Решение № 2495 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9517/2011 г.

Решение № 2495 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9517/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Медицински център - Хипоталамус" ООД, гр. Пловдив, против решение № 772 от 05.05.2011 г. по адм. дело № 483 по описа за 2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмена покана изх. № 16-2318 от 04.01.2011 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Пловдив. Изложените в касационната жалба съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане и несъответствие с целта на Закона за здравното осигуряване - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на "Медицински център - Хипоталамус" ООД, гр. Пловдив, против писмена покана изх. № 16-2318 от 04.01.2011 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Пловдив, на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, с която жалбоподателят в качеството му на изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор (ИД) № 162318 от 25.03.2009 г. е задължен да внесе по сметка на РЗОК - Пловдив сумата 50 435.25 лв., произхождаща от превишение на регулативните стандарти извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране за първо, второ, трето и четвърто тримесечия на 2009 г. в частите за броя на назначените специализирани медицински дейности (СМД) - направления за консултация или съвместно лечение бл. МЗ-НЗОК № 3, броя на назначените високоспециализирани медицински дейности (ВСМД) - направления бл. МЗ-НЗОК № 3А и стойността на назначените медико - диагностични дейности (МДД) - направления бл. МЗ-НЗОК № 4. За да постанови решението си, Пловдивският административен съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване и чл. 59, ал. 2 от АПК в съответствие с материалноправните разпоредби на чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. (отм.), чл. 16, 17 и 19 от Правилата за реда за определяне броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности от отделните изпълнители на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) и специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) (приети с Решение № РД - УС - 04-10/12.01.2009 г.) и клаузите на чл. 43, ал. 3 и 5 от индивидуалния договор за 2009 г. Съдът законосъобразно е приел, че превишаването на определените регулативни стандарти води до преразход на лимитирани средства, с което на бюджета на НЗОК е причинена щета, подлежаща на възстановяване от изпълнителя на медицинска помощ по силата на сключения договор. Неоснователни са развитите в касационната жалба съображения за противоречие на института на т. нар. регулативни стандарти за 2009 г. с принципите на задължителното здравно осигуряване по чл. 4, чл. 5, т. 5, чл. 35, ал. 1 и 2 и чл. 55, ал. 7, т. 2, 5, 6 и 7 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Неправилно е застъпеното становище за ограничаване на правата на задължително здравноосигурените лица на свободен достъп до медицинска помощ по определен вид, обхват и обем. В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е аргументирал правната допустимост и конституционносъобразността на регулативните стандарти съобразно решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. С посоченото решение е прието, че правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното осигуряване са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса. Медицинската помощ, до която осигурените лица има право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Установените от чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от ЗЗО принципи не влизат в противоречие с чл. 29 от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностични дейности да се определят със закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Народното събрание всяка година със закон одобрява средствата, които НЗОК има право да разходва за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ, високоспециализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности. Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните РС на всеки отделен изпълнител на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие. По силата на чл. 88, т. 4 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД 2006 г.) протоколите за регулативни стандарти представляват неразделна част от индивидуалния договор с НЗОК, която има право да прекрати без предизвестие договора в случай, че изпълнителят не ги подпише. Задължението на изпълнителя на специализирана медицинска помощ да възстанови на възложителя НЗОК направените разходи за медицински дейности, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране по регулативните стандарти, е възникнало по силата на клаузата на чл. 43, ал. 3 от ИД № 162318 от 25.03.2009 г. Юридическият факт, пораждащ задължението, е заплащането на средства от бюджета на НЗОК за МДД и СМД, назначени от изпълнителя в нарушение на определените му регулативни стандарти. С назначаването на медицинските дейности с бланки на НЗОК над определения му брой и стойност, изпълнителят на медицинска помощ е причинил неправомерни плащания от бюджета на НЗОК и следва да ги обезщети съгласно поетото договорно задължение. Ирелевантни към конкретния спор относно отговорността на изпълнителя на медицинска помощ са обстоятелствата във връзка с цялостното изпълнение на Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. (отм.). Оспорената писмена покана е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,