимия материален закон и съдопроизводствените правила, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото и направеното искане от Х. Петкова, на ответника по касация не се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени. На касационния жалбоподател също не се присъждат разноски предвид изхода на делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение